Мъжете зад шахматните ни царици

• Петима бащи са основните виновници да влизаме в златни времена за българския шах, но също така и още цял отбор топтреньори и гросмайстори

България вече е световна сила в шаха благодарение на Антоанета Стефанова, Нургюл Салимова, Белослава Кръстева, Виктория Радева и Гергана Пейчева. Европейските ни шахматни царици пишат история и тепърва ще се доказват. Успехът им несъмнено е заслужен и лично извоюван, но своя принос в него имат и още един цял отбор мъже, върху чиито рамене дамите стъпват, за да покажат какво могат. Те им дават тласък, знания, подкрепа и вяра, за да бъдат неудържими на дъската. Техните петима бащи със сигурност са основните виновници днес да влизаме в златни времена за българския шах, но не само. Опора на дрийм тийма в Будва е старши треньорът и селекционер на националния отбор Петър Арнаудов. Гросмайсторът има грижата те да са спокойни във всяко отношение.

"Най-критична беше последната партия, която беше решаваща. Всички бяха доста изнервени, напрежението беше голямо - разказва пред "24 часа-168 истории" Петър Арнаудов.- Гергана спечели тази най-важна партия. Но всички момичета са герои. Играха много добре.

Моята задача е не само да обсъждам с тях играта в чисто техническо отношение, те знаят какво да правят, а да съм сигурен, че се чувстват уверени, мотивирани и да нямат други странични проблеми. Да ги държа в добро емоционално състояние. Това е по-тежката част от работата. Познавам ги от доста време и с всяка имам индивидуален подход, те са доста различни и доста емоционални."

Готова на крайни саможертви, Виктория Радева иска да продължи да играе, макар че стига до болница, след като печели партия, по време на която е с температура и повръща два пъти.

"Следяхме състоянието се надявахме, че ще се оправи. Но нямаше как да продължи. Герой е. Беше много лошо, но не позволи да загуби - коментира Арнаудов. - Антоанета Стефанова също имаше подобни проблеми още във втория кръг. Тя също беше на системи, но за щастие, не стигна до болница, възстанови се бързо и продължи."

Старши треньорът е категоричен, че именно тези пет шахматистки са били в най-добра форма точно в този момент, за да постигнат този триумф. Те са елитът на страхотно поколение момичета у нас, като към тях той причислява също Надя Тончева и Габриела Антова, които също са изключителни.

"Антоанета е лидерът на отбора, капитан. Тя има огромен опит и всички момичета подражават. Идол им е. 

Нургюл е вундеркинд, изключително талантлива. Постига невероятни успехи от най-ранна детска възраст и има страхотно бъдеще в шаха. Доказа се и със сребърния медал на световната купа. 

Гергана е стабилна, мотивирана, амбициозна. Тя се раздава на макс във всяка партия и винаги търси победата. 

Виктория е спокойна. Душичката на отбора. Помага ми много да намерим баланса между всички. Тя е свързващото звено, никой няма конфликти с нея, всички я обичат.

Белослава е най-малката, като при нея има върхове и падения, но когато е в най-добрата си форма, може да победи всеки съперник. Много пробивна. Малко не ѝ стигна да стане световен шампион в Мексико.

Между тях самите има конкуренция коя е по-по, но в рамките на нормалното. Те успяват да запазят приятелски и добри отношения, всяка стиска палци за другата."

Арнаудов казва, че петте дами при всяко положение ще бъдат част от разширения национален отбор за шахматната олимпиада през 2024 г., но към средата на следващата година ще се вземе окончателно решение.

Селекционерът играе професионално до 2011 г. Участвал е в повече от 100 международни турнира из целия свят и е победител в дузина от тях. Признава, че сравнително късно е започнал да играе - чак на 13 години.

"Изисква се много труд от аматьор да станеш гросмайстор. И здрава психика, защото шахът е жесток спорт. Понякога несправедливо губиш партии, преживяваш разочарования и много хора се отказват някъде по пътя. Всяко едно от момичетата също е имало горчиви разочарования, но продължава. България като цяло е имала много таланти, но много от тях избират друг път. Днес технологиите улесняват всичко. Има достъп до всякаква информация и възможности. По мое време основно можехме да черпим от книги, трудно бе да намериш качествени треньори. Също така аз играх за първи път срещу гросмайстор може би на 16-17 години, докато за сравнение Нургюл на 15 г. вече беше международен майстор за мъже, което е голямо постижение. Всяко време има своите плюсове и минуси. Ние доста различно тренирахме и играехме. Сега е доста по-лесно, но пък има други трудности - да отсееш качественото."

Последният личен триумф на Арнаудов е от тази година. Участва на турнир в Мексико, където отива с нагласата, че се явява като турист, а в крайна сметка неочаквано разделя първото място. 

Старши треньорът също така изтъква, че доста хора имат участие в успеха на тима в Будва.

"Всяко едно от момичетата има свои треньори, аз съм работил с почти всички поотделно, но моята главна задача е по време на състезанието да ги навигирам. Те си поддържат връзка с треньорите, както и с други гросмайстори, както и аз. Единствено Гергана е малко по-самостоятелна от другите и на нея най-малко съм помогнал. Бях спокоен, защото видях от самото начало, че нейният модел работи. Преди всяка партия обсъждаме с другите евентуални стратегии и как смятат да действат. Накрая беше една голяма радост. Не можехме да повярваме. Започнаха едни снимки, обаждания, интервюта."

Тимът бе посрещнат у нас така, сякаш са истински рок звезди. Макар че самото им участие в първенството бе несигурно до получаването на уайлдкард.

"Имаме проблем с федерациите - обяснява Арнаудов. - Сега благодарение на Българската спортна федерация по шахмат с президент Милен Василев за първи път бяхме в идеални условия - пътуване, настаняване, отношение, възнаграждения.

Това нещо оказва влияние. И Георги Градев, секретар на временната комисия за управление на българския шахмат, и Милен Василев бяха до нас изцяло - те осигуриха финансирането и също така на място ни подкрепяха всякак. Това даде резултат. Миналата година например за олимпиадата в Индия имахме възможно най-лошите условия - купувахме самолетни билети два дни преди това, с връзки вадихме визи. И това даде своето отражение. А сега имахме и доста частни спонсори, което беше страхотна помощ."

Естествено, Петър Арнаудов обещава, че тепърва ще опитат да наградят този успех. И ще се направи план за работа и подготовка за олимпиадата през 2024 г.

"Конкуренцията ще бъде голяма - идват страни като Китай, Индия, Казахстан, но и ние вече сме световна сила в женския шах - категоричен е селекционерът. - Надявам се и в мъжкия тепърва да се докажем. Най-важното е да се решат проблемите с федерацията - да има една, която да обедини всички и да сме с отвързани ръце. Триумфът на момичетата сега дава надежда за това."

Съпругът на Антоанета помага от Китай

Във всяка шахматна партия най-важен е дебютът - първите ходове. В това отношение капитанът на дрийм тима Антоанета Стефанова има безценен съветник. Нейният съпруг Иван Чепаринов е най-добрият ни действащ шахматист. По време на европейското в Будва гросмайсторът пътува за Китай, за да играе в свои турнири, но въпреки това помага много дистанционно на жена си и съответно на целия отбор, подчертава Петър Арнаудов.

Стефанова за момента има най-високите постижения в шахмата за жени, като е единствената българка световна шампионка. Тя представя България на 13 шахматни олимпиади от 1992 до 2016 г.

Не е изненада, че започва да се занимава с шахмат на 4-годишна възраст като първите уроци получава от баща си Андон Стефанов. Той е художник и любител шахматист. Прозирайки големия потенциал, който има дъщеря му, Стефанов е готов да жертва всичко за нейния успех.

Градска легенда разказва, че той е бил като герой за меломаните по време на социализма, тъй като нелегално е успявал да намира и продава касети със записи на най-актуалните рок албуми. Запис на "тава" струвал 2-2,50 лв. Самата Стефанова не е коментирала тази история, но винаги е признавала приноса на баща си в своето професионално развитие.

Неговите надежди не са напразни. Само на 7 години Антоанета вече е шампионка на София за жени, а на 9 – майстор на спорта, като оттам насетне продължава стремглаво нагоре.

Дядото на Нургюл я побеждавал до 11-годишна, после с гордост изгубил всякакъв шанс

Феноменалната Нургюл, която в Будва получи и индивидуално злато за най-добър резултат на втора дъска, получава първите си уроци по шах от своя дядо Салим Салимов - самоук майстор на спорта по шах. Момичето губи партиите си от него до 11-годишна. После става световна шампионка за момичета до 12, а дядо ѝ вече няма никакви шансове срещу нея на дъската, което го прави много, много горд.

Нейният баща Илхан Ибрямов дори не смее да се пробва, защото се смята за ниска топка за момичето си, което към днешна дата е страхотна заплаха за най-големите звезди в световния шах.

44-годишният мъж е благодарен на първия и единствен личен треньор на Нургюл - Живко Жеков, който я приютява в своя клуб "Бургас 64" и вече е като част от семейството на Салимова. Основно тренират дистанционно по скайп. Покойният гросмайстор Никола Спиридонов също има сериозен принос за израстването на Нургюл, не скрива нейният баща пред "24 часа".

Бащата на Виктория в 6-и клас печели от шах консерва боб

Радева се обучава индивидуално при легендата Йордан Иванов - Габъра, известен като безапелационно критичен

Виктория Радева се запознава с шахматната игра, когато е само на 3 години и половина. Баща ѝ Славей Радев ѝ предава първите уроци.

"Аз също се научих от моя баща, който вече не е между живите. Като дете много харесвах тази игра, дори сам си купувах книги за това и ги четях – разказва пред "24 часа - 168 истории" бащата на Виктория. - Станах шампион в училището. Няма да забравя, когато бях в 6-и клас, бях на пионерски лагер, където спечелих 20 партии и получих за награда консерва боб. Една зима показах играта на дъщеря си. Тогава Вики се разболя и със съпругата ми бяха в болница. Оказа се, че е с бронхопневмония. Когато излязоха, трябваше аз да я гледам вкъщи, защото жена ми е главен счетоводител и трябваше да работи. Вместо да гледа глупавите детски филмчета по телевизията по цял ден, аз реших да ѝ покажа шахматната игра. Разтворих дъската пред нея и започнах по детски да обяснявам как кончето подскача, как кралят има кралица и войници. В продължение на месеци на нея ѝ беше много интересно и всеки ден отваряхме шаха. Малко по малко започнах да я обучавам на принципите на играта. На нея й беше много трудно да възприеме как конят се мести по буквата Г, предвид, че тя не познаваше азбуката. Имахме и много комични ситуации в началото на играта. Когато например заплашвах да ѝ взема кончето, Вики го обръщаше на обратно и казваше, че не е заплашено, или си слагаше ръката пред него и казваше: "Няма да го вземеш". Тя винаги играеше с белите и след няколко партии ѝ подсказах, че трябва да намери една фигура, с която да заплаши царя ми с шах. Вики местеше фигурата и с гордост казваше: "Ти си шах, тате", и играта приключваше дотам. След време трябваше да ѝ обяснявам, че всъщност играта не приключва така, а царят може да се прикрие. Докато в един момент реших ѝ аз да ѝ дам шах и тя беше учудена, възмутена, огорчена. Погледна фигурката, погледна мен и заплака със сълзи, защото не можеше да си представи как принцесата на тате можеше да получи шах."

С течение на времето Виктория Радева започва да играе шах по-задълбочено и затова, когато е на 7-8 г., родителите ѝ започват да се интересуват от треньори и турнири.

"Записахме я в шахматния клуб в Пловдив с нагласата да участва в републиканско първенство – спомня си Радев. – Оказа се, че ходовете трябва да се записват и да има часовник, а до турнира оставаше 1 месец. Ние тогава нямахме часовник и не знаехме откъде да го купим. Затова, когато играехме заедно, слагах на масата празна консервна кутия, която играеше ролята на часовник. Научих я, че първо трябва да премести фигурата, след това да натисне часовника и накрая да запише хода. Когато тя започна да играе шахмат, Вики постави един своеобразен рекорд, без да сме го търсили - 11 поредни години е републикански шампион на България по класически шахмат за момичета и девойки от 10 до 20 г. Досега е ставала и 3 пъти шампион на България за жени, включително и през 2023 г."

Когато е на 10 г., Виктория Радева печели второто място в Бразилия и става световна вицешампионка за момичета до тази възраст.

"Това беше голям фурор, защото тя донесе медал за България от световно първенство след 18-годишна пауза – разказва гордият баща. - Успехът ѝ бе посрещнат изключително въодушевено и се стигна дотам, че тогавашният премиер Бойко Борисов покани нея и целия ѝ клас от СОУ "Н. Вапцаров" на демонстративна партия шахмат в Министерския съвет. След това продължихме да я развиваме. Тя печелеше много купи от всякакви турнири и продължаваше да расте. Аз съм любител, но съм нервен, избухлив, нетърпелив, докато Вики е по-спокойна, бавна, мудна. Това мен ме изнервя, но на нея ѝ помага в шаха. Смятам, че успехите ѝ се дължат на труда, който е положила дотук. През всичките тези години тя не е имала нормално детство, не е имала лятна ваканция, защото републиканските първенства се провеждат точно в този период.

Всичко това е плод на много лишения, защото децата навън играеха с топка, на криеница или караха колело, а Вики седеше вкъщи и решаваше шахматни задачи. За да се стигне до този успех в Будва, тя положи много усилия.

Както знаете, допреди 2 месеца България нямаше право да участва на това състезание, но след като федерациите се обявиха срещу това, започнаха процедури за присъединяване на България към европейските и световни шахматни структури. За първи път нямаше подготовка и лагери. Две от момичетата пристигнаха директно от Америка, Антоанета Стефанова дойде от Испания, където живее, Нургюл тръгна от Турция, а Вики от България заедно с треньора на националния отбор Петър Арнаудов."

Всъщност освен Арнаудов, който тренирал момичетата, Виктория се обучава индивидуално при легендата в шаха Йордан Иванова-Габъра. Прякорът му идвал от факта, че е от Габрово. Сред шахматните среди той е известен със своята безапелационна критичност.

"Вики тренира с него някъде от 2019 г. – отбелязва Славей Радев. - Те провеждат срещите си в скайп около 2 пъти седмично. И всичко плащаме сами. За участията ѝ в турнири търся спонсори, защото само тази година например е играла на няколко турнира, включително и в чужбина, за които ние си плащаме всичко за 10 дни – самолетни билети, хотели, храна. Освен това топпрофесионалните треньори взимат минимум по 100 долара на час. Но смятам, че тайната на успеха не се състои само в труда и тренировките, а и в подкрепата от семейството. Всяко от тези момичета, които спечелиха, имат зад гърба си родители. Освен това и съпругите ни имат основна роля, защото моята жена е носила главната тежест на семейството ни, докато аз съм пътувал с Вики, а в дома ни оставаха тя и другото ни дете, което също изискваше грижи. Зад всяка една шахматистка стои една майка в сянка. Затова искам да благодаря на съпругата си Нина Радева, без която всичко това нямаше да се случи."

Тайнствен треньор подготвя Гергана за Будва

"Аз не съм показвал играта на дъщеря си. Вкъщи не сме играли шах, а само "Не се сърди човече" и други детски игри – споделя пред "24 часа – 168 истории" Светослав Пейчев, бащата на Гергана Пейчева. - Още в предучилищната тя се беше записала в група за общи занимания, където две каки Мария и Александрина Николиеви ги занимаваха с шах. Те я запалиха, имаха подход към децата и малко по-късно Гери започна да ходи в клуба им. Те я научиха как се местят фигурите.

Започнаха да я водят по детски турнири в България и близки държави. Просто като родители нямаме нищо общо с шаха. Дори сега нито го играя, нито го разбирам. Имам общи понятия. Вкъщи освен нейните шахове няма други."

Въпреки че не ѝ показва играта, Пейчев дава цялата подкрепа на дъщеря си, когато вижда, че тя притежава талант, който трябва да се развива. След като сестри Николиеви въвеждат Гергана в играта, родителите й потърсили индивидуален треньор. С нея започва да се занимава непрофесионално Георги Николов, който ѝ показва по-сложните ходове в шаха, за да стигне до първите си големи успехи. "С огромно уважение и благодарност се обръщам към гросмайстора Владимир Димитров от Ботевград. Той е бил много силен състезател, печелил е много международни турнири, бил е треньор на националния отбор. Искам да отбележа, че в определени периоди от време, в продължение на 2-3 години, когато ние бяхме в затруднено финансово положение, той работеше с Гери безплатно. Беше видял нещо в нея, което го караше да инвестира времето и усилията си. Освен това, когато ние не сме могли да бъдем с Гери някъде, Димитров е пътувал с нея по турнири. След това е работила и с други треньори, като Йордан Иванов от Габрово, Николай Милчев и др. В годините тя достигна до различни етапи в разбирането на шаха и самите треньори я надграждаха. Освен българските треньори сме имали и много от чужбина – Генадий Либов от Беларус, който ѝ помогна да стане европейска ученическа шампионка, когато беше на 11 г. Тренирали са я гросмайстори от Украйна, Грузия, Узбекистан и няколко руснаци. Това са скъпоплатени, висококвалифицирани треньори от средно към високо ниво. Например, ако искаме гросмайстор от първите 50 в света, който да я тренира, сигурно ще взема около 200 долара на час."

С треньора, който я подготвя за европейското първенство в Будва, 20-годишното момиче работело от няколко месеца.

"Те се познават отдавна, но името му ще запазим в тайна – отбелязва Пейчев. – Причината е, че играта ѝ в случая е отражение на възгледите на треньора. Когато се играят турнирите, състезателите се готвят срещу противниците, разучават как играят и как се държат на дъската. Освен това се гледат и партиите на треньора, за да се знае какво да се очаква от другата страна и как да се подготвят срещу него."

Таткото на Белослава я отвлича в приказен свят, топгросмайстори я шлифоват

Любовта към шахмата Белослава Кръстева дължи на баща си Людмил. Една вечер, когато била на 6 г., я попитал дали иска да ѝ покаже една интересна игра.

"Това е царицата, тук стои царят. Разказах ѝ играта като приказка – споделя пред "24 часа - 168 истории" Людмил Кръстев. – Обяснявах ѝ, че играта има две кралства с крале, кралици и офицери. Всичко е като магия. Фигурките се движат и се опитват да завземат едното кралство, другите обратно. Така започна Белослава. Смятам, че всяко дете на този свят идва със своите таланти и възможности и една от ролите на родителите е да дадат любовта на това дете и да се види каква дарба има то. След това да се развиват и да се полагат усилия да се надграждат. Сестра ѝ Богомила свири на цигулка."

Людмил също бил около тази възраст, когато приятел на баща му му показал шаха. Веднага го харесал, но не се развил в тази посока.

"Реших да покажа играта на дъщеря ми, защото още от бебе тя редеше детски пъзели. Разваляше ги и след това ги подреждаше правилно. Това показваше, че има аналитично мислене, и затова смятам, че при нея естествено се случи този процес. Разбира се, това не е била моя амбиция, нито на майка ѝ, просто тя прояви талант там и решихме да вървим в тази посока. Тя беше на 10 години, когато ме победи за първи път. Моето самочувствие, че мога да играя шах, се изпари. Казвам го съвсем честно и откровено. Започна да си ме бие. Спрях изобщо да твърдя, че мога да играя."

При подобно развитие всички състезатели минават през много треньори. За да държи това високо ниво, на което се намира Белослава, се налага да работи с топгросмайстори, за да се надграждат знанията ѝ и да се развиват.

"Когато започва едно дете, треньорът трябва да го запали и да го научи на първоначалните умения в шаха – смята Кръстев. - След това стъпка по стъпка се върви нагоре. Всичките ѝ треньори досега са много значими. Когато тя тръгна на училище в 6-о ОУ "Граф Игнатиев", се записа на шах, без ние да знаем. Една вечер получихме обаждане от непознат номер. Обаждаше се треньорът по шах, който водеше извънкласните занятия, и обясни, че нашето дете се е записало при него: "Виждам голям потенциал в нея и бих искал да я тренирам. Тя играе много хубаво. Съгласни ли сте?".

Така Георги Николов стана първият ѝ треньор. Той започна да идва вкъщи и те играеха по 5 часа. Още не мога да си обясня как дете в първи клас може да стои толкова време напълно концентрирано. На моменти стояха на един ход по половин час, защото той я караше да мисли кой е правилният ход. Не знам как Белослава не губеше търпение, особено в тези времена на социални мрежи, комуникационни устройства и дефицит на вниманието.

След него тя се учеше от Стефан Стойнов, който също ѝ даде много познания. Тогава започнаха и по-интензивните тренировки. След това се тренираше с гросмайстор Деян Божков, който имаше много повече познания в играта. С гросмайстор Владимир Димитров работеха регулярно преди последните състезания. Другите треньори са различни. Йоан-Кристиан Чирила я подготвяше за световното в Мексико. Той работи с топиграчите в САЩ и изигра основна роля в участието ѝ. Друг я тренира в университета, в който учи в САЩ. Всеки един от тях е дал много и е надградил уменията на Белослава. В момента за нейното ниво тя трябва да работи с няколко гросмайстори, за да има успех и да задълбочава познанията си на професионално ниво. Надявам се оттук нататък да работи с други гросмайстори, защото нейното ниво изисква много усилия и време за тренировки, топтреньори, за да има най-добрите постижения на световната и европейската сцена. Радвам се, че обръщате фокус на бащите предвид това съвремие, където винаги се говори за майките. Но искам да кажа, че без подкрепата на моята съпруга – майката на Белослава, всичко това нямаше как да се случи. Ние работихме в един екип. Колкото бащата, толкова и майката имат значение за израстването на едно дете."