Тя ще стане на 22 г. на 31 юли. А големият подарък вече си е подсигурила сама - “пътуване” до Париж! Какво “пътуване” само? Олимпийско! Тя е новата звезда на българския каяк Йоана Георгиева. А непосредствено след рождения ѝ ден идва и най-важният момент за 2024-а - дебютното ѝ участие на олимпийски игри.
Първият ѝ олимпийски старт по програма е на 6 август 2024 г. - точно 11 г., след като 11-годишната тогава Йоана се качва в лодката и започва да се забавлява, тренирайки. Но всъщност заложбите си ги има по наследство, още от корема на мама...
Една история, започнала в родния ѝ Видин.
“Запалих се и започнах да тренирам, когато разбрах, че майка ми е тренирала като малка и самата тя е била много запалена. Минала е през доста спортове, но това е спортът, който най-много е харесвала. Състезавала се е професионално. Практикувала го е с желание, стигнала е до националния отбор. Това запали и моята искра”, разказва Йоана Георгиева.
“За първи път видях гребния канал в Пловдив през 2014 г. Тогава ми беше и първото състезание. Започнах да тренирам през лятото на 2013-а, но като нов състезател не отидох на държавните първенства. Трябваше ми поне една година подготовка, за да стигна до участие. Исках да тренирам още през зимата на 2013-а, обаче мама не ми позволи, понеже децата, които се състезаваха за видинския клуб,
тренираха на Дунава.
Притесняваше се
да не се обърна,
да не настина,
да не стане нещо с мен. През лятото вече ми позволи да започна да тренирам”, споделя Йоана пред “24 часа”.
Интересното е, че майка ѝ Елена Петкова и до ден днешен продължава също да тренира и да участва на състезания. На световната купа по кану-каяк маратон край Русе през миналата година Елена печели сребърен медал на едноместен каяк при ветераните във възрастова група 35 - 49 г.
През същата 2023-а обаче Елена е много по-горда от постиженията на своето момиче, което вече лети към световните върхове. И към Париж. Че зад това стоят упоритост и труд, не е изненада. Но и генът си казва думата.
“След като вече бях започнала да тренирам, впоследствие разбрах, че и баба ми се е занимавала с кану-каяк. Тя също е минала през доста спортове, не е тренирала професионално, но за удоволствие. Като дете е била и гимнастичка, и лекоатлетка, но е минала и през кану-каяка”, допълва Йоана. Но и това не е всичко.
Мама и баба са
тренирали каяк,
но и дядо ѝ е
бил в лодката - в кану
“Във Видин при моя треньор Цветан Иванов имаше много силна школа. В периода 2013-2016 г. имаше много трениращи деца, много момичета. Имаше 30-40 момичета. Повечето от тях бяха по-големи от мен. Много силна школа”, казва състезателката на СК “Бдин 77”.
“Тогава не съм мислила, че кану-каякът е нещо, с което ще се занимавам професионално, а повече като забавление. Впоследствие, когато започнах да тренирам, а и да побеждавам, осъзнах, че спортът, че кану-каякът е нещото, с което искам да се занимавам в дългосрочен план. И то професионално. Да участвам вече и на международната сцена”, продължава тя.
Кога започва да побеждава? Още в първото ѝ състезание. Но то всъщност е повече урок и мотивация, защото в основната ѝ дисциплина - едноместен каяк, не успява да стигне до призовата тройка. Разочарование. При това - двойно. Но всичко е въпрос на начин на възприемане на загубите и разочарованията в живота, нали?
“Още първата година - бях при децата в минилодките, станах два пъти четвърта, тъй като бях още доста слаба физически. Бях малко килограми, по-слабичка от останалите. Въпреки че вървях втора, накрая силите не ми стигнаха и станах два пъти четвърта. На същото състезание през 2014 г. участвах и в по-горната възраст. Когато станах два пъти четвърта, плаках много, защото беше голямо разочарование за мен. Исках да съм по-напред, да взема и аз медал. Тогава тренерът Цветан Иванов дойде, успокои ме и каза: “Това ще е последният път, когато ще те побеждават. Отсега нататък ще побеждаваш само ти!”. От следващата година всъщност това се и случи. И в моята възраст, и в по-горната възраст на държавните състезания. С много труд и постоянство година след година започнаха и успехите на международните състезания”, разказва Йоана.
Но нали не сте забравили, че още в дебюта ѝ усеща и от златните емоции? “Тренерът ме сложи в четириместния каяк при пионерите, където взехме златен медал. Станахме първи, а аз водех четворката”, казва с гордост тя.
Като всеки спортист, тръгнал да сбъдва професионално мечтите си, и Йоана Георгиева си има идоли. Хора, на които се възхищава и по чиито стъпки иска да върви.
“Имам идоли и в България, и от настоящия световен елит. Най-големият ми идол е Ваня Гешева. От нея черпя вдъхновение.
Имаме много сходства -
и във физиката, и във всичко
Просто знам, че с много труд, с пълна отдаденост мога да стана като нея. И към това се стремя”, разкрива Йоана.
А българинът за пример в нейния спорт и нейната дисциплина е повече от изключителен. Ваня Гешева е единственият български спортист със злато, сребро и бронз от едни олимпийски игри. В Сеул през 1988 г. невероятната ни каякарка триумфира на 500 м едноместен каяк, печели сребро на двойка и бронз на четворка каяк. Има сребърен олимпийски медал и от Москва 1980.
“В международен план идол ми е Лиса Карингтън”, споделя още 21-годишната талантлива българка.
Новозеландката има пет златни и един бронзов медал от олимпийски игри. Тя печели три поредни олимпийски титли на 200 м едноместен каяк на последните три олимпийски игри - в Лондон, Рио и Токио. В Япония завоюва златни медали също на 500 м едноместен каяк и на 500 м в двойка каяк. В Рио печели и бронз на 500 м едноместен каяк.
“Вече се състезаваме и заедно с нея, което е невероятно. Още като по-малка, като ходих да гледам международни състезания - ходихме на световната купа в Сегед през 2018 г., се снимах с нея и взех автограф. Тя е огромно име. Доказан на най-високо ниво състезател. Велик, бих казала. Но когато влезем във водата, чувството е, че съм до изключителна конкуренция, която ще направя всичко възможно да победя”, казва Георгиева.
През 2022 г., още ненавършила 20 г., Йоана печели европейската титла на 200 м едноместен каяк на първенството в Белград. По-късно през 2022-а става и бронзова медалистка в същата дисциплина на световното първенство в Унгария.
“След европейската титла и медала от световното първенство започнах да се чувствам израснал състезател. През цялата 2023 г. тренирах много усилено. Самите тренировки бяха още по-професионални от преди - така ги приемах аз. Подготовката беше на много, много високо ниво. Знаех, че съм напреднала много. След медалите от 2022 г. се чувствах по-спокойна и по-готова за медалите, които спечелих през 2023-а”, продължава тя.
През 2023 г. Йоана спечели първата квота за българския кану-каяк за олимпийските игри в Париж - на 500 м едноместен каяк при жените. Георгиева се класира втора в Б финала на Световното първенство в Германия в края на август. Месец по-рано спечели световната титла на 200 метра едноместен каяк при девойките до 23 години на първенството на планетата в Италия, както и сребърен медал на 500 м едноместен каяк.
Изпрати най-успешната година в кариерата си. “Ще дам всичко от себе си градацията да продължи и през 2024-а”, казва новата звезда на българския каяк.
Сега става и ляга най-често с една дума в главата си. Име на град. Париж: “В момента сме в зимна подготовка. Мисълта за възможно най-добрата подготовка за участието ми на олимпийските игри в Париж е това, с което ставам и с което лягам.
С това се събуждам,
с това заспивам
Опитвам се всяка тренировка да я правя по най-добрия начин, за да ми донесе още по-голям прираст в развитието, за да мога в Париж да съм във върховата си форма.”
Дебютът винаги се помни, но тя знае, че я очаква тежка надпревара с много по-опитни, по-добри физически конкурентки. Но това не пречи да има висока цел, нали?
“Знам, че съм една от най-младите състезателки. Знам, че ще има много опитни, по-големи от мен и на години, и като физически дадености. По-обиграни. Участнички два или три пъти на олимпийски игри, медалистки от тези олимпийски игри. Най-голямата цел, която съм си поставила в момента, е да се класирам между първите осем, тоест
да се класирам
за А финал
Всичко друго - от една страна, на късмет, от друга - на добра подготовка”, казва Йоана.
И вярва, че с течение на годините това ще е само олимпийско начало, а тепърва тя ще е като онези големите - с опит, с медали... “В нашия спорт силните години при жените са след 26-27, когато вече са укрепнали - и физически, и психически. Да си умствено зрял за най-големите успехи, също е от огромно значение”, разсъждава Георгиева.
За това докъде е стигнала и накъде се е запътила, благодари първо на своя личен треньор, който е и треньор на звено каяк – жени в националния отбор – Цветан Иванов. “Той е човекът, който откри потенциала и таланта в мен. Той е човекът, който винаги е вярвал. Винаги е правил всичко възможно да се чувствам добре и да се развивам максимално - както като спортист, така и като личност. Безкрайно му благодаря за всеотдайността през всички тези години", признателна е Йоана.
“Благодарна съм и на старши треньора на националния отбор Милко Казанов. Благодарна съм на целия екип на федерацията, на всички хора, които целогодишно полагат грижи за състезателите, за да показваме най-доброто от себе си. Благодаря и на Министерството на младежта и спорта за цялата подкрепа”, добавя тя.
Говорейки за идолите си, се концентрира сред жените и в каяка. Но има и един друг голям български вдъхновител - настоящия президент на Българската федерация по кану-каяк, а иначе - велик български кануист. Николай Бухалов. Участвал 4 пъти на олимпийски игри. Единственият български спортист с два златни медала от едни и същи олимпийски игри - в Барселона 1992 на 500 и 1000 м едноместно кану. И бронзов медалист на 1000 м от Сеул 1988. Как да растеш край такъв човек и той също да не ти е идол? “Николай Бухалов е човек, на когото много се възхищавам. Човек, който винаги ни помага - с всичко, от което имаме нужда. Че е огромен шампион, е известно на всички, другото също е известно, но е не по-малко важно - той е огромен шампион и като човек”, казва Йоана.
Вдъхновяваща се от златната българска история, разполагаща с безспорен талант, в нейните ръце е възможността в бъдеще време да пише нови златни страници за спорта си.
За финал Йоана отправя и пожеланието си към всички български спортисти, които ще участват на олимпийските игри в Париж: “Най-вече да са здрави. Да вярват. Да се трудят сега, когато се изграждат основите на бъдещите успехи. Никога да не се предават. Да воюват до последно за това, за което са отишли. Да опитат да надскочат себе си, тъй като това е най-големият спортен форум, който се организира в световен мащаб. Пожелавам им да сбъднат мечтите си.”
Коментари (0)
Вашият коментар