Книгата като медия

„Книга" е първото име за „медия". Това твърди в най-новата си монография доц. д-р Милена Цветкова.

Книгата днес - това е разказ със знаци върху материална или виртуална площ. Това е била книгата преди 7000 години, това ще бъде и след още толкова. Като започнем от каменната библиотека в Ика, преминем през глинените плочки в Месопотамия, книгите колони и книгите стени в Древен Египет, златните книги на етруските и стигнем до най-невъобразимите форми на „живи" или телепатични книги в научната фантастика - всичко това са „медиуми" за четене.

След 7000 години нищо чудно върховата иновация да са отпечатаните хартиени книги, а електронните да са пазен в крионов кувьоз музеен експонат. Но името на изобретението ще бъде винаги „книга". Мисията на това изобретение е константа - да разкажеш история от разстояние от свое име в свое отсъствие.

Доц. д-р Милена Цветкова проследява преображенията на книгата от пещерния ѝ формат от 35 000 г. пр.н.е. до електронната книга през 2012 г. Оказва се, че пещерата и катедралата носят всички белези на пред-Гутенбергова книга.

В „Книгата като медия" са развити и оригинални хипотези за близкото бъдеще на книгата. Книгите ще станат по-близки по формат до 3D филмите, но с текст за естествено четене. Вероятен носител ще е от типа „кристал" - подредени страници с дебелина една молекула и с възможност да се проектират в пространството във всяка позиция и с всякакъв размер (с което отпада от бита ни един аксесоар - очилата за четене). И отново въпросите ще опират само до възприемането на писмен текст.

След това, чрез второто поколение „кристали", на подобен носител хората ще могат да зареждат желаните или всички книги от Световната библиотека, преведени на всички езици на света и напълно безплатно. Проблемът пак ще бъде в установяването на нова форма на възприемане на книги в 3D пространството. Процесът на технологичното развитие ще става все по-неудържим. В момента е почти невъзможно да се предположи какви екстри ще имат книгите след две години.

Другите теми, които детайлно са описани в монографията на доц. д-р Милена Цветкова са за опасната и манипулативната книга, за еротиката на книжното тяло, за края на електронната и възкресението на физическата книга. Всяка книга манипулира, твърди Милена Цветкова. При всяка книга манипулацията е възможна, когато за читател се търси индивидът от тълпата - „тълпоидът". А опасна книга не съществува. В смисъла на „книгата като издателски продукт" опасни книги няма. Но в смисъла на „книгата като медия" авторката говори за текстове - посредници в криминални актове и за текстове - съучастници в престъпността. Опасността е заложена в съдържанието - сектантско, нацистко, негационистично, дискриминационно, шовинистично, антисемитско, фундаменталистко, терористично и т.н.

В книгата е описано и кога една книга има високо КПД. Такава книга получава обратна връзка не само във вид на читателски отзиви, рецензиране и цитиране, а и във вид на плагиатство, пиратство, кражба или цензура.

Книгата е в основата на медийната пирамида и да създаваш книги изисква изключителна образованост, енциклопедична начетеност и месианизъм. Рецензентите на книгата проф. дфн Христо Кафтанджиев и доц. д-р Орлин Спасов са категорични, че за първи път в България се издава монография посветена на книгата като най-старата медия и средство за комуникация. В нея се определя и най-важната роля на читателите, вливащи живот в книгата. „Няма ли очи, които да я прочетат, книгата е „тухла". Всички звена в жизнения цикъл на книгата съществуват само заради читателя. Без него и автори, и редактори, и преводачи, и издатели, и търговци, и библиотекари са излишни.", казва доц. д-р Милена Цветкова.

„Книгата като медия" е издателска иновация за България. Това е първата научна книга с видеотрейлър и със собствен уебсайт с разширено съдържание, към който се достига и чрез QR код от корицата.