В живота на писателя се случва поне веднъж някоя книга да дойде при него като неочакван дар. За Алис Хофман това е романът „Пазителките на гълъбиците".
„Той бе дар за мен от моите прапрапрабаби, жените от древен Израел, които ми „проговориха" за пръв път, когато посетих планинската крепост Масада. Пиша вече трийсет и пет години, създала съм повече от трийсет романа, но едва сега ми бе дадена историята, която е трябвало да разкажа."
В продължение на много години Алис Хофман проучва историческите събития, като основен източник са текстовете на историка Йосиф Флавий, който описва падането на крепостта. Според него само две жени и пет деца оцеляват, след като юдеите избират да се самоубият вместо да се предадат на римския легион. Тези жени разказват историята на римляните и следователно, на света. Авторката използва и проучванията на Игаел Ядин, най-известния библейски археолог ръководил разкопките на Масада.
„Бях вдъхновена от първото си посещение на Масада, духовно преживяване, което бе толкова силно и дълбоко, че имах усещането как сенките на живелите там преди две хиляди години хора придобиват плът и застават редом с мен, за да ми разкажат своята история.
Събитията от миналото и изключителната саможертва на тези хора сякаш оживяха. Като че ли всичко се бе случило само преди часове. Беше ужасно горещо и хоризонтът пред мен пулсираше от синя жега.
Сред дълбоката тишина, потънала в мистерията на миналото, заобиколена от мъката на загиналите там, изведнъж се почувствах и обгърната от живот, и от историите на жените, които са били там. В този момент за мен се родиха и моите героини - пазителките на гълъбиците."
Коментари (0)
Вашият коментар