Мими Иванова не забравя родния Хисар, днес е рожденичка - като дете забавлявала с акордеон курортистите

• Първите й сценични изяви са като ученичка, пеела в някогашното заведение "Младежка среща"  и народни, и естрадни песни
• Още пази белег от детството, изгорена от каша - ако бях суетна, щях да си направя пластична операция и да го скрия, казва тя

Давате ли й годините? На 77 става днес, а е като момиченце. Никога не забравя родния Хисар. Винаги, когато има възможност, отскача. Идват с Развигор и отсядат на хотел, тъй като продадоха къщата след смъртта на сестра й Иванка Гайдарова.

Това обясни пред „24 часа" доскорошната кметица на Хисаря Пенка Ганева по повод рождения ден на най-известната хисарчанка Мими Иванова. Тя обожава изпълнителката, която в края на октомври т.г. пя на нейна предизборна среща.

Любимата певица на няколко поколения българи е родена на 28 декември 1946 година в курортното градче. Мими Иванова Рибинска е бащината й фамилия.
Певицата и до днес е признателна както на родното си място, така и на Музикалното училище в Пловдив, което е завършила. То й отваря пътя към голямата сцена и, разбира се, песните, които й пишат едни от най-големите поети и композитори на България. Работила е с имена като Точно Русев, Найден Андреев, Зорница Попова, Мария Ганева. Вечни са хитовете й като "Петнадесет лалета", "Майчице свята", "Слънцето в моите коси", "Вълкът и седемте козлета", "Вече свърши хубавото време", "Ах, този дъжд", "Зелената стара чешма", "Понякога само", както и незабравимия й дует с Борис Годжунов - "Хора и улици".
Мими Иванова е носител на редица награди в страната ни и в чужбина.
„Тя и Развигор са основно жури в конкурса „Петнадесет лалета", който се провежда всяка година в Хисаря в края на май и началото на юни", отбеляза Пенка Ганева.
А „24 часа" ви припомня едно емблематично интервю, което сме направили с Мими Иванова и сестра й Иванка Гайдарова в Хисаря на 21 януари 2011 г. В него двете разказват за първите стъпки и детството на бъдещата звезда.

- Разликата ви с Мими е голяма, г-жо Гайдарова. Вие ли я отгледахте?

Иванка: Тя ми беше като дете. По-голяма съм от нея с 12 г. Майка ни и баща ни строяха тогава тази къща. Аз си гушвах сестричката и я водех на една минерална баня, казваше се "Парилките". Изкъпвах я и си я прибирах вкъщи. Беше сладко, много любопитно и трудолюбиво дете.
Съпругът ми тогава беше студент по медицина и четеше за изпити. А Мими по цял ден разпъваше един акордеон и на него му беше дошло до гуша. Казваше: "Това дете ще го намразя, не мога да уча от него." А тя беше като кукличка.

- Откога почна да пее и свири?

И.: От 7-годишна. Тръгна на музикална школа. Пееше "Синьото елече" на Ирина Чмихова. Цялата махала се събираше да им свири и да ги весели.

Първите й сценични изяви бяха като ученичка. Имаше едно нощно заведение "Младежка среща". Там започна да пее - и народни, и естрадни. Беше любимката не само на родителите ни, но и на целия ни род.

Мими: Кака в момента ми прави комплимент. Ние сме 3 сестри, аз съм изтърсакът и може би затова бях най-глезена. Нашата майка имаше чувство за хумор и се шегуваше с моето раждане. Появила съм се в края на декември 1946 г. Закъсняла съм с 2 дни. Тогава са били бедни години и мама казваше, че изобщо не са ме планували. Дори не са ме искали донякъде. Идвало й да ме захвърли. Но след години казваше: "Какво дете израсна само!" Затова с отглеждането ми са се занимавали моите сестри.
И.: Нахраня си я, приспя я. Срещу нас имаше поляна, където баща ни правеше кирпич, беше строител.

- Каква случка с Мими няма да забравите?

И.: О, има една, която винаги ще помня. (Иванка посяга към деколтето на Мими и показва един белег, който трудно се забелязва - б.а.)

М.: Леле, за това никога не е говорено!

И.: По пътя за Карлово имахме 5 дка нива и отивахме с нашите да жънем. Бяхме в каруцата всички. Мама беше направила в една тенджерка каша със сирене. Конят обаче потегли рязко и горещата каша се изсипа върху малкото дете, беше на 1,5 г. Оттогава й остана този белег.

М.: Ако бях суетна, щях да си направя пластична операция и да го скрия. Предпочетох да остана белязана. Била съм доста палава, повече играех с момчетата от махалата. По-късно тръгнах с приятелки.

- Изявявала ли се е като тарторка?

И.: Не, не беше лидер. По-скоро контактно и общително дете. Никога не е била агресивна, напориста.

М.: Сестра ми много ме обича и затова не казва всичко. Напротив, помня, че водих децата да крадем череши у съседните дворове. Но интересно, че не ни се караха, макар че ги беряхме с клоните.

- Кой насочи Мими към музиката?

И.: Сама започна. Беше слабост на татко и той, като видя, че има увлечение, й купи акордеон и я изпрати на школа. След това без никакви проблеми я издържаше в Пловдив, докато учеше в Музикалното училище.

М.: Колкото и да звучи шаблонно, откак се помня, пея. Винаги съм имала отношение към това изкуство. Не балет, не театър, а непременно музика. Родителите ми не можеха да купят пиано и се задоволих с акордеон. Бях много дребна и той ме скриваше. Навремето Хисаря беше препълнен с курортисти. У дома във всяка стая имаше квартиранти. Излизаха на двора, събирахме се под една джанка до кладенеца. Градината ни беше много поддържана - цветя, праскови, череши. И в горещите летни вечери хората, дошли да се лекуват, правеха карнавали. Загръщаха се в чаршафи, слагаха си чалми, а аз ги забавлявах.

- Кой ви откри за голямата сцена?

М.:В Хисаря идваше един преподавател по музика от Пловдив, казваше се другарят Благоев. Чул за мен, че свиря и пея, и издирил баща ми. Казал му, че трябва да се занимавам с музика. Той ме пое и ме насочи към Музикалното училище. Преди това всяка събота следях по радиото едно предаване, в което пускаха песни на Емил Димитров и Лили Иванова. Едната седмица успявах да запиша част от текстовете им, а другата отново дебнех, за да ги довърша. Нямах никакви проблеми с мелодията и бързо ги научавах. Бях човекът в Хисаря, който знаеше най-новите шлагери.

И.: Вярно, че пееше песните на Емил Димитров и Лили Иванова, но първите й любими бяха на Ирина Чмихова. Работех тогава в детския санаториум като медицинска сестра и всяка смяна правеха забави на хлапетата. Мими участваше редовно с музикална програма.

- Вие ревнувахте ли, че сестра ви става известна?

И.: Никога не сме й завиждали.

- А когато стана много популярна и цяла България пееше песните й?

И.: Тогава се гордеехме. Идваше ни да литнем, но никога не сме се пъчили.

- Коя нейна песен най ви харесва?

И.: Всичките, но най-много "Майчице свята" и "Вярвай, мамо".

- На вашата майка ли са посветени?

М.: Първата е писана за майката на Иля Велчев, а втората - за мама.

- Мими, враг ли сте на попфолка?

М.:Защо да съм враг? Всеки си избира какво да слуша. В нашия род имаме представител и на този жанр. Това е племенницата ми ДесиСлава. Ако всички пеят като нея, само добро може да се говори за попфолка.

- Учили ли сте ДесиСлава на пеене?

М.:Тя твърди, че се е учила от мен, но аз не подозирах, че пее. Прибирах се в Хисаря рядко и за кратко, а тя беше малка.

И.: ДесиСлава ми е доведена внучка. Развигор я чул да пее като малка в двора и предрече, че това дете ще стане певица. Казваше, че народната музика е нейното амплоа. Но тя се впусна в попфолка.

М.:Чрез този жанр стана популярна. Синът на сестра ми е мой племенник. И неговите деца ме наричат леля. А би трябвало да съм им баба, но никой не ми казва така. Дори детето на ДесиСлава ме нарича леля Мими. Както е тръгнало, ще остана вечната леля.

- Чувате ли се често с нея, какво си говорите?

М.: Не толкова често, защото и двете сме ангажирани. Тя е много по-заета, както аз навремето не можех да се прибера и да видя близките си. ДесиСлава е в най-активния си период.

- Да се върнем в детството ви. На какво ви научиха родителите?

И.: На човечност и гостоприемство.

- Иванка, давали ли сте съвети на Мими?

И.: Беше в VII клас, когато отиде в Пловдив. Но винаги сме си споделяли най-съкровените неща. Има тайни, които можем да си кажем само сестрите.

- Мими, били сте ученичка в Пловдив. Какво ви даде този град?

М.: Много. И винаги съм го обичала. Там имах първите приятели, едни от най-хубавите ми спомени. Сега малко ми е променен. Напоследък гледам, че хората в Пловдив, а и навсякъде в България, се позатвориха. И на мен ми е болно от това. Аз съм контактен и открит човек, когато тръгна да се пошегувам, виждам как някои не приемат шегата. Виждам отчаяние.

- За какво най-често говорите с близките си?

М.: Първо ги питам как са, добре ли са.
- На кого сте кръстена?

М.:Приех да се казвам така с разрешението на родителите ми.

- Сега, като ви срещат вашите съграждани в Хисаря, какво ви питат?

М.:Тези, които ме познават, ме спират, говорят с мен.

- Как намирате родния си град? 

М.:Има атмосфера в Хисаря и аз си го обичам. Напоследък ми идва наум, че може би ще си дойда да живея тук. Много от колегите ми се преумориха от този дълъг преход.

- Няма ли да ви доскучае?

М.:Да, това ме плаши. Но може да ми хареса и да се превърна в една улегнала баба и да се радвам на чистия въздух и спокойствие.

- В началото на промените пеехте по митинги. Интересувате ли се от политика?

М.: И сега следя нещата, но да си призная, не разбирам от политика. Тогава всички тръгнахме да търсим новото. Аз продължавам да вярвам, иначе не може да стоим и да се вайкаме. Но гледам да съм по-далече, защото всеки има професия и трябва да се занимава с това, от което разбира.

- Казват, че една песен е хубава, когато в нея има мелодия. Такива ли са съвременните песни?

М.: Поколението над 35 харесва нашите песни. Другите ни смятат за нафталини. И на мен ми е жал за тях, защото човек трябва да харесва всичко, което е хубаво.

- За вас са писали едни от най-големите поети и композитори.

М.:Виждате ли от какво градче съм тръгнала? Ако не бях попаднала в Пловдив сред талантливи музиканти, а след това и в София, едва ли щях да съм това.
Талант, талант, но ако нямаш късмета да попаднеш в подходяща среда и тя да те тласне напред, няма как да успееш. Бяхме на гребена на вълната с група "Старт". Това е най-великият ми миг, аз не харесвам периода на плейбека. Та концертът е минал, публиката ни е боготворила, овации, аплодисменти и отиваме изтощени да хапнем нещо в кръчма. Там чуваме някой от посетителите, който пее невероятно. Казвала съм си: "Боже, този човек, ако имаше нашия късмет, какъв изпълнител щеше да е." Щастлива съм, че съдбата е била благосклонна, че за мен са писали най-големите поети и композитори.

- Каква е тайната на Мими да изглежда в такава форма?

И.: Добротата.
М.:Имам прекрасен мъж и продължавам да пея. Важно е да си с младите и да си с децата дори. Да черпиш от тяхната енергия.