"Наполеон" на Стенли Кубрик е смятан за най-добрия незаснет филм в историята

Великият режисьор Стенли Кубрик ("Спартак" с Кърк Дъглас, "Лолита", "2001: Една одисея в Космоса", "Портокал с часовников механизъм", "Сиянието", "Пълно бойно снаряжение", "Широко затворени очи") доста време посвещава на биографията на Наполеон Бонапарт и признава, че е мечтаел неговият филм за последния френски император да бъде най-добрият сред подобните му.

Той планира да снима в истински френски замъци и иска да пресъздаде десетките кървави битки в същите локации, в които те са се случили исторически.

Проектът става твърде амбициозен и в крайна сметка така и не е реализиран, но докато го подготвя, Кубрик събира уникален архив, един от най-богатите в света, посветен на живота на френския император, на неговото обкръжение и на епохата като цяло.
"Невъзможно за обяснение е какво искам да направя. Просто ще кажа, че смятам да заснема най-добрия филм в историята."

Тези думи Стенли Кубрик произнася през 1971 г. Към онзи момент той вече е заснел епичните "Военните пътеки" и "Спартак", провокативните за 60-те години "Лолита" и "Д-р Стрейндлав", както и философската фантастика "2001: Една одисея в Космоса".

Благодарение на тези филми Кубрик получава световно признание и иска да се съсредоточи на мечтания си проект - мащабна кинобиография на Наполеон Бонапарт.

Животът на последния френски император има пресечни точки с други теми, разкрити от режисьора в предишните му филми. "Всички проблеми, с които се сблъсква Наполеон, са с учудващо съвременно звучене - отговорността и злоупотребата с власт, динамиката на социалната революция, отношенията между личността и държавата, войната и войнствеността", обяснява Кубрик в интервю от 1969 г.

Според него Бонапарт е бил от онази рядка порода хора, които "променят историята и формират съдбата на своето време и на бъдещите поколения". Случващото се в момента режисьорът нарича резултат от решенията на Наполеон, а самия император - най-интересната личност от всички, с които се е сблъсквал.

Освен ролята на Бонапарт в европейската и световната история Кубрик изучава внимателно и отношенията му с Жозефина Богарне, които той нарича "една от най-натрапчивите връзки на всички времена".

Шуреят на Кубрик, който е продуцент на повечето от проектите му - Ян Харлан, разказва, че режисьорът "с всички сили се опитвал да разбере" как "такава развратница като Жозефина е можела да манипулира толкова интелигентен човек".

По тази причина Кубрик буквално се разкъсвал "между възхищение и разочарование" от френския император. От една страна, той се прекланял пред човешката глупост и тщеславие, а от друга, вижда в Наполеон политическо чудовище и идеален обект за изучаване.

Биографът на Кубрик Винсънт Лобруто даже намира сходство между режисьора и обекта на изследването му: "Наполеон въплъщава страстта на твореца към това да контролира властта и манията към стратегията и войната".

За това говори и съавторът на сценария на филма на Кубрик "Пълно бойно снаряжение" Майкъл Хър: "И двамата са самоуки аутсайдери, които са надвили системата със собствени сили."

Подготовката за снимките на кубриковския "Наполеон" е проект от невероятен мащаб. Зарочва в студионо Metro-Goldwyn-Mayer през 1967 г. Първо режисьорът гледа по няколко пъти всички филми по темата и по неговите думи "никой не му прави кой знае какво впечатление".

Например немият "Наполеон" от 1927 г. на френския режисьор Абел Ганс, който се смята за новаторски, за Кубрик е "ужасен", а сюжетът и актьорската игра - "много дърводелски".

Единствено "Война и мир" на Сергей Бондарчук (който печели "Оскар" за 1967 г.) американецът смята за качествено отличаваща се в позитивен смисъл, но въпреки това също е разочарован. Според него погледът на Лев Толстой, по чийто едноименен роман е заснет съветският филм, е "далече от историческата истина".

Кубрик изчита за Наполеон всичко, което успява да намери, и - по неговите думи, напълно се потопява в живота му.

Той намира няколкостотин книги от английските и френски разкази от ХIХ век до съвременните му биографии.
Искал да знае абсолютно всичко - от това с какво се е хранил до прогнозата за времето в деня на конкретната битка.

В крайна сметка колекцията на Кубрик стига 276 книги, 15 000 снимки на реални локации, където е бил и се е сражавал Бонапарт, 17 000 рисунки, картини и литографии от ХIХ век, тоест общо около 500 тома.
В крайна сметка вместо "Наполеон" Кубрик заснема "Бари Линдън", който печели четири награди "Оскар". Говори се, че успоредно той снима и филма за Бонапарт, но това така и не се случва.