Исихасти търсели единение с Бога край Крушунските водопади

В село с име на сокол витаят легенди и исторически факти

"Откакто се помня има интерес към водопадите", казваше през 2013 г. Станимир Стоянов, дългогодишен директор на училището в с. Крушуна. Пенсионираният заслужил учител бе живата история на този край. Своите исторически и етнографски изследвания той е събрал в книга, носеща името на родното му село.

А Крушуна стана особено популярно в първото десетилетие на 2000 година точно с водопадите, за които е писано и се пише постоянно. В печатни издания, сайтове и блогове се разпространяват гледните точки на различни автори, единодушни в едно - възхищение от природното творение. Защото не може човек да остане безразличен към видяното и усетеното край водните каскади. И защото възторгът, изживян сред зеленото горско спокойствие, в което чуваш само птичи песни и бълбукане, не може да не бъде споделен.

Това е поводът за идването на екипа ни в приказното място - желанието да разкажем нещо по-различно и малко известно. Изненадани сме от многото автобуси с екскурзианти, тъй като в последните дни дъждът не е преставал да вали. Но в отговор на молитвите ни, спира за малко, колкото да направим снимки.

Очаквахме, че и водопадите ще са мътни, ама не - бистро скачат от високото, весело обливат камъните на вировете. Пък пътеката е толкова отъпкана от многобройните човешки нозе, че дори не можем да се изкаляме.

Природната забележителност Маарата се намира на 8 км от град Летница в южната част на село Крушуна. Там, на платото, под безоблачната синева може да се видят всички карстови форми - кари, въртопи, валози, сляпа, полусляпа и суха долина, ждрело, пропасти, пещерни галерии и зали. От много години те са обект на систематизирано спелеологическо изучаване. Неслучайно БАН е избрал района на с. Крушуна за моделен район на карстови защитени територии в България.

"Някога на най-големите християнски празници винаги идваха хора от близките села", разказваше бай Станимир. Открай време вярвали, че водопадите отнасят лошото, мъките и болестите. На Гергьовден извършвали ритуал, който се прави и до днес. Преди изгрев жителите на селото се изкачвали до извора на водопада. Точно срещу него има малък естествен тунел, през който се провирали по три пъти. Събирали в шепи капките вода от скалата и с тях измивали очите си, след което изричали трикратно: "Стена кръст да боли, мене да не ме боли".

И пещери има около каскадите. "Бонинската" е дълга 2 753 м и в нея се намира най-дългото подземно езеро у нас - около 800 м. 1080 м пък е дължината на "Горник", а от "Урушка пещера" тръгва най-високият водопад в региона - около 20 метра. Водите му пълнят малко язовирче.

Местните споделят, че открай време животът в селото течал в обичайния си делничен ритъм, но в последните години нещата се променили. "Към по-добро е", признават крушунчани, вече свикнали с непрекъснатия автопоток, насочен към водопадите.

И в празник и в делник прииждат от цялата страна, идват и от чужбина, за да видят живописното място с най-голямата в страната водна травертинова каскада с много прагове, басейнчета, своеобразна растителност и бигорови скали. Изключителната красота на бягащата по варовиковите тераси вода е трудна за описване. Затова не се наемаме да преразказваме нещо, което е най-добре да бъде видяно.

Интересно е образуването им, то е плод на разрушителната сила на водата. Преди около 20 години 2 тона бигор се откъртил и паднал в едно от езерата. Постоянното обливане раздробява меката скала и я отнася, наслагва я и така се получават праговете, обясняват специалисти.

Всеки може да се убеди, че дивата хубост на природното творение е напълно съхранена. Човешката намеса е минимална: прехвърлени са мостчета над водата, монтирани са кошчета за отпадъци по пътеката, поставени са фотосоларни лампи, за да е достъпно и през нощта. Ето защо човешкият поток не секва, разкриват мъдри крушунчани.

Пък и привлекателни възможности за туризъм в Крушуна дал Бог, обясняваше краеведът Стоянов. Само чакали някой далновиден да ги види и осъществи. За пример той дава минералната вода. По негова инициатива в средата на 70-те години направили сондаж. Водата бликнала с дебит 16,5 литра в секунда, температура 58 С и минерализация 11,5 промила. Установено било, че съставът й има лечебна сила при 10 заболявания: ревматоидни, дихателни, кожни, гинекологични и др.

Това откритие създало първата интрига сред местните, че може да станат курортно място. Затова през 1988 г. била изградена баня с минерална вода, дамски и мъжки басейни, с вани и всичко останало. Функционирала обаче само две години. През 1991 г. отказала помпата, захранваща с вода и с балнеолечението било до там. Сега обаче се оползотворява тази, спусната от Господ възможност и е изграден басейн.

Освен да покажат има и какво да разкажат на туристите, убеден бе бай Станимир. По време на дългогодишната си събираческа дейност той открил истини и легенди за Крушуна. Една от тях е за името на селото. "Аз го свързвам с птицата коршун, известна и като черна каня, която гнезди по нашите места. Това е славянското прозвище на вид сокол", обясняваше учителят. Самото селище датира от 6 век и било в местността Калица. Просъществувало 5 600 години - до идването на траките, когато една част от него се изнесла до мястото, където е и сега.

Исторически факт пък е Бонинският род, свързан с интересна история. Твърди се, че през турско една от личните моми Бона била харесана от местния бей Еминоглу. Родителите й обаче настояли за писмен документ, че тя няма да е част от харема му. Беят склонил и официално я обявил за своя жена, но понеже била болнава не заживяла с него, останала при близките си. След време тя залюбила хайдутина Стоян от габровско. Само че не можела да сключи брак, тъй като вече била омъжена за бея. Заживели на семейни начала и от греховната им връзка се родил син Станчо Бонин.

По онова време селото било опожарявано два пъти - първо през 1830 г. от турците, а сетне през 1885 г от хайдутите. Прадполага се, че във второто имал пръст Стоян. И две народни песни има за него, които се предават от поколение на поколение.

След Освобождението Бона се завърнала в родното село със сина си и предявила претенции към конака, полагащ й се като законна съпруга на бея. "От там тръгнал най-големият род, Бонинският, и аз съм част от него", разкри ни бай Станимир.

Легенда за Крали Марко пък реди, че когато воювал с турците подир него тръгнала потеря. За да се спаси от гонителите той прекрачил от един хълм на друг. Там, където стъпил юнакът се оформила вдлъбнатина и пролука в скалите срещу водопадите. Ходели там жените от селото, провирали се и целували мястото, вярвайки, че ще им вдъхне от силата на Крали Марко.

По-непопулярна и скорошна е мълвата, че най-богатият ловешки болярин Иван Александър построил край Крушуна манастир. По-късно бил провъзгласен за цар, който в края на живота си дошъл в обителта. След кончината му, по негова воля бил погребан там. Никой обаче не знае къде е това място.

Затова пък на всички крушунчани е известно, че по екопътеката, минаваща през 15-те живописни мостчета, се стига до килиите на исихастите.

Исихазмът е религия, която изисква от последователите си отдаване на пълно мълчание и дълбока вътрешна молитва. Според учението само така може да се постигне съвършенство. За единение с божествените енергии исихастите търсели усамотение в труднодостъпни местности, където да се отдават на молитви и съзерцание. Вероятно затова тези философи-отшелници са потърсили своето място край Крушуна.

Няколко монашеските килии и ниши са издълбани в бигора в почти недостъпните отвесни скали около водопада. Счита се, че с тях е поставено началото на Крушунския средновековен манастир.

"Сега разбрахте от къде извира гордостта ни, че сме родени по тези места? Тук има забележителна природа, история и легенди, сбрани в едно", поглеждаше към водопадите бай Станимир.