Деян Донков между Сатаната и Бог

"Камбаната" е негово мощно представление в Народния театър

Мощно представление, тотално въздействащо върху сетивата, показва Деян Донков на голямата сцена в Народния театър. Играта му се следи със затаен дъх, във вцепеняващо състояние, за да не изпуснеш една дума или един жест, и след двата часа, изтекли неусетно, се изправяш невярващ, че е приключил звънът на “Камбаната”.

Един от персонажите на неговата изповед, поп Васил, му зарича: “Дойде време камбаната да спасяваш, момче! Чуваш ли! Камбаната! Като Варава да идеш на кръста, но сам да се възкачиш на него, Господ в сърцето си да приемеш”. Излишно е това заклеване спрямо човека Деян Донков, който споделя, че Господ винаги е в сърцето му и

преди всяко излизане

на сцената отправя

молитвата си

към Създателя.

Спектакълът “Камбаната” е драматизация на едноименния роман на пловдивския писател Недялко Славов от самия Деян, който режисира себе си в страхотно силното представление. Той помества върху цялата сцена гигантската корона на разлистено дърво. Това е удобно решение, тъй като му дава възможност да се катери зад видимата от публиката маса от листа и да се появява като от амбразури между клоните. Патосът на думите му зависи от мястото на тези появявания.

Персонажът на Деян се казва Вено. Двоен убиец, открил, че ръката му се превръща в нож, когато го обидят или подиграят, когато не го зачитат или измамят. След престъплението идва наказанието и Вено прекарва почти целия си живот в килията. Излиза на свобода след социалните промени в България и се връща в селото си.

Следват едни от най-силните описания на героя. Намира изтърбушено село с ограбени къщи чак до черчеветата на прозорците, с няколкото старци, редовно крадени и насилвани в деня на пенсиите от местната банда. Село, потънало в тежка самота и липса на власт.

Вече сме чули

любовните

преживяванияй

на Вено с

циганката Лейла

Еротиката се е стопила в спомени, които не могат да върнат душата му към нежност и жажда на тялото. Вкоравен, останал без корени в изумлението от гледката на умрялото село, мъжът все повече се идентифицира с легендарен злодей, толкова известен, че тарторът на местната банда му предлага съюз. Вено отказва и знае, че подписва смъртната си присъда.

Деян се мести в различни отвори в дървото, сякаш плод на природата, и сменя чувствата на героя си. Срещите му с двамата свещеници на местната църква посява вярата в Бог и решението да защитава останалите живи старци. Трансформацията не е обяснена, сякаш душата му е чакала камбаната да влезе в живота му. Камбаната присъства като символ на вярата и непреходното упование в справедливостта на небесната присъда. Едва сега актьорът режисьор позволява да чуем кристалния звук на камбаната. Като че ли душевните терзания на Вено се превръщат в нейното символно ехтене-лечение.

Деян разказва зримо и чувствено, така че епохата струи измежду листата и клоните, отстъпвайки пред непоколебимата промяна на бившия убиец и затворник. Църквата остава като място на победа на светлината на доброто и съчувствието над мрака на жестокостта на антихристите. Във върхови моменти от преживяванията на единствения герой се намесва акордеонът или пеенето на известния незрящ музикант Нено Илиев, специално поканен от Деян.

И когато светлото петно от прожектора върху лицето на актьора изгасне, се отърсваме от омаята на разказания живот. Зрителите не са шумнали, замръзнали в хипнозата, ръководена от Деян. Не съм виждал друг актьор да въздейства по този начин на публиката! Тръгваме си с истината на прозрението на неговия Вено - двете най-важни неща на света са свободата и любовта.