Дебора Компаньони е една от най-успешните алпийки за всички времена. Родена е на 4 юни 1970 г. в Бормио. Олимпийска шампионка на супергигантски слалом от Албервил през 1992 г. 2 години по-късно в Лилехамер взе златото на гигантски слалом, и в Нагано грабна отново първо място в гигантския слалом и сребро в слалома след Хилде Герг от Германия.
Има и три златни медала от световни първенства (2 на гигантски слалом и един на слалом), както и от първенство на планетата за девойки (гигантски слалом). 14 сезона участва в световната купа с 16 победи и 44 подиума.
Дебора има три деца - Агнес, Тобиас и Луче, от брака си с Алесандро Бенетон, наследника на известната фамилия и бивш шеф на едноименния отбор във Формула 1.
Компаньони бе официален гост на откриването на сезона в Банско и получи почетния знак на кмета от новия градоначалник Стойчо Баненски.
- За първи път сте в България, как се чувствате?
- Прекрасно. Да, за първи път съм в България, но съм чувала прекрасни неща за Банско. Момичетата от националния ни отбор са изумени от условията тук. Знам, че окупираха целия подиум на един от стартовете за световната купа, гледах по телевизията.
Сега сама опитах пистата, кръстена на Алберто Томба. Като се прибера, веднага ще му се обадя, за да се похваля. Много съм благодарна на моя приятел Марк Жирардели, че ме покани да участвам в откриването на сезона.
- Какви са очакванията този сезон в световната купа?
- При жените няма да има сериозни размествания. Като че ли има някакъв застой в резултатите. Фаворитите са ясни. Всички са изключително опитни. Видяхте как Федерика Бриньоне, която е на 34 години, продължава да побеждава. Това много ме радва. Защото идва олимпиадата в Кортина и тези момичета като Федерика, София Годжа и останалите ще трябва да зарадват цяла Италия. Което ще е изключително трудно. Но те знаят какво трябва да направят.
При мъжете очавам да има доста сериозна битка. Но всичко зависи колко старта ще могат да направят. Пожелавам да имате хубаво време и да проведете стартовете в Банско. И дано вашият топсъстезател Алберт Попов ви зарадва.
- Има ли момент във вашата невероятна кариера, който никога няма да забравите?
- Да, прилична кариера, макар и кратка. Не като тази на Марк Жирардели. Но знаете, че контузиите са част от нашия спорт. А аз имах доста. Може би само 10 сезона имах на високо ниво.
Има обаче един момент, който никога няма да забравя. Това е олимпиадата в Нагано. Никой не очакваше нещо от мен. Твърдяха, че карам вече за удоволствие, а аз спечелих два медала.
- Може би точно от липсата на напрежение се е получил успехът.
- Може би. Наистина бях много спокойна по време на олимпиадата. Аз знаех на какво съм способна. И ми се получи.
- Наистина се получи. Разлика от 1,80 сек от втората в гигантския слалом и 2,02 сек пред третата.
- Ох, да. Просто всичко напасна в гигантския слалом. Всички очакваха нещо голямо от Катя Зайцингер, а тя остана трета. Александра Майсницер също бе сред фаворитките, а остана със сребро. Но както казах, знаех възможностите си. Може би изиграха роля и непрекъснатите отлагания на стартовете. В един момент дори се говореше, че няма как да се проведат всичките.
- Ските се промениха много от вашето време. За добро или за лошо?
- О, да, разликата е огромна. В ските, обувките, всичко. Не знам дали е за добро. В момента оборудването решава много. Някак си талантът остава на заден план. Всичко, което се ползва, изравнява силите. И ако нямаш солиден гръб зад себе си, колкото и талант да имаш, няма как да пробиеш.
За съжаление, спортът, който тръгва от хората, които живеят в планината, стана елитен и скъп в сравнение, когато аз бях дете. И това не е добре според мен. И заради това създадох колекцията си “Алтавиа”. Тя е насочена точно към хората, които обичат ските и туризма. Опитвам се да дам качество на една по-поносима цена.
- Напоследък някои твърдят, че ските пречат на природата. Вие на какво мнение сте?
- Ските са част от природата. Един скиор никога няма да навреди на природата. Това е възпитанието ни. Напротив, той ще направи всичко, за да ѝ помогне. Други неща вредят на природата, не ските. Но този дебат е прекалено дълъг.
- А вие продължавате ли да карате?
- Когато имам възможност.
Коментари (0)
Вашият коментар