До Чикаго и назад - емблематични здания грейнаха в бяло-зелено-червено
Кметът на Ню Йорк - Ерик Адамс, се включи в церемонията по издигането на българското знаме в небето на Манхатън. Под проливния дъжд градоначалникът на над 8-милионния мегаполис показа уважение към България и лично участва в издигането на трибагреника заедно с генералния ни консул в Ню Йорк Ангел Ангелов. А докато Ерик Адамс вдигаше българския флаг в чест на страната ни и националния ни празник 3 март, звучеше “Мила Родино” в изпълнение на живо от актрисата Джина ДиДонато.
Адамс отправи приветствие към българската общност и поздрави събралото се множество на площада в най-стария обществен парк в мегаполиса - “Боулинг Грийн”, който бе изпълнен от българи и техни приятели.
Кметът на Ню Йорк издаде прокламация, с която обяви 3 март за Ден на българското наследство. Чрез прокламацията той признава огромния принос на българската общност в редица сфери на живота в Ню Йорк и отбелязва 3 март 1878 г. като дата на възстановяването на държавност на
нация, известна със своите изкуства, кухня, природна красота, биоразнообразие
Присъстващите на церемонията бяха приветствани и от посланик Лъчезара Стоева - постоянен представител на България в ООН, от митрополит Йосиф, който е начело на задграничните ни епархии в САЩ, Канада и Австралия, и Ед Мърмълстайн - комисар по международните въпроси в кметството на Ню Йорк.
Емблематични сгради и места по света бяха осветени в бяло-зелено-червено. Раждаха гордост за българската общност и караха местните общности да питат и говорят за България, разбирайки, че багрите са от българския флаг и заради националния празник на страната ни.
Сградата на общинския съвет в Лос Анджелис светна в бяло-зелено-червено за трета поредна година.
На празника в българското училище “Св. св. Кирил и Методий” в Лос Анджелис присъства и първият българин, качил се на сцената на оскарите и развял трибагреника пред целия свят - Димитър Маринов.
За първи път през тази година в цветовете на българското знаме
бе осветен мостът “Морисън” в Портланд
(щата Орегон). В бяло-зелено-червено бе обагрена и сградата на общината във Финикс (щата Аризона).
Отново “по български” светна и прочутото виенско колело в Сиатъл (щата Вашингтон).
Логично, специално събитие имаше и в американския град с най-голяма българска общност - Чикаго. Там отбелязването на 3 март датира още от 1963 г., а от 2007-а българското знаме се вдига на тържествена церемония на площад “Дейли плаза”. Представители на българо-американската полицейска асоциация “внесоха” флага ни, който тази година бе издигнат от ръководителя на клиниката по трансплантология в Университета в Илинойс и бивш български гвардеец проф. Иво Цветанов.
За втора поредна година в бяло-зелено-червено
грейнаха и антените на
най-високата сграда в Чикаго
и третата най-висока в Западното полукълбо - “Уилис Тауър”.
Кметът на Чикаго също издаде специална прокламация, в която отбелязва значимото присъствие на българската общност в града.
Губернаторите на Мичиган и Илинойс
отличиха българския принос
в културното и икономическото развитие на щата. Те заедно с кмета на Чикаго обявиха 3 март за Ден на Освобождението на България - ключов жест, защитаващ българския произход на хиляди преселници от миналия век, който миналата година лобистка македонска организация се опита да си присвои.
В българските цветове “светна” и летището в Сан Франциско.
Заради 3 март отново бе осветен и прочутият Ниагарски водопад на границата между САЩ и Канада.
За първи път в испанския град Валенсия емблематичният за града монумент
Puerta del Mar също грейна
като българското знаме.
В бяло-зелено-червено бяха “оцветени” и сгради в албанската столица Тирана - ректоратите на Тиранския и Политехническия университет.
В Милано пък националният ни празник бе отбелязан на емблематичния площад “Пиаца Кастело”, където дори случайни минувачи можеха да се включват в извилото се хоро и да си вземат мартеница. Милано се намира в област Ломбардия, където е съсредоточена най-голямата българска общност в Италия.
Празникът ни беше отбелязан и в редица градове в Германия, където по официални данни живеят над 400 хил. българи. За първи път обаче най-големият площад в град Щутгарт се превърна в българско средище. Макар и без масови общи събития, празникът беше отбелязан и във френската столица Париж, където сънародниците ни започнаха честванията ден по-рано с културни мероприятия.
Коментари (0)
Вашият коментар