Късат Маргарита в НАТФИЗ, тя става изгряваща звезда на Европа

• Кандидатите за академията у нас се оценяват субективно. Търсят се типажи, по личния вкус и преценка на изпитващите
• Макар че, когато се явява на изпит, тя вече се е снимала в сериал и е изиграла първата си главна роля в киното, актрисата получава 3,50 на първи кръг, а на втори отпада
• Тодор Колев някога казва, че дори Чарли Чаплин да кандидатства за театралния институт, няма да го приемат

"Българката Маргарита Стойкова изумява в "Диада"; нейното дебютно изпълнение демонстрира безстрашието като актьор. Тя умело се справя с чувствителните въпроси на една млада жена, израстваща във враждебна среда. Балансирайки уязвимостта и зрелостта, Стойкова изобразява изключително добре един многостранен характер. Първоначално изглеждаща несимпатична, героинята постепенно разкрива пластове крехкост. Суровостта и смелостта на Стойкова в изследването на крайностите я обозначават като изключителен талант."

Такава е оценката на журито, което нареди Маргарита Стойкова сред десетте европейски изгряващи звезди (European Shooting Stars) на 74-ото издание на кинофестивала "Берлинале". 19-годишната българка е най-младата сред отличените.

Новината за успеха на актрисата стана ясна още през декември, а бляскавата церемония по награждаването този февруари направи още по-шумен този неин триумф. Интригуващ обрат в кариерата ѝ, дошъл тъкмо навреме, защото само няколко месеца по-рано друга комисия оценява зле таланта, уменията и амбициите на Стойкова. През септември момичето, което към този момент има самочувствие, тъй като вече се е снимало в сериал и е заснело първата си главна роля в киното, не е прието в НАТФИЗ.

На първия кръг от приемния изпит за специалността "Актьорство за драматичен театър" комисията я пропуска с оценка от 3,50, като най-високото постижение сред момичетата на тази първа цедка е 3,75. Но на втория кръг в списъка с резултатите срещу името си, кандидат-студентката вижда оценка 2,00.

Ръководителите на класове от випуска, в който не се намира място за Маргарита - са проф. д-р Атанас Атанасов, проф. Маргарита Младенова и проф. Иван Добчев, който хората дълго ще помнят като мъчителя на номинирата за "Оскар" Мария Бакалова.

В артистичните среди се знае, че оценяването на талантите за академията е субективно, тъй като се търсят типажи, отговарящи на личния вкус и преценка на упълномощените да ги пресяват преподаватели. Много надарени и стойностни кандидати отпадат, защото не се вписват в търсените профили от изпитващите.

Други пък фатално не са се досетили да се запишат на кандидатстудентските консултации преди изпитната сесия, каквито има групови и индивидуални.

Преди последния прием те са водени именно от професорите Маргарита Младенова, Иван Добчев и д-р Атанас Атанасов. Естествено, по познатия модел и от други университети у нас тази практика после дава приоритет на кандидат-студенти, които по този начин се запознават и представят на бъдещите си преподаватели и инвестират предварително в образованието си.

Груповите консултации за специалностите за степен "Бакалавър" във факултет "Сценични изкуства" са 30 академични часа, а за участие в тях се заплаща сумата от 400 лв. Индивидуалните се провеждат с такса от 30 лв. за един академичен час.

Стойкова се готви усилено за влизане в НАТФИЗ, като не разчита само на опита, който натрупва пред камера още като ученичка. Но въпреки цялата си биография и усилия - не е одобрена.

Актрисата, която е пловдивчанка, от 6-годишна тренира танци в школата на майка си и има две европейски титли в различни танцови дисциплини. Тъй като е много активна в социалните мрежи, се сдобива с участие в късометражни филми на фондация "От другата страна" - част от проекта "С доза щастие – за бъдещето на младежите". Именно така прави впечатление на актрисата и режисьорка Яна Титова, която после я кани да изиграе ролята на своенравната тийнейджърка Вени в сериала "Татковци". Отново Титова дава на Стойкова големия шанс и всичко необходимо, за да блесне в главната роля в нейния филм "Диада". Всъщност отначало ражисьорката не смята, че момичето е подходящо да изиграе 16-годишната героиня, която си представя по съвсем различен начин. Но кастинг след кастинг Маргарита със "сърце и душа" се откроява сред куп конкурентки.

Титова я избира и подлага на серия от изпитания. Подготвя я сериозно за сценария, който пише 13 години. Изисква момичето да свали 10 килограма и да се подложи на строга диета. Както и да живее месец в Ямбол по време на снимките. Маргарита изпълнява всички поставени задачи и си заслужава овациите.

Режисьорката също така кара Стойкова да гледа филма Pure (2010), в който участва Алисия Викандер и за който носителката на "Оскар" някога е отличена като европейски изгряващ талант. Любопитното е, че след това Маргарита отсича, че и тя ще стане такъв. И става.

Неслучайно за наградата си в Берлин актрисата благодари именно на Яна Титова и нейния съпруг Алек Алексиев, който продуцира "Диада", тъй като двамата са направили най-много за този неин успех.

Преди да получи приза за изгряваща звезда, Стойкова е твърдо решена да опита отново да влезе в НАТФИЗ тази година, но вече е разколебана. Признава, че мечтите ѝ вече се разпростират по-далеч.

"Ще се видим на оскарите!" - закани се тя.

Актрисата е поредният пример, че талантът не може да бъде възпрян от лоши оценки и недъзи в образователната система и рано или късно артистът намира своя път. Историята помни, че най-големите ни звезди са били скъсани и отхвърлени по различни причини за академията (преди ВИТИЗ). Невена Коканова е обявена за неперспективна, а става първата дама на българското кино. Тодор Колев бил безличен и притеснен, а се превръща в родния Чарли Чаплин. Велко Кънев имал изобилие от дефекти и никакъв талант, а си извоюва безсмъртие на артистичен титан. Цветана Манева е отпратена да прави чанти в пловдивски завод, но днес е жива икона на театралната сцена и киното ни.

Най-добре го е коментирал приживе Тодор Колев, който, макар и преподавател в НАТФИЗ, изобщо не се притеснява да признае, че кандидатстудентските изпити там са "измислена история".

По тази тема той никога не е мълчал и заради това, когато завършва, за наказание го изпращат в Смолянския театър. Тогава той твърди, че дори самият Чарли Чаплин да кандидатства в академията, няма начин да го приемат.

"Защо? Той е нисък, гласът му е скромен, интелигентен е и в никакъв случай не би си позволил да изпълни клоунадите, които после правеше във филмите си. А и не би могло да му мине през главата да покаже ексцентризма си. Не че не го носи, но неговият живот е бил тясно свързан с изкарването на хляба и още съвсем млад, тръгвайки по този път, е играл по всякакви клубове и кръчми. Без да се щади, е демонстрирал посланията си, а не се е чудел как да разкрива някакви данни, които сами по себе си са относително понятие.

И това не го казвам, защото не са ме приели още от първия път и не са ахнали: Господи, появи се талант, какъвто досега не сме виждали! Веднага ще го приемем! - пише Колев в своята автобиография "Варненското софиянче от Шумен". - Не, просто не ми беше ясно какво точно се изисква, а виждах, че и на много от кандидат-студентите също не им е ясно.

А това, което се изисква, е нещо твърде спорно.

Кой е пътят, за да го покажеш? Знае се, пътят в театралното изкуство е един: професията и сцената. Но то идва в един по-късен етап. А самото кандидатстване в академията е размито понятие."

Мнението на Тодор Колев споделят и в момента много хора в артсредите, които коментират, че може и да е по-добре за Маргарита Стойкова, че не е получила шанс да учи в НАТФИЗ. Особено на последния прием. Защото, както пише Оскар Уайлд: "Има две трагедии в живота: едната е да не получиш това, което си желал. Другата е да го получиш."

Невена Коканова била неперспективна

Никоя комисия не може да спре възхода на първата дама на българското кино. Тя разказва за скъсването си като анекдот за мишлето и котарака

Като ученичка в десети клас Невена Коканова е изкушена да стане статист от съученика си Ичо - момчето от чина пред нея - дребен, луничав и малко свит. Той вече работи в Кинематографията и я омагьосва с разкази как се правят филми. Тогава момичето дори не знае какво е статист, но кандидатства и я посочват измежду мнозина, защото има лице, което говори без думи.

"Ти ще дойдеш в завода!", чува ученичката и стига до дебюта си на екрана.

Във филмът "Две победи" (1956) на режисьора Борислав Шаралиев Коканова произнася единствената си реплика: "Какво има?" Но това е заклинание, което изправя бъдещата звезда пред дилема - киното или математиката. Така през 1956-а абитуриентката от Икономическия техникум се явява на изпит във ВИТИЗ, за да я скъсат без жал.

"Комисията моли красивото момиче да си представи, че докато глади дрехи, в стаята се появява мишка - пише Георги Тошев в книгата за Невена Коканова "Години любов". - Студентът по режисура Павел Павлов, който по-нататък ще стане близък приятел на актрисата, я съветва да не играе баналния женски страх, обичайната погнуса. По-добре да направи етюда по-различно, без истерични крясъци и ръкомахания.

И кандидатката започва да се надлъгва с мишлето. Глади, но го следи с крайчеца на окото. Все едно хич не ѝ пука. Невена изиграва ситуацията неочаквано и дръзко. Дарбата още е неокована. Само че по онова време в академичните театрални среди властва клишето за "органичния актьор", който реагира на сцената точно така, както в живота.

Крушата е круша, мишката е мишка. А Невена е в пълен разрез с овехтелите театрални догми.

Как тогава тя, различната, ще пребори властта на уеднаквените личности! Комисията решава, че Коканова е лоша актриса - както често става с най-талантливите. Но разочарованието само допринася за задълбочаването на предопределението. Кой би могъл да забрани на Господ да му станеш любимец? Шепа догматици? Никога. Посредствеността поглъща себеподобните си. И се спъва в различните. Когато опитва да ги обезобразява, те стават по-красиви. Когато ги тъпче, те растат. За тях законите са други, нали затова са различни. Вселената тайно е говорила предварително с тях. Дала им е каквото трябва. И то толкова много, че посредствеността нищо не може да им отнеме."

Комисията къса красавицата като неперспективна, разказва режисьорът Павел Павлов, като припомня, че е останал въпросът дали провалът на Коканова не е свързан донякъде и с факта, че баща ѝ е бил царски офицер, лежал в Белене. Самата тя до последно смята, че само Бог може да знае този отговор.

Не само Невена е разочарована от този неуспех, но и всички, които я познават. Затова режисьорът Янаки Стоянов кани Коканова в своята трупа в провинциалния театър в Ямбол.

18-годишната девойка приема уроците на живота с усмивка и с нищо не показва огорчението си от "отлъчването" от академичното образование. Стяга си куфарите и заминава за Ямбол, където и днес я помнят като босоногата Жулиета.

Там Янаки Стоянов я обучава като истинска студентка - техника на говора, дишане и т.н., а тя сякаш разцъфва. Пак там Коканова също така среща Надя Михайлова, актриса по разпределение от ВИТИЗ, от която се научава на театрален грим.

Невена стаява дълбоко в душата си скъсването на кандидатстудентския изпит, като го превръща в анекдот, който обича да разказва. И никога не пропускала да каже, че мишлето е тя, а котаракът изпитната комисия.

Какво късогледство?! Какво жури?! В крайна сметка звездата на Коканова изгрява най-ярко от всички. Този възход е бил ясен още в онзи момент, когато ученичката, облечена в работническа престилка, слиза по стълбите в завода редом до асистент-режисьора Рангел Вълчанов.

Статистката пита: "Какво има?", а първата дама на българското кино помни до сетния си дъх именно тази първа реплика най-силно на фона на всички, произнесени от нея някога на сцената и на екрана. Невена Коканова сама си отваря много врати и сама се открива с едно изречение още преди онази комисия, която нямаше никаква сила да я спре.

Заради изпита Тодор Колев спира алкохол и цигари

Тодор Колев е роден с преливащ артистизъм и приема влизането си във ВИТИЗ като мисия на живот и смърт. От малък е в различни състави, свири на акордеон и цигулка, пее. Мечтае да влезе в академията, тъй като знае, че пътят към театъра, към изкуството, към всичко е един-единствен и минава оттам.

През лятото на 1960 година още е войник, командир на танк и само дни преди приемните изпити има учение. Направо оттам, както си е с войнишката униформа, се явява на кандидатстудентските изпити. Само че по време на прослушването десният му крак толкова видимо трепери, че няма как комисията да не забележи.

"Много се бях изплашил, защото видях, че някои от кандидатите правят неща, за които и през ум не ми е минавало - разказва актьорът в автобиографията си "Варненското софиянче от Шумен." - Имаше с "изнесени" гласове, с отлично подбрани материали и сериозна подготовка. Усещаше се, че има талант. Разбира се, скъсаха ме още на първия кръг. Аз въобще не знаех какво се изисква. А и сега, въпреки че съм дългогодишен преподавател, продължавам да мисля, че кандидатстудентските изпити в НАТФИЗ са такава измислена история, че ми е тъпо да ги обсъждам."

Напълно разбит от неуспеха си, Колев се връща в Шумен. Затова започва да пее и свири в местното казино. След 2-3 месеца режисьорът Христо Кръчмаров го взима за участие в интермедиите на пиесата на Бен Джонсън "Волпоне", а малко след това бъдещата звезда започва работа с роли и в други спектакли и също така е осветител.

"Твърдо реших да си опитам късмета втори път. Разбрах, че много неща трябва да направя със себе си, за да се изявя на изпита. Започнах да мисля за вида си - общо взето, съм среден на ръст и не съм надарен с физически блясък. Нещо трябваше да се направи! И тъй като баща ми, беше един от най-големите модисти, шивач от висока, бях сигурен, че ще ми ушие костюм, в който да изглеждам добре. В града дойде на концерт Емил Димитров и ми отвори очите, че на мода са мъжките обувки с висок ток.

Това идеално лепна на теорията ми, че трябва да изглеждам малко по-различно. И така се докарах на външен вид.

Започнах да работя и върху гласа си. Разпявах се, правех упражнения по учебника за техника на говора. Готвех се спартански като спортист за олимпиада. Не се къпех в морето, за да не настина, но всяка сутрин смърках солена морска вода. Спрях да пуша. Аз! Нещо, което никога повече не се е случвало. (Да чукам на дърво, че все още съм жив). Спрях всякакъв алкохол. Сладолед, газирано. Съветвах се със специалисти, те чуха и изпълненията ми. Въобще бях готов като пушка!

И какво стана? Минавах кръговете - първи, втори, трети, четвърти - много добре! Започвах някакъв материал, спираха ме и минавах. На другия кръг отново и отново. Най-страшното беше на последния кръг. Строиха ни на сцената всички допуснати. И като видях какви хубави момчета има сред тях, какви левенти... си казах: "Аз какво правя тук! Господи, стигнах до последния кръг и сега..."

Страшно изплашен, Колев излъгва, че не си е казал прозата - "Гърбушката" на Ст. Ц. Даскалов. Емоционален, но монотонен разказ.

И тогава на сцената сълзите му тръгват. Показва емоция. Чудесно!

Защото, когато някой прояви такава чувствителност, е добре - значи има "тънка кожа", има струна, има душа. Но в онзи момент той не разсъждава така и мисли, че се е издънил. А накрая дори го карат и да пее. Предупреден в никакъв случай да не пее джаз заради особеностите на времето, той избира народна песен. Но забравя текста и спира. Карат го да изпълни джаз, защото някой от комисията го чул в казиното.

"А-а-а, въобще не знам такива работи", настоява Колев, за да не си навлече неприятности.

И така след като приключват тези 10-15 дни на мъчения, той си казал, че няма да го бъде.

Само че този път е приет. На десето място. "Прибрах се в Шумен, но вече с друго самочувстие. Не бях на себе си! Друг човек слезе от влака."

Велко Кънев не ставал, бездарен и с дефекти

Проф. Гриша Островски без капка милост казва в лицето на кандидат-студента от Елхово, че не става за актьор, липсва му дарба и демонстрира изобилие от дефекти. Комисията сякаш няма избор, освен да скъса момчето още на първи кръг на изпитите за ВИТИЗ. Добре, че тогава се намесва Апостол Карамитев, който прозира в тъмните очи срещу себе си бъдещ артистичен титан. И не греши в преценката си.

Велко Кънев вече е приет във Великотърновския университет, когато кандидатства в театралния институт. На косъм е от това да поеме към старата ни столица, ако под крилото си не го взима Карамитев, като го приема в единствения клас, воден от него от първия до последния курс през 1973 г., когато той умира.

Кънев завинаги ще помни последните думи на своя учител и идол - Карамитев, който, преди да си отиде, му казва, че не се притеснява за него, защото той може да изиграе всичко и за него винаги ще има работа.

По-късно, когато е по разпределение в Сливенския театър, Велко се връща към кандидатстването си във ВИТИЗ и търси обяснение за провала си първия път. Той казва, че в неговата дарба повече е вярвала майка му, която е подала документите вместо него (с помощта на познати от София).

Както обикновено, когато анализира свое действие в работния процес или в живота, Кънев насочва отговорността единствено към себе си: "Не влязох тогава. Това доверие отвън не ми стигаше. Трябваше сам да повярвам. Въобще мисля, че целта трябва да си поставя човек сам, особено когато тази цел е творческа! Не подценявам, естествено, доверието, защото винаги е по-лесно да убедиш предварително убедения в твоите възможности зрител. А това изисква от твореца много и не само на сцената."

Още по-любопитното е, че напук на проф. Гриша Островски момчето, което не става за актьор, се доказва още преди да е завършило.

"Та Велко имаше публика още като студент във ВИТИЗ. Публика, която искаше да види един кандидат-актьор, представяте ли си", подчертава неговият приятел Павел Поппандов.

Скъсана, Цветана Манева отива в обувния завод

Девойката от Пловдив произнася по провинциално буквите "р" и "л". В това са единодушни членовете на комисията, която допуска талантите във ВИТИЗ, затова не смятат, че трябва да продължи напред в кръговете. Налага се 18-годишната Цветана Манева, в чиято кръв са закодирани отдадеността на изкуството и влечението към сцената, да отиде да шие чанти цяла година. Защото, макар че е дъщеря на известния пловдивски драматичен актьор Георги Манев, от когото още като дете научава много - това не е достатъчно за комисията. Макар че още като ученичка да играе в спектакъла на Валери Петров "Когато розите танцуват" и не е без опит - това не е достатъчно за комисията. Макар че за всички е видимо предопределена за актриса - това не е достатъчно за комисията.

Скъсана, Цветана започва работа в обувния завод в града под тепетата, където прави кожени чанти в "празната година от живота си". Попада сред пищни жени на средна възраст с циничен език. Ако не друго, като част от работническата класа се сблъсква с хора, които врят и кипят в обикновения делничен живот.

Но тя не може да остане в завода. Решена да не се отказва от мечтите си, се подготвя за втори щурм на ВИТИЗ с помощта на пловдивския актьор Борис Михайлов. Този път успява и е приета в специалност "Актьорство за драматичен театър" в класа на проф. Моис Бениеш.

Още като студентка дебютира в киното с роля в "Калоян", където играе куманката Деница, която царят взема за своя жена. Така, както киното я приема с лекота - като своя.

Наум Шопов е в топ 3, но зачеркнат като "бранник"

Кралят на сцената, артистът филисоф Наум Шопов кандидатства във ВИТИЗ през 1950 г. и е приет. Трети е в списъка. Но има "но". Впоследствие бива зачеркнат с две червени линии. Това се наложило по политически причини, защото досието му било "много лошо", а именно - произхождал от буржоазно семейство, родителите му били класови врагове с капиталистическа закваска, той бил "бранник, кубратист и легионер". Както и че е разпространявал позиви за опозицията. Последното поне е вярно. По онова време е член на една младежка организация на социалисти с инициали ССМО, която е опозиционна на официалния ДКМС. След като е зачеркнат, няма избор, освен да се върне в Стара Загора огорчен и обиден, но продължава напред. През 1948 г. взема стажантактьорски изпит и започва да играе в театъра.

Така поема по своя път - самообразова се, дисциплинира се, учи се в движение, безпощаден е към себе си, изгражда се, минавайки през няколко сцени, докато стигне до Театъра на Народната армия.