Всички са чували за американската мечта. Много българи я преследват от години. Сега двама братя се опитват да я обърнат. По-големият Еди вече се състезава за България в периода 2007-2011 г., след което се върна в националния тим на САЩ. Кевин пък стана първият, който взе квота за Париж с осмото си място на прескок на световното в Антверп (Белгия). И сега чака батко си, за да участват заедно на олимпиадата.
Двамата са орисани с този спорт. Те са синове на бившите национали Юлия Христова и Мариан Пенев. Еди е роден на 16 август 1990 г. в България, преди родителите му да емигрират. Кевин се появява на бял свят на 30 март 2000 г. в Ню Йорк. Родителите им отдавна са разделени заради скандал, свързан с баща им. Сега майка им Юлия носи фамилията на втория си съпруг Кос, собственик на академия по гимнастика.
"Двамата са невероятни момчета. Имат изключителен хъс за тренировка. И съм сигурен, че ще успеят", категоричен е легендарният ни гимнастик Йордан Йовчев.
Идеята дошла от самите тях, признава президентът на федерацията ни по спортна гимнастика Красимир Дунев. "Ние нямахме нищо против. Пък и Еди вече се е състезавал за България", допълни Дунев.
"Минахме по нормалния път. Получихме разрешение от американците. След това подадохме документи в международната федерация. Реално всички помогнаха, дори общината в Перник, защото ни трябваше регистрация на майката. И нещата се получиха", допълва Йовчев. Признава откровено, че не можем да предоставим всичко най-добро на братята, но все пак като федерация превим всичко да им помогнем.
Така на 13 май миналата година изпълкомът на световната федерация взема решение за
смяна на националността на Кевин и Палома Минчева, която също сменя САЩ с България. Международната ни съдийка Силвия Топалова, бивша националка тръгва към Пуерто Рико.
Братята веднага се включват в националния ни отбор. Всички очакват Еди да се справи по-бързо. Той все пак е един от най-добрите в света на земя, като един от елементите носи неговото име. Загуби обаче цяла година, след като преди олимпиадата в Токио скъса ахилес и трябваше дълго да се възстановява. След това закриха и центъра, в който работеше като треньор. Така и двамата братя са на кръстопът, след като Кевин завършва Университета на Мичиган. Две години е младежки национал на САЩ до 2017 г. И така се появява българската мечта.
Самият Кевин признава, че е доста изненадан от квотата си, която взема точно на прескок. Планът му е да пробие през многобоя или през съчетанието си на земя. Просто прескокът му не е с най-голяма трудност.
Тогава идва на помощ Еди. Припомня му как се изпълнява вариант на "Юрченко", който е с доста добра база за оценка. И му казва, че трябва да се съсредоточи да изпълни сигурно всичко на световното и да не се притеснява. Многобоят му бяга след грешка на висилка и залитане в последния момент на най-силната му дисциплина - земя. След това обаче състезанието се успокоява и сензацията се случва. Кевин влиза във финала на прескок с осма оценка.
Всички преди него обаче са си осигурили квотата
за олимпиадата и така мястото отива при българина.
Сега двамата работят заедно за изпълняването на още една мечта - да бъдат заедно в Париж.
Това е напълно възможно. Защото Еди в момента е начело на ранглистата на земя, като трябва да направи три силни резултата от четири старта в световната купа и ще вземе мястото. Първото състезание е в Кайро в средата на февруари.
Когато са в САЩ, и двамата братя тренират при
бившия национал Ивайло Граховски, който работи в центъра, където е и майка им. Положението при Еди е по-сложно, защото живее в Колорадо Спирингс. Там тренира в базата на Военновъздушните сили с Джош Лосер, който е работил с него в олимпийския състав на САЩ. Иначе в Рочестър също е с Ивайло Граховски.
Самият Еди е типичният пример, че елитният спорт не е за здраве. Първата му тежка контузия е скъсан ахилес на Панамериканските игри през 2014 г. След световното през 2017 г. ляга под ножа за двойна операция на рамото. След това през лятото на следващата година идва нов скъсан ахилес и докато се възстановява - още една операция на рамото през пролетта на 2019 г. И накрая дни преди да тръгне за състезанията за определянето на националния отбор на САЩ за игрите в Токио, отново къса ахилес. Въпреки това той не спира да мечтае за участие на олимпиада.
Иначе Кевин има диплома по икономика от Университета на Мичиган. Заради това в свободното си време продължава да учи за финансист, като смята да се отдаде на тази кариера, след като приключи с гимнастиката.
"Моята мечта реално е изпълнена. Брат ми взе квота. Ще бъда в Париж по един или друг начин", категоричен е Еди. Той е възпитаник на "Стамфорд", където печели пълна стипендия в гимнастиката.
В момента той е на клубно първенство във Франция, след което се прибира в България за първата световна купа. На 12 февруари тръгва за Кайро заедно с Йордан Александров, Димитър Димитров и Божидар Златанов.
При жените ще ни представя Валентина Георгиева, която също има огромни шансове за олимпийска квота през прескока. Палома Минчева претърпя операция на рамото и ако успее да се възстанови, и тя може да опита да се класира за Париж в последните три старта.
Печелим първия си медал през 1960 година
Гимнастиката е спортът, който е донесъл 10 медала на България от олимпийски игри. Още през 1960 г. в Рим Велик Капсъзов поднася сензацията във финала на халки, като прави равен резултат за третото място с японеца Такаши Оно, един от най-великите гимнастици в историята с 5 златни, 4 сребърни и 4 бронзови медала от игрите, или повече от цяла България. Пред двамата са само представителите на СССР Алберт Азарян и Борис Шахлин. Азарян ще завърши кариерата си с три олимпийски титли и 1 сребърен медал, както и с 4 световни. Шахлин от своя страна е смятан за един от най-великите гимнастици за всички времена. Той е с 13 олимпийски медала, включително 7 златни, а от световни има 14 отличия (7 титли).
20 години по-късно в Москва легендата ни Стоян Делчев единствен пробива доминацията на СССР и взема единствения ни медал в многобоя. С перфектна оценка 10 на халки той завършва трети след Александър Дитятин и Николай Андрианов, но пред Александър Ткачов.
25 юли 1980 г. остава завинаги в историята на родната спортна гимнастика. Във финала на висилка Делчев е над всички и печели олимпийската титла. Изпреварва Дитятин с цели 75 хилядни от точката, което по това време е огромна разлика. Андрианов е трети.
В Сеул през 1988 г. идва и втората ни титла, която до момента е последна. На кон с гривни трима гимнастици получават по 19,950 точки с перфектните 10 във финала - Любчо Герасков, Жолт Боркай от Унгария и легендата Дмитри Билозерчев от СССР.
В Република Корея идва и единственото ни отличие при жените. На земя Диана Дудова печели бронза след румънката Даниела Силиваш и Светлана Богинская от СССР. Деляна Воденичарова пък остава четвърта.
Настоящият президент на федерацията по спортна гимнастика Красимир Дунев взема сребро на висилка в Атланта през 1996 г. Пред него единствено е германецът Андреас Векер, световният шампион на уреда. Бронзът остава за имена като Витали Счербо (Беларус), Фан Бин (Китай) и Алексей Немов (Русия), които го поделят.
И последните четири отличия са за великия Йордан Йовчев, единствения гимнастик в света с 6 поредни олимпиади. Свързан и с най-голямата кражба в историята на спортната гимнастика.
В Сидни пловдивчанинът прибира два бронза. На земя завършва след Игорс Вихровс (Латвия) и Немов. На халки след Силвестър Цолани (Унгария) и Демостенос Табакос (Гърция).
Точно с Табакос е свързана и кражбата на века в спортната гимнастика. Съдиите в Атина през 2004 г. му подаряват титлата на халки с 12 хилядни от точката, въпреки тоталното превъзходство на Йовчев. Един от най-големите гимнастици по това време Юри Кеки (Италия) вдига ръката на българина на почетната стълбичка, за да покаже на света кой е истинският шампион. На земя Йовчев е трети, след като румънецът Мариан Драгулеску и канадецът Кайл Шуфелт поделят златото. Само на 22 хилядни пред него.
Коментари (0)
Вашият коментар