Клипмейкърът на Брус Спрингстийн засне документален филм за Силвестър Сталоун

През ноември по Netflix излезе документалката  "Слай", посветена на Силвестър Сталоун.

В продуцирания от него самия филм актьорът разказва за пътя си към славата, а режисьор е Том Зимни, който е правил повечето от клиповете по песни на Брус Спрингстийн.

Той игнорира повечето спорни моменти от биографията на Сталоун, но зрителите все пак разбират за първи път за конфликта с баща му.

"Съжалявам ли за нещо? Да, и още как, дявол да го вземе", разказва Слай, докато е в средата на разкошния си хол на къщата в Бевърли Хилс.

Наоколо сноват хамали и разнасят кашони, защото звездата напуска дома, в който е прекарал последните 25 години.

Работници внимателно опаковат и изнасят десетките статуи на Роки Балбоа, картини и актьорски награди. Гледайки как експонатите напускат, натоварени в товарните бусове, Сталоун размишлява на глас за кариерата и живота си.

Започва с разказ за родителите си - италианския имигрант и фризьор Франк Сталоун и жена му Джаки, танцьорка в кабаре. Те живеят в един от най-опасните райони на нюйоркския квартал "Манхатън" - Hell's Kitchen ("Адската кухня", както се казва и едноименното телевизионно риалити).

По думите на Силвестър и брат му Франк-младши родителите им били с много избухлив характер - често си устройвали грандиозни скандали и в крайна сметка Джаки се развежда с мъжа си през 1957 г.

Бащата взема със себе си 11-годишния Силвестър в Мериленд, а брат му Франк остава с майка им.

По време на детството си актьорът е, както сега се казва, проблемно дете. Заради конфликти със съучениците си той сменя 13 училища за 12 години.

Постоянно ходи на кино, където понякога от сутрин до вечер гледа един и същ филм. Най-много го впечатлява "Подвизите на Херакъл" на режисьора Пиетро Франчиши от 1958 г.

Според Сталоун героят, чиято роля се изпълнява от Стив Рийвз, става за него пример за подражание заради великолепната си физическа форма и стремежа да помага на хората.

Заради увлечението си по филмите Слай се записва в училищната театрална трупа, после се записва на курсове по актьорско майсторство, а накрая се връща в Ню Йорк, за да стане артист.

По онова време е толкова беден, че му се налага да спи по паркове и автобусни спирки. Той непрекъснато се пробва в различни агенции за актьори, но там най-често му се подиграват заради външността - например описват очите му като "увиснали".

Най-добрите роли, които получава, са на незабележими бандити от масовката в треторазредни екшъни.

Тогава Сталоун решава да пише сценарии за филми, в които сам би се снимал. За да се усъвършенства, той започва работа като разпоредител в кино, където записва на магнетофон филмови диалози, а вкъщи ги слушал, за да разбере как трябва да бъдат конструирани.

За две години пише 15 авторски сценария, някои от които се опитва безуспешно да прокара за екранизация с такива като него начинаещи кинаджии.

По думите на бъдещата звезда по страниците на сценариите си той изливал цялото си разочарование от онези години.

В средата на 70-те години, след като гледа "Коварни улици" на Мартин Скорсезе и "На пристанището" на Елиа Казан, на него му се приисква да "направи нещо от този род".

И за два дни и половина Слай пише черновата на "Роки" - история за неуспял боксьор, която е вдъхновена от собствения му опит с тежкия живот по нюйоркските улици. 29-годишният Сталоун предлага сценария на различни кинокомпании и внезапно го харесват.

Продуцентите виждат в главната роля някоя холивудска звезда - Робърт Редфорд, Бърт Рейнолдс или Джеймс Каан. Сталоун твърди, че за сценария са му предлагали 265 000 долара, което за онова време си е било повече от прилична сума.

Но авторът отказва - в главната роля той вижда единствено себе си. Накрая продуцентите се предават, а за ролята си в "Роки" Сталоун е номиниран за "Оскар" за главна мъжка роля.

Всички тези неща са известни на феновете на звездата, но в документалния филм на Netflix те са показани в нова светлина, защото актьорът за първи път разкрива колко много е било влиянието върху двата му основни проекти - "Роки" и "Рамбо".

Франк-старши възпитава сина си изключително строго. Според Слай баща му освен това е завиждал на сина си и винаги се опитвал да го надмине. Например по време на мач по поло го бутнал от коня, защото синът му "играел по свой начин и твърде добре".

Но най-странната история, свързана със завистта на бащата, е покрай "Роки". Според режисьора Джон Хърцфелд, приятел на Силвестър Сталоун, след невероятния успех на първата част на спортната драма Франк написал собствен сценарий за боксьор на име Сони Сталоун-старши.

Предлага на Хърцфелд да заснеме филм по него, а режисьорът му предлага да обсъди идеята със Слай. Бащата се отказва.

  • Ключови думи:
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ

Напишете дума/думи за търсене