Жак Пепен: "Човек е това, което готви"

За мен храната и споделянето й са неделимо цяло. Никое ястие не е велико, ако не е споделено със семейство или приятели.

Същото е и в кухнята. Ако процесът на готвене е „трансформиране на природата в култура", както казва Клод Леви-Строс, то най-голямо удоволствие създава споделянето на опита с приятели. Когато хората споделят рецепти, прилагат нови идеи, опитват заедно храни, докато се блъскат един в друг над печката и се наслаждават на бутилка вино - това е гаранция за вкусно ястие!

Клишето за ревнивия потаен готвач, който крие рецептите и техниките си от своите колеги, е много забавна приказка, но според мен изобщо не е вярно. Може и да се е случвало с някои други, но като цяло повечето готвачи - професионалисти или не - са всеотдайни и споделят.

Джордж Бърнард Шоу казва: „Няма по-честна любов от любовта към храната", а любовта към готвенето и храненето е вечно жива и е част от същността на настоящата книга. Нищо не е по-удовлетворяващо за един готвач от това хората да се наслаждават на ястията му.

От друга страна е вярно, че ако поставите двама готвачи в една кухня, ще се получат конфликти, разногласия или разминаване на мненията. Причината е в това, че макар готвачите да са сред най-отдадените хора, те са удивително упорити и неадаптивни. Това в повечето случаи е добре, защото продуктите често са ограничен ресурс. Пилето си е пиле, но може да е превъзходно по различни начини в зависимост от това дали се приготвя от индиец, французин, италианец, руснак, или китаец. Всичко се базира на индивидуалния подход.

Ще се осмеля да перифразирам известния афоризъм на Брия Саварен: „Човек е това, което яде" в „Човек е това, което готви". Независимо дали се идентифицирате с храната, която готвите, вие сте в нея. В ръцете на различни готвачи една и съща рецепта за печено пиле завършва по различен начин. Птицата може да е повече или по-малко печена, препечена, изключително пикантна или почти без подправки. Всяко ястие отразява характера, същността и настроението на готвача.

Споделянето, ученето и предаването на знания в кухнята е наистина задоволяващо и радостно чувство. Точно това приятелско чувство събра Джулия и мен в нейната кухня. Решихме да споделим нашия опит с телевизионните зрители. Бяхме на едно мнение за някои ястия и на противоположно за други, но запазихме приятелския тон и интереса един към друг. Най-интригуващата част на готвенето е, че винаги има и друг начин на прилагане на определена техника или за приготвяне на рецепта, която е по-добра или поне различна. Ако запази съзнанието си отворено, човек винаги се чувства ученик и обучението е безкрайно.

Не забравяйте, че готвенето, както и храненето, трябва да носи удоволствие без капка вина. Ще перифразирам Волтер - само си представете колко уморителни щяха да са яденето и пиенето, ако Господ не ги беше измислил едновременно като удоволствие и необходимост. Споделете настоящите рецепти със своите приятели и роднини. Ако го направите, сигурен съм, че ще им се насладите още по-пълноценно, а ние с Джулия ще сме постигнали целите, които си поставяхме преди всеки епизод: да ви приветстваме в нашата кухня и да споделим с вас удоволствието от храненето и храната!