Георги Китов преливаше с червено вино всяка разкрита гробница

Дъщеря му живее в Англия, където завърши джаз и поп пеене

През годината, която изпратихме, прочутият археолог Георги Китов трябваше да празнува 80-годишен юбилей. Вместо това отбелязахме 15 г. от смъртта му. Дали случайно боговете го прибраха при себе си толкова млад?

Приживе той и хората от неговите експедиции имаха задължителен ритуал - когато разкрият нова гробница или саркофаг, първо да прелеят мястото с червено вино, за да омилостевят духа на мъртвите или пък самите богове. Но кой знае, може би пък сенките на мъртвите да не му простиха, че нахлуваше често неканен в царството им. Но Китов уважаваше виното. Според неговия обичай той и хората му, а често и гостите му, 

пиеха вино от чаши, на дъното на които археологът поставяше златни накити

от своите нови находки - било пръстен, било обица.

Често го упрекваха, че при разкопките си използваше фадроми и багери с обяснението, че трябва да изпревари иманярите. Но, от друга страна, ако не беше Китов със своя начин на работа, България може би нямаше да има своята Долина на тракийските царе. Край Казанлък той работи 16 г. - най-плодотворните в живота му. Без него навярно нямаше да бъдат открити златната маска на Терес от могилата Светицата, бронзовата глава на Севт III от Голямата косматка, златните огърлици от Малката могила.

Според спътницата му в живота и работата Диана Димитрова Китов е разкопал и проучил около 20 тракийски могили - от първите му разкопки в Жаба могила край Стрелча през 1976 г. до последната му работа в Старосел в края на лятото на 2008 г. Казва, че най-вълнуващо било в нощта на 4 срещу 5 октомври 2004 г., когато вървели в току-що разчистения коридор на Голямата косматка и през пролуките на пръстта виждали, че пред тях има каменно ложе с предмети върху него - гробницата не била ограбена, както се случвало често още в древността.

Китов умееше да разказва атрактивно за своите открития. За него всяка находка беше ако не за първи път в света, поне за първи път у нас. Например, когато бе открито погребението от Голямата косматка, археологът веднага каза, че това е гробницата на тракийския владетел Севт III, останките от чиято столица Севтополис бяха залети завинаги от водите на язовир “Копринка”. А когато изскочи бронзовата глава на владетеля, силно впечатлен от изработката и красотата ѝ, той твърдеше, че със сигурност тя е дело на някои от учениците на най-прочутия в древността гръцки скулптор Фидий.

И за да поддържа интереса, предположи, че пред могилата някога е имало статуя на цар Севт III, която впоследствие е била разчленена. Щом я има главата, може би ще се намерят и части от тялото на статуята, настояваше той  и възнамеряваше да продължи с разкопките на Голямата косматка. Даже няколко дни преди смъртта си беше на могилата и пусна сонда от върха към утробата й, но така е не стана ясно какво донесе това проучване. Времето не му стигна за по-нататък и никой до сега не е продължил да изследва тази могила.

Но как и защо е била разчленена статуята? Китов имаше и за това своето обяснение: - по-баналното, че врагове на царя са си отмъстили след смъртта му, като са разбили и разпарчетосали статуята му. Но къде-къде по-загадъчно звучи другото му обяснение: може пък и статуята на Севт Трети да е имала злощастната съдба на най-великия певец, музикат и поет от древността Орфей, митът за който разказва, че жените го убили и разкъсали тялото му на парчета за отмъщение, защото събирал на дълги оргии мъжете им и те забравяли за съпругите си и задълженията си към тях.  За самия Китов обаче беше сигурно, че няма как да повтори злощастната съдба на Орфей, него 

жените явно го обичаха

Веднъж ученият изповяда: “Жените в моя живот са предизвикателство дотолкова, че ми създават куп грижи и се налага да ги укротявам”. Той обаче имаше предвид тогава петгодишната си дъщеря Ирина, която Диана му роди през май 1999 г., когато Китов беше на 57. Археологът съветваше всички хора да създават деца, защото смяташе, че те са единствената истинска радост на този свят. Днес порасналата Ирина живее в Англия, където завърши джаз и поп пеене.

Археологът имаше и голям син - Александър, роден от законната му съпруга. От неговия брак пък се радваше на внучката си Нана, която бе почти връстничка на дъщеря му. Тук няма мистерия - като археолог Китов може постоянно да се ровеше в гънките на историята, но в разбиранията за собствения си живот сигурно беше по-съвремен и от мнозина връстници на сина си - той живееше с 22 г. по-младата от него Диана, негова докторантка. Заедно бяха по експедиции и отглеждаха дъщеря си, но Китов нямаше развод. По документи тогава беше женен за жена, която живееше в София.

Не всички край тях можеха да проумеят този им начин на живот. Имаше един показателен за това случай. През нощта на 4 срещу 5 октомври 2004 г., когато се разчу, че в тракийската могила Голямата косматка предстоят важни археологически открития и работата не спира и през нощта, полицията спретна на експедицията нощна акция с цел уж да охранявали обекта, за да не отраднели нещо самите археолози. Униформените нахлуха на разкопките, участниците в тях се почувстваха като заложници, защото полицаите дори придружаваха всеки един от тях, ако му се наложеше да излезе навън по нужда. По това време вътрешен министър беше Георги Петканов. Той публично се възмути, че Китов копаел нощно време заедно с жена си. Тогава археологът отвърна: "Жена ми е в София".
И не излъга.

“С кого спя, си е моя работа, не на министър Петканов”, ядосваше се тогава Китов. Там, в гробницата, едно от най-ценните открития бе златна плочка с глава на елен с огромни рога. “Е, колкото и да са ми слагали рога, сигурно не са чак толкова големи”, бил първият коментар на археолога, когато разгледал внимателно находката.

"Никога не е живял в манастир", казваше Диана за мъжа, с който живееше. "Сега вече да не би ти да го затвори в манастир?", попита навремето авторът на тези редове. "Не, Китов винаги е бил свободен човек", категорична бе жената. Тя определяше себе си като "вълшебната пръчица" - човекът, който върши всичко в семейството, защото Китов и вкъщи бил вечно заетият учен, който винаги има много служебна работа. И досега, толкова време след смъртта му, за нея той си остава Китчето.

Малцина си дават сметка, че откритията са само шумната част от работата на археолозите. След тях идва по-дългата и непозната част от задълженията им - да описват находките, да ги изследват и реставрират. И тук Диана му беше незаменим помощник. И досега тя работи в Археологическия институт с музей при БАН.

За първи път Диана видяла Китов, когато била студентка по история в първи курс. Според тогавашния ред ги изпратили на бригада в ловешкия консервен комбинат, а някъде наблизо правели разкопки археолози под ръководството на Георги Китов. Група момичета от студентите пожелали да отидат на разкопките, нали и те ще учат история, археолози ще стават. В представите на всички кой знае защо той бил много страшен, но не излязло точно така. Диана още помни, че тогава археологът бил облечен с джинси и оранжева тениска.

Сигурно са малко хората, които и в най-официалния му миг са виждали Китов с костюм и вратовръзка. Казват, че облеклото е стил и начин на живот за всеки, Георги Китов също си имаше своите разбирания и по този въпрос и никой не се изненадва, когато посрещна на разкопките през 2004 г.

президента Първанов по къси панталони, а външния министър Паси - направо по бански,

каквото бе работното облекло на експедицията през лятото.

От 1989 г. до края двамата с Диана неизменно били заедно в археологическата експедиция ТЕМП, която работи главно в Долината на тракийските царе. Диана не пропуснала нито едно лято, дори когато за пет години, до 1996-та, била омъжена в Гърция. "Бяха гладните години на Лукановата зима, Диана ни носеше от Гърция бонбони и храна", не са забравили дългогодишни участници в експедицията.

"Ако не беше толкова добро момче бившият ми съпруг, сигурно щях да се разведа по-рано. Бързо разбрах, че не мога да живея в Гърция", признава Диана. Още повече, че там нямало как да участва в разкопки, ходела само по симпозиуми.

Дошла на разкопките отново и през 1999-а, точно три месеца след като родила Ирина. Разбира се, с бебето. Но тогава Ирина била най-лесна за гледане, защото кротувала в количката.

С Китов се събрали да живеят заедно през 2000 година, след като се родила дъщеря им. Но това е условно - археолозите са в София едва по половин година. В останалото време са по обектите - Старосел, Александрово, Главан, Шипка...

"Тази 2000-на година беше преломна за Китов. Тогава министърът на културата Емма Москова по някаква причина му забрани да копае и брадата му побеля. Нали знаеш, от нерви човек или отслабва, или напълнява - при Китов се случи второто", допълваше портрета му Диана - човекът, който го познаваше най-добре.

По-късно чергарският живот на двамата продължи, защото в следващите години вече не спираха работата на експедицията с разпореждания свише. С този живот отдавна бе привикнала и дъщеря им Ирина, която дори по едно време беше записана на детска градина в Казанлък. През зимата - в София, през топлото време - на разкопки. Само дето със своите тогава 5 години детето не можеше да разбере защо тя и мама все нямат време да отидат на морето, което и двете толкова много обичат.

Археолозите дотолкова приемаха това за нормално, че вземаха със себе си на разкопките дори и домашните си любимци. За Диана и Георги Китов това бе котаракът им Анжел. "Всъщност, аз го бях нарекла Анжел, но веднъж отсъствах и колегите го прекръстили на Желю. Протестирах, но ме предупредиха, че другите варианти били да му викат Жан или Жорж и аз кандисах", разказва Диана. Тя, разбира се, имаше предвид президента Желю Желев, някогашния премиер Жан Виденов и шоумена-политик Жорж Ганчев.

Котаракът надживя стопанина си, но с голяма мъка през 2013 г. се наложило да го приспят завинаги, тръгнал да умира от старост бавно и мъчително.

Направиха изложба с непоказвани находки на археолога

Георги Китов успя да изненада публиката от отвъдното и сега, когато в Казанлък в музея “Искра” бе открита изложба с около 60 ценни находки от неговите проучвания, които се показват за първи път. Експонатите са от времето на траките - огърлицата от мъниста, открита в могила от речни камъни край с. Габарево, нарисуваният глинен съд, наричан по научному пелике, намерен в Плоската могила край град Шипка. Находките са датирани от IV-III в. пр. Хр.

Изложбата показва и експонати от по-късно време - II-III в. от н.е., предимно от землището на Мъглиж.

Единствената причина тези експонати да не са показвани досега е недостигът на място в музея. Сега може да се видят до края на март. А може би и след време, когато бъде разширен трезорът на музея, каквито планове вече има. В него са изложени безопасно за постоянно най-ценните находки от експедициите на Георги Китов в района. Местните се надяват това да стане възможно по-скоро, тъй като паметта на големия археолог го заслужава..