Тайната страст на Апостол Карамитев към иконите

• Колекционирал ги още като студент, търсел стари и ценни по антиквариатите, познавал школите

• Умира преди да пресъздаде образа на Левски, да постави “Хамлет” и да направи филм за родата си в Бургас

“100 години от рождението на Апостол Карамитев! Рано си отиде, но остави дълбоки следи и липсва. Обичаше да ме гушне насред бул. “Княз Александър Дондуков” и да се вгледа в очите ми. Все казваше, че ще разбия много мъжки сърца, а баща ми се смееше. Беше приятел. Мир на душата му.”

Този спомен сподели Рени Григорова пред “24 часа – 168 истории” за легендарния актьор Апостол Карамитев, който на 17 октомври трябваше да навърши 100 години. Тя е известна с желанието си да получи евтаназия за сина си, който бе с множество увреждания и почина преди 2 години.

Рени е прекарала първите си няколко години около Карамитев и други известни актьори, защото

баща й работел в

Народния театър

и всички били близки приятели от една компания.

“За съжаление, само този спомен ми е останал от него, защото бях много малка – може би около 3-годишна. Другите ми спомени са свързани със съпругата му Маргарита Дупаринова и сина му Момчил”, обяснява Рени.

Любимецът на поколения българи обожавал децата на приятелите си, защото своите чакал цели 9 години. Дъщеря му Маргарита е истинският подарък за рождения му ден, защото се родила точно два дни след него - на 19 октомври 1958 г. Синът му, който кръстил на Момчил войвода, е вторият му дар от Бога - появил се 2 години след сестра си, точно 8 дни след рождения ден на актьора, на 25 октомври 1960 г.

Далеч преди те да се появят обаче, у Апостол Карамитев се зародила силна страст да събира икони. Започнал да го прави през студентските си години във ВИТИЗ, но още преди това колекционирал уникати с ликовете на българските светци. И така до последния си дъх. Тази негова малко известна мания я потвърди и снаха му Мара Карамитева, съпруга на най-големия му брат Асен.

В свободното си време актьорът

не спирал да обикаля антиквариатите и да търси стари, но ценни икони.

Грижел се за тях

като за деца и

винаги ги почиствал

старателно. Бил спец по поддръжката на най-старите от тях. Изучвал ги упорито и скоро станал познавач - за всяка знаел от коя иконописна школа е направена. Обикновено ги държал в кабинета си, който бил препълнен с тях. Изглеждал като параклис.

Другата страст на Чочо, както го наричали близките и приятелите му, били старинните мебели. Предпочитал те да са от дърво, а едно от най-големите му изящества била вековната резбована библиотека в дома му в София, която била пълна с книги на наши и световни класици.

Към книгите Апостол Карамитев също имал особено отношение. От съвсем малък обичал да му се чете и бързо се научил и той да познава буквите. Дори искал да ходи с най-големия си брат Асен на училище, въпреки че все още нямал необходимата възраст.

Когато му дошло времето, майка му го записала в италианското училище в Бургас, което тъкмо било открито. Малко известно е, че след това той обмислял да следва журналистика. Имало нещо, което го привличало в репортерството, но везната се наклонила към актьорското майсторство.

Още там

проявил мощния си

актьорски талант

и по всякакъв начин се опитвал да се добере до театралната школа. Впоследствие се превърнал в един от най-добрите български артисти, любимец на всички българи.

И въпреки че не искал да остарява и да умре млад и красив, малцина знаят, че Апостол Карамитев не е успял да осъществи няколко свои големи мечти. Първата била като режисьор да постави на сцената на Народния театър “Иван Вазов” пиесата “Хамлет”.

Втората била идеята му да направи документален филм за семейството си в Бургас. Искал да разкаже за корените си и роднините си, за раждането на баща му и майка му.

Но може би най-съкровената му мечта била да пресъздаде образа на Левски – в оня отрязък от живота му между великата “Голгота” през подсъдимата скамейка на поробителя, до бесилото.

За съжаление нямал тази възможност, защото

починал само

няколко дни след

като навършил 50 г.,

по средата на снимките на последната си роля във филма “Сватбите на Йоан Асен”.

На 9 ноември, около 1 часа на обяд, водещият учен по онова време проф. Михаил Арнаудов звъннал на някои от най-близките му приятели и с пресипнал глас промълвил: “Отиде си най-големият чародеец на театъра и киното”.

Апостол Карамитев издъхна от рак като героя си Петър Александров във филма “Бялата стая”.

Любимата му роля…