Актрисата от Народния театър и носителка на “Икар” София Бобчева от малка обича да ходи на театър, оперети и опери. На 6 годинки майка ѝ я води да гледа оперетата “Прилепът”, която е около три часа. На нея толкова много ѝ харесва, че веднага след като спускат завесите на сцената, пита няма ли пак да я изиграят сега и веднага.
“Сама аз се срещнах с театъра, когато бах гимназистка. Не съм искала още от дете да ставам актриса или да ми е била голяма мечта. Една приятелка ме заведе в театралната група на Бончо Урумов и там интересът ми се запали.
Бях впечатлена, че има място, където човек може да бъде всякакъв и да не го е срам. Аз бях много срамежлива”, разказва Бобчева в подкаста “24 часа от живота”.
Първата година не я приемат в НАТФИЗ и записва да учи журналистика в Софийския университет, но не се чувства на мястото си. На следващата година отново прави опит и влиза в класа на проф. Стефан Данаилов. “Когато ми връчваше дипломата на сцената на учебния театър в НАТФИЗ, излизайки да я взема, треперех от вълнение и той тогава каза: “Ето го това момиче, приех го така да трепери, сега продължава да трепери, продължавай да трепериш, защото това значи, че се вълнуваш. Никога недей да спираш да трепериш”, спомня си днес актрисата. Другият важен урок, който помни от Данаилов, е да не се взема на сериозно.
Тежи ѝ фактът, че я приемат повече като комедийна актриса. Когато на един актьор му сложат рамки, той трудно може да се докаже и да излезе от тях. Много иска да развие и другите образи в себе си, макар че едни от най-хубавите ѝ оценени роли са драматичните.
Какво се променя у нея след наградата “Икар”, какво е да си актриса в България, има ли място политиката в театъра, за спортните ѝ постижения в Торонто и още от интересните истории на София Бобчева в подкаста “24 часа от живота” в сайта на “24 часа” и във всичките ни подкаст платформи.
