По света има какви ли не странни състезания и фестивали. Някои от най-учудващите са екстремно гладене, хвърляне на мобилни телефони, търкаляне на сирене, прескачане на бебета, футбол в блато... Но може би най-атрактивното е първенството по носене на съпруги.
Състезанието се организира за първи път преди 21 години в Сонкаярви, централна Финландия. То бързо печели популярност и само три години след това става световно първенство. Всяка години желаещите за участие се увеличават, като днес то привлича двойки дори от САЩ, Япония, Израел, Кения и Австралия.
В първенството участват двойки, като целта е всеки мъж да носи съпругата си по 250 метрово трасе с различни препятствия по него. Смелчаците трябва да прескачат огради, да се изчакват по наредени един върху друг дънери, да преминават басейни с вода, да тичат върху пясък, трева и асфалт.
През цялото време те трябва да носят жена си и най-важното - да не я изпускат нито за миг. Интересното е, че дългогодишният опит е доказал, че най-подходящият начин за носене на съпруга е т.нар. "естонски стил" тя да се качи на гърба ви и да обвие с крака врата ви, като виси с главата надолу. Така тя може да се държи за гърба на съпруга си и почти да не му пречи в тичането. Много от участниците опитват стандартното носене на ръце или на конче, но бързо се уверяват, че това може и да подходящо за пренасяне на младоженка през прага на къщата или за забавление по плажа, но за подобно състезание е ужасно неудобно. Досега всички, които се печелили титлите, винаги са носели жена си по "естонски стил".
Интересното е, че е препоръчително двойките да са женени, но няма специално изискване за това - може да участват гаджета, годеници и дори бащи с дъщерите си.
Мъжете може да участват дори и с жена, която предишната вечер са забили в бара, стига самата тя да се остави да бъде носена през опасното трасе. В правилника обаче задължително е упоменато, че дамите трябва да са над 17 годишни, а основната забрана е участие със съпругата на друг състезател.
Някои от участниците са се явявали по няколко пъти и има и такива, които всеки път са били с различна жена на раменете си.
Не си мислете, че в надпреварата участват само яки мъже с много слабички съпруги. Напротив, тук всеки би предпочел жена му да не е като фиданка, защото наградата за победителят е теглото на съпругата му в бира.
Интересното е, че в досегашните състезания почти винаги са печелили двойки от Естония, а домакините са били на първото място само 2 пъти за всичките години. Интересен е случаят на двама братя естонци - Мадис и Марго Усорг, които многократно участват в състезанието. Марго не само че е печелил 7 пъти, но и успява да постави неподобрения засега рекорд за дисциплината от 55,5 секунди. Брат му Мадис винаги е в първите, но само веднъж успява да задмине брат си и да бъде на първо място.
Подобни състезания са се организирали във Финландия още в древността. Според някои носенето на съпруги води началото си от легендата за Росво Ронкайнен. Той бил местен разбойник, който изпитвал желаещите да влязат в бандата му, като ги карал да носят огромни чували със зърно и живи прасета на гръб, бягайки по пресечен терен.
Според други, състезанието е вдъхновено от древните финландски обичаи да се крадат бъдещите съпруги. Когато някой младеж си харесвал мома, не било нужно нито да й предлага брак, нито да я иска от баща й. А просто да я нарами на гръб и да има силите да я пренесе до дома си, който понякога се намирал в друго селище, на километри от дома на девойката. Успеел ли да я занесе дотам невредима, тя ставала негова законна съпруга.
Днес участниците признават, че са част от състезанието предимно за забавление, въпреки че се изисква и доста добра физическа подготовка. Освен, че мъжът трябва да е доста силен и бърз, най-важното е да работи в екип със съпругата. Въпреки че нея само я носят на гръб, тя също трябва да положи доста усилия, за да не падне и да не попречи на съпруга си.
Във световното първенство вече е добавена нова дисциплина и тя е отборно носене. Отборът се състои от трима мъже и една жена, като всеки от мъжете носи жената в различен етап от бягането. Тоест, това е нещо като щафетното бягане, като жената е щафетата. Има и специален маратон, където съпрузите трябва да тичат с жени на раменете си около шест минути по пясък, чакъл и трева. Въпреки че тук няма греди за прескачане и басейни за пресичане, маратонът се оказва изключително тежко изпитание, защото много от участниците не успяват да стигнат до края. За тези, които не са толкова добри в тичането, остава възможността да грабнат наградата за най-добър костюм. Повечето двойки са в спортни дрехи, но някои се появяват със смешни перуки, разноцветни чорапи, маскарадни костюми и дори викингски шлемове. Има и такива, които се изтупват като младоженци. И за победителите и за победените остава споменът за едно наистина забавно състезание.
Коментари (0)
Вашият коментар