Наследникът на Дарт Вейдър - Адам Драйвър, и Пенелопе Крус в историята на "Ферари"

Втора седмица по българските кина върви "Ферари" - биографична драма под режисурата на Майкъл Ман. Само ще припомним, че това е човекът, който донякъде събра в един филм ("Жега") Ал Пачино и Робърт де Ниро, както и направи "Последният мохикан".

Сегашният му филм разказва за събития от лятото на 1957 г., когато основателят на компанията "Ферари", кръстена на самия него - Енцо, готви отбора си за суперпрестижното състезание Mille Miglia ("1000 мили").

В главните роли са Адам Драйвър, който в последните три епизода от "Междузвездни войни" изигра наследника на Дарт Вейдър при лошите Кайло Рен, Пенелопе Крус и Шейлин Уудли.

Лятото на 1957 година. Автомобилният конструктор, бизнесмен и бивш пилот Енцо Ферари (въпросният Адам Драйвър) е на път да провали кариерата си и живота си като цяло. Семейната компания, която той е основал почти 20 години по-рано заедно със съпругата си Лаура (Пенелопе Крус), е на път да фалира.

Неотдавнашната смърт на сина му Дино практически унищожава брака му, който и без това се държи на (не)честна дума. Става му все по-трудно да крие от обкръжението си второто си семейство - любовницата си Лина Ларди и сина си Пиеро, макар че като че ли всички са наясно, може би освен споменатата съпруга.

Някаква част от проблемите му може да разреши Mille Miglia - състезание с дължина 1000 мили за издръжливост по обществени пътища. Победата в него може да вдигне продажбите на автомобилите му, което пък ще остави компанията над водата.

Не са минали и две години от "Домът на Гучи" на режисьора Ридли Скот (в него играе, между другото, и бившето гадже на Григор Димитров - Мадалина Геня), а Адам Драйвър (напомняме - Кайло Рен от "Междузвездни войни", синът на Хан Соло и принцеса Лея) отново участва в биографична драма, свързана със световноизвестна личност.

Той играе именно патриарха на италианския семеен автомобилен бренд, който има проблеми с жена си. Е, до поръчково убийство този път не се стига, но и така кръвта във "Ферари" на Майкъл Ман е достатъчно.

Като имаме предвид, че Драйвър ще играе в продължението на "Жега" пак под ръководството на Майкъл Ман, то налице е тенденция. В смисъл, че на големите режисьори филмите вървят по двойки - единият е шедьовър (в случая разчитаме да се е получило така) и се превръща светкавично в класика, а вторият е средна работа, скучновато и досадно продължение, където забавните в предната част главни актьори говорят със смешен италиански акцент.

Тук трябва да се отбележи, че е по-добре филмът да се гледа със субтитри, защото дублажът унищожава голяма част от очарованието му.

На пръв поглед във "Ферари" всичко би трябвало да изглежда супер и под капака на колата няма нищо криминално, но все пак киноавтомобилът се движи странно - редовно буксува и прекалява със спиранията в бокса.

По време на диалозите филмът като че ли върви пеша, като тук повечето конски сили са у експресивната Пенелопе Крус, отколкото у сдържания Адам Драйвър. Но в момента, когато в кадъра нахлуват червените автомобили, тя разцъфтява и превключва към познатия Майкъл Ман в напомпан киноекшън, който натиска яко, без да се притеснява даже в подозрителните графични елементи.

Понякога трябва да забравите за някои физически закони, като в най-драматичната сцена, в която героят на Адам Драйвър праща опонента си в Пловдив (ако се сещате какво имаме предвид) по време на демонстрацията с видео.

Операторското откритие на Дейвид Финчър - Ерик Месершмид (заснел "Ловец на хуманоиди" и получил "Оскар" за "Манк"), тази година въобще си я брои като за две - името му може да откриете и в надписите на "Убиецът".

С този филм "Ферари" се свързва и с подчертания стремеж към простота. Майкъл Ман замисля този проект още преди 20 години, като в един момент трябва да прави и "Ford срещу Ferrari", но се отказва.

Всъщност остава надписът "изпълнителен продуцент", така че във филмографията му двата филма вървят един след друг.

През това време от този свят успяват да си отидат и основният сценарист на "Ферари" Трой Кенеди-Мартин ("Италианска афера", 1969 г.), и Дейвид Рейфил (постоянен партньор на Сидни Полак), който дооправя текста заедно с режисьора.

Но отминалите години и опитът, трябва да се признае, носят само полза на филма. Майкъл Ман не се стреми да измисля топлата вода, като предпочита да се придържа към максимално праволинейни формулировки и разработки.

Героят на Драйвър обяснява като на първокласници на своите пилоти (чиито роли, между другото, се изпълняват от Габриел Леоне, Джак О'Коннъл и Патрик Демпси), че два обекта не могат да са в една и също точка по едно и също време, което всъщност е идеята на спортните автомобилни състезания. (Ако не го знаехте, разбира се.)

В тази не толкова сложна матрица се вписва всичко останало - две жени, двама синове, живот и смърт, величие и, примерно, човечност. Побеждават (подсказваме) смъртта и величието.

Освен това става ясно, че напълно е възможно едновременно да побеждаваш и да губиш. Както например в най-ужасната (да не се бърка с най-жестоката) сцена от филма - финалната, в която Майкъл Ман избира фамилната гробница за един вид инициацията на малкия Пиеро, който в крайна сметка получава фамилията Ферари.

Това дали е победа или провал? Интересен въпрос за човек, чието състояние се изчислява на 6,4 млрд. долара.