Иван Иванов доиграва ролята си в "Комбина" след тежка бронхопневмония

Ако не се харесвам във филмите си, това значи да не харесвам и живота си, да мънкам и да се оплаквам, казваше талантливият актьор

През 2004-2005 г. “24 часа” издаде на дискове 50 български филма, които бяха наречени златни.

Иван Иванов участва в тази своеобразна класация с филмите“Всичко е любов” и “Комбина”.

Тогава във всеки брой пишех по една страница за поредния филм.

След като излезе дискът с “Комбина”, направих интервю с Иван Иванов, който играеше главната роля - ченге под прикритие на име Вас. (За “Всичко е любов” интервюто беше с Янина Кашева.)

Тогава се говореше, че някои високопоставени милиционерски фуражки съсекли “Комбина” и категорично се обявили против продължението на филма. На някакво съвещание обаче Тодор Живков излязъл с железен аргумент в защита на лентата - за първи път зрителите харесали човек от народната милиция!

“Комбина” имаше завиден зрителски интерес, но продължението беше строго забранено, въпреки че екипът беше заснел първите кадри в Лондон.

Тогава Иван Иванов живееше в панелен апартамент близо до пазара “Иван Вазов”.

- Иване, харесваш ли се във филма “Комбина”?

- Аз се харесвам винаги. Такава ми е работата, такава ми е орисията. Ако не се харесвам в ролите си, значи да не харесвам и живота си, да започна да мънкам, да се оплаквам...

- А кой от героите в двата звездни филма ти допада повече - Радо от “Всичко е любов”, или Вас от “Комбина”?

- Задавайки ми този въпрос, ти много добре знаеш, че ми е трудно да отговоря. Защото актьорът във всичките си роли дава максимума от себе си, поне при мене е така.

Какво ще се получи оттук нататък, е друга тема, защото не прави сам филма, цял екип начело с режисьора работи за крайния продукт. Аз обичам всичките си филмови герои, макар че след това като зрител в салона гледам на тях по различен начин.Така че този въпрос нека остане и с една въпросителна от мене.

- “Комбина” има наградата “За популярност сред зрителите”. Кой е най-яркият ти спомен от срещите с многобройната публика?

- Филмът имаше наистина голям успех. Срещите ни със зрители из цялата страна сигурно са над 600. Помня, че на тези срещи тогава имаше изпочупени прозорци в залите, имаше момичета, изпаднали в истерия, имаше изтръгнати железни парапети, които ограждаха залите за срещи, имаше и конна милиция за охрана. Зрителската еуфория беше наистина огромна.

- Знаеш ли, че момчетата от цял един клас във врачанска гимназия се подстригали като героя ти Вас?

- Да, знам. Режисьорът Рударов ми е разказвал. Приятно е, разбира се, да го чуеш, аз това го свързвам и с времето тогава, филмът излезе на екран през 1981 г. Не мога да се оплача от любовта на фенове, които тогава се наричаха просто почитатели.

- Как според тяб ще възприемат филма младите зрители днес. Все пак героят ти е от спецслужбите на МВР.

- Този въпрос също много ме затруднява, защото всички знаем колко се промениха през тези 25 години. Както казва моят син - “Е, татко, почнаха вече да те забравят...” Цяло поколение израсна с друга естетика, с други разбирания, с друга ценостна система. Радвам се , разбира се, когато излъчват филмите с мое участие, защото това е животът ми. Много разчитам майките и бащите да помогнат на младите, ако те все пак проявяват интерес към “Комбина“.

- Нямаш представа какъв огромен интерес има към филмите от “Златната колекция”.

- Това е много хубаво. Даже с Петя (Петя Силянова е неговата съпруга, също актриса- б.а.) си говорехме за чудесната инициатива на “24 часа”. И тя ми каза: “И сега, слънце (ние така си викаме) ще излезе дискът с “Комбина”, хората ще му се радват, а ти няма ли да получиш някой лев?” Казвам й че няма, защото нямам авторски права. Защото все още този закон не е гласуван. Та мисълта ми е, без да звучи меркантилно, би било хубаво да взема някой лев и Ваня Цветкова да вземе, и художникът на филма. Защото и те са дали всичко от себе си за качеството на този филм Знаеш много добре, че този век е паричен. Имам приятели американци и на въпроса ми: “Какво правиш, бе?” те винаги отговарят “Пари...”.

- Какви спорове имахте с режисьора Никола Рударов около изграждане образа на Вас?

- Познаваш ме и знаеш, че не мога да създавам клюки, не съм такъв човек. Никакви спорове нямахме, напротив, много приятно се работи с Руди. Още повече, защото той е артистичен човек, доказа го и във филмите, в които игра след това. По принцип съм нямал спорове с режисьорите. И това е много хубаво - няма никакъв смисъл да спориш с човека, който те е харесал за ролята. Това е много важно. То ме е правело много свободен и ми е давало възможност да постигна своята индивидуалност. Хубаво е това да го знаят хората, пък и по-младите ми колеги. Да не забравят, че те са избраните.

- Кои бяха най-трудните ти сцени във филма?

- Трудни сцени нямах, защото когато се отдадеш истински на едно нещо, работата върви. Проблемът беше, че на морето се разборях от бронхопневмония.. А едновременно с Вас в “Комбина” се снимах и като капитан Петър Илиев във филма “Ударът”. Бях 20 дни в болница в София, но понеже режисьорът Борислав Шаралиев бързаше да завърши “Ударът”, отивах след инжекции в болницата, облечен в един шинел на снимачната площадка.

За болестта ми обаче трябваше силна и обилна храна и когато след 20 дни отидох във Варна, бях понапълнял. И за да се вържат старите кадри с новите, започна диета, за да вляза в образа на Вас.

- Лесно или трудно е да си екранен партньор с Ваня Цветкова?

- О, лесно! Тя е много добро момиче и перфектна актриса. После аз съм й кум. С Павката се ожениха в Созопол след “Комбина” и аз ги венчах. И Ванчето трябва да ми целува ръка като на кум непрекъснато. Шегувам се, разбира се, иначе съвместната ни работа във филма беше приятна, всичко вървеше нормално. Аз имам много приятни спомени от този филм. Рударов е изключително рефлективен, прави бърз, динамичен монтаж. Филмът си беше истинско явление за времето.

Сигурен съм, че хората и сега ще го харесат, защото е запазил своята свежест, динамика, има своя апогей, запомнящи се герои.

- И трите ви екранни любовни срещи с Ваня Цветкова обаче завършват трагично. Защо така?

- Хайде да не кажем трагически развръзки, ти ми напомнящ сега за това, преди не се бях замислял. Наистина има някакво разминаване, що ли? Но все пак не аз пиша сценариите, нито режисирам нещата, нали? Просто така се е случило.

- За какво най-много си говорехте с Ваня, докато снимахте филма “Другият наш възможен живот”?

- Нищо общо с филма. Тя се държеше много американски и в първите дни се опитваше да си пробутва нейните американски модели - да не се пуши, да не се пие. Казах й - виж сега, мойто момиче, аз пуша и неистово пуша. Аз пия и неистово пия. Пея - неистово, страдам - също неистово. Аз съм българин, не съм американец.

Такива ми ти работи!