Клонката от имел стана неизменна украса дори в българските домове. Имелът носи много древна езическа символика. Употребяван е още от келтите в обичаи много преди разпространяването на християнството.
Друидите го почитали като свещено растение, използвали го в ритуали за изцерение и предпазване от зли сили. Те обаче вярвали, че имелът не бива да бъде късан от човешка ръка, за да не изгуби от магичните си свойства. Трябвало да го откъсне само жрец или ако растението е намерено от обикновен човек – да се отреже със златен или сребърен нож и да се завие в плат от коприна. В никакъв случай имелът не бивало да се оставя да падне на земята, защото така щял да приеме негативна енергия.
Въпреки че растението днес е доказано като отровно, то е било използвано в средновековието в някои специални отвари. Те са се приготвяли единствено от посветените обаче, защото вместо панацея лесно е можело да се превърнат в отрова.
Традицията не е американска
Тези, които мислят, че традицията за целувките е модерна и американска, грешат. Тя води началото си от скандинавската митология, според която имелът бил едно от превъплъщенията на богинята на любовта. Растението е смятано и за носещо плодовитост, затова в древността е съществувал обичай да го закачат над брачното ложе на младоженци. Може би оттам е останала и до днес традицията, когато застанем под него, задължително да се целуваме.
Оцелява
Когато християнството става все по-силно, църквата се опитва да унищожи много от древните ритуали, обичаи и символи. Затова първоначално и имелът е категорично обявен за езически и поставянето му на празничната трапеза – смятано за грешно. Но както и много от другите езически символи, той успява да се запази и под една или друга форма да стане част от християнския празник. Днес той е оцелял и е един от най-известните символи на Коледа.
Коментари (0)
Вашият коментар