Още като ученичка Мария Бакалова нарисувала на чина си Алеята на славата в Холивуд

В разговор в предаването "120 минути" Мария Бакалова се върна в детските си спомени, когато била финансово независима и на чина си нарисувала как си представя бъдещето - в Холивуд, разбира се. 

"Когато учиш и имаш отлични оценки, получаваш хубава стипендия, която аз си допълвах с още една от Министерство на културата, защото пеех - обясни тя. - Затова казвах, че съм независимо дете. Харчех си парите за книги, за кино, за тефтери - хубави, кожени, това е като обсесия, обичам да пиша до ден днешен на ръка."

По-късно имало възможност да кандидатства в гимназия, но избрала да остане в своето училище, тъй като там открили паралелка по актьорско майсторство. 
"Свирех на флейта, пеех до седми клас, но след това ми хареса идеята за бягство в друга вселена - да влизаш в различни образи", посочва тя. 

През 2010 г. закрили тази паралелка и майка й започнала да пише писма до различни институции, за да им обясни колко талантливо дете има и какво ще прави то, баща и й казал, че не е добре да се занимава с това, но в един момент чиновник се трогнал и възстановили паралелката. 

"Обичах да си рисувам по чина алеята на славата, Холивуд, мечтаех си го, в един момент си казах, че той е далеч, не виждах в надписите много хора с имена, завършващи на - ова, ов", спомня си успялата актриса. 

Когато отишла в САЩ за снимките на "Борат 2", всичко й изглеждало нереалистично.

"У нас бях снимала с великолепни режисьори, имах базисен опит от кино тук, но когато аз кацнах в Тексас, оттам отидохме в Оклахома и ни сполетя торнадо, крихме се 7-8 часа, нямах подписан договор, 2 седмици по-късно излетяхме за едноседмична почивка до Лос Анджелис и там се почувствах по-комфортно."

Днес тя работи с една от най-успешните агенции в света, представляващи актьори, като екипът й само за Бакалова е между 15 и 18 души. 

През следващите месеци ще излязат много филми с нейно участие, но тя споделя, че във всеки има поне двама човека, с които общува всеки ден. 

Първоначално смятала, че американците са лицемерни, след като са все усмихнати, но по-късно разбрала, че не е така. 

"Може човек да е усмихнат, възможно е", посочи тя.