Там, където хората не говорят за миналото си, то привидно не съществува, нещо като измислена (фалшива) амнезия. Как обаче това рефлектира върху взаимоотношенията между поколенията? Защо бленуваната промяна не настъпва, след като се борим да сме свободни? Какво трябва да направим, че да сме щастливи там, където сме родени, в ситуация на животинска борба за оцеляване? Защо е нужно да се кланяме на измислени от нас богове, като Топлофикация? Къде съм аз в това, което ми предначертават, там където аз решавам живота си?
Своя гледна точка на всички тези въпроси дава новият експериментален театрален проект „Осталгия" на Сдружение „По действителен случай". Една история за времето на възможностите.
Коментари (0)
Вашият коментар