Джоджо Мойс: "Живейте смело и приемайте предизвикателствата"

Джоджо Мойс е родена в Лондон през 1969 година в семейството на илюстраторка на детски книжки и собственик на транспортна фирма за превоз на произведения на изкуството.

Завършва английска литература в Лондонския университет и спечелва стипендия за магистърска степен на вестник „Индипендънт", където работи като редактор и кореспондент в продължение на десет години. Именно там среща и бъдещия си съпруг - технически редактор, в когото се влюбва от пръв поглед.

Двамата искат да създадат семейство и да се наслаждават на тихия спокоен живот в провинцията, далеч от шума на големия град. Въпреки успешната журналистическа кариера, Джоджо мечтае да стане професионална писателка. Тя пише денем, след уморителни нощни дежурства във вестника, но първите й три ръкописа са отхвърлени от издателите. Неуспехът не я обезкуражава, а само я амбицира да подобри стила си и да опита отново.

В крайна сметка търпението и усилията на Джоджо биват възнаградени. Дебютният й роман се радва на топъл читателски прием и положителни отзиви на критиката. Големият пробив за авторката идва с появата на пазара на деветия й роман - „Аз преди теб", през януари 2012 година. За кратко книгата се превръща в истинска сензация, оглавява класациите за бестселъри, задържайки се в тях рекордно дълго време, и e номинирана за роман на годината.

Джоджо Мойс е сред малцината британски авторки, печелили наградата на Асоциацията на романтичните писателки за роман на годината два пъти - през 2004-а и 2011-а. Днес четиридесет и три годишната Джоджо живее в къща във викториански стил в Есекс със съпруга си, трите им деца, два коня, две кучета и котка.

Работила си като журналист и редактор на новините. Кое е най-голямото предимство на писателската кариера?
Възможността да разполагам с времето си, което е особено важно за майка на три деца. Мечтаех да стана писателка в продължение на години, затова сега се наслаждавам на всеки един миг. Обожавам срещите с читатели, които ми споделят своите впечатления от книгите ми и начина, по който те са им повлияли. Всеки ден, преди да отида в кабинета си и да се отдам на написването на задължителните 1000 думи, благодаря на Бог за възможността да творя. Пазарът е преситен, така че не е достатъчно да напишеш добра книга. Трябва да напишеш най-добрата, на която си способен.

А най-големият недостатък?
Фактът, че е самотно занимание, което ти отнема възможността да общуваш с хората - 75% от написаното е плод на фантазията ми. За съжаление, невинаги успехът е гарантиран. Понякога работиш повече от година върху текст, който смяташ за страхотен, но има неща, които са извън твоя контрол, като дизайна на корицата, проблеми с разпространението на книгата или просто неподходящ момент на издаване, в който се конкурираш с утвърден автор. Но както се казва, това са рисковете на професията.

Кои са любимите ти писатели?
От съвременните автори харесвам Джонатан Тропър заради искреността му и Майкъл Чабон заради смелостта му при описанията на отношенията между хората. Стремя се да чета книги на писатели, които са по-добри от мен, защото те ме вдъхновяват и амбицират да се развивам. Изпитвам благородна професионална завист към Катрин Стокет заради „Слугинята" и Кейт Аткинсън заради „Зад кулисите на музея".
Що се отнася до класическите автори, най-силно ми повлия Джейн Остин и „Гордост и предразсъдъци".

Най-новият ти роман - „Аз преди теб", се появи на пазара през януари и за кратко се превърна в истинска сензация. До този момент правата за издаването му са продадени на 30 езика и продължава да е в Топ 100 на британските класации за бестселъри вече 350 дни. Очакваше ли невероятния успех на романа и не те ли притесняваше щекотливата тема за живота на хората с увреждания?
Честно казано, не бях подготвена за огромния успех на „Аз преди теб", защото това е деветият ми роман. Предишните ми осем книги се продаваха задоволително, но „Аз преди теб" се превърна в абсолютен бестселър. Романът се написа от само себе си и преобърна кариерата ми.
„Аз преди теб" е необичайната история на двама души, които постепенно разбират, че щастието и любовта могат да бъдат открити на неподозирани места. Темата за хората с увреждания бе често дискутирана по телевизията и превзе мислите ми. Непрекъснато си задавах въпроса: „Какво бих правила, ако попадна в подобна ситуация, ще имам ли сили да продължа да се боря и най-важното: да се наслаждавам на живота?". А и историите на обикновени хора, принудени да се справят с екстремни ситуации, винаги са привлекателни за романистите.
Безпокоях се от реакцията на читателите и особено от тази на хората с увреждания, но се надявах да харесат книгата. Случилото се след появата на „Аз преди теб" на пазара бе неописуемо и надмина и най-смелите ми очаквания. Получих хиляди писма и съобщения от читатели, които ми споделят, че книгата е променила живота им по някакъв начин. Повечето признават, че тя ги е накарала да осмислят живота си и да не го прахосват, а да се наслаждават на всеки миг. Получих писма и от болногледачи, които ми благодарят за това, че съм описала ежедневието им. До мен достигнаха и немалко имейли от хора с увреждания, които ме поздравяват за това, че Уил е сложен и плътен образ (при това доста секси!), а не просто „инвалид".

Кой е оказал най-голямо влияние върху писателската ти кариера?
На първо място - родителите ми. Те ме научиха колко е важно да полагаш усилия и да не се отказваш при най-малкия неуспех. Постоянството е най-сигурният начин да постигнеш целите си. Вслушвам се и в мъдрите съвети и напътствия на колеги и приемам градивната критика, която ми помага да израствам в професионален план.

Три от романите ти разказват историите на хора, които преоткриват миналото си. Какво е значението на миналото за изграждането на личността според теб?
Смятам, че всички ние носим миналото в себе си - дори когато се опитваме да го пренебрегнем. Самата аз, подобно на повечето хора, съм продукт на отминали преживявания. Но вярвам, че за да се развива, човек трябва да открива нови хоризонти и да поема по неотъпкани пътеки.

Кой е първият ти читател?
Съпругът ми, който е и най-големият ми критик. Той работи като технически редактор във вестник „Индипендънт" и обръща голямо внимание на детайлите. Признавам, че често пренебрегвам семейството си заради кариерата, но той ме разбира и подкрепя безусловно.

Каква е тайната на успеха според теб?
Нищо не може да замени усиления труд. С течение на времето стигнах до извода, че успехът е правопропорционален на положените усилия.

Кое според теб е най-важното послание на „Аз преди теб"?
Че човек трябва да живее за мига и да се наслаждава на всеки един ден, все едно е последен. Бих искала да призова читателите да опитват нови неща, които да ги въодушевяват и им напомнят колко разнообразен е животът. Да живеят смело, приемайки предизвикателствата, защото никога не знаем кога възможностите, които смятаме за неограничени, ще ни бъдат отнети.