Владо Карамазов, Свежен Младенов, Боян Арсов - звездите на сезона

Свежен Младенов като поп Кръстьо и Боян Арсов като Луцифер - звездите от софийския афиш, които не са за изпускане

Втората половина на сезона вече се завъртя и докато все още софийският афиш не е напълнен от новите постановки, може да гледаме неколцина артисти с великолепни постижения, които е грехота да изпуснем. Особено ако претендираме, че сме театрални фенове. Предлагам да изброим няколко от пиковите актьорски роли.

В театър “Възраждане” излезе трета първокачествена версия на хита “Великденско вино” от Константин Илиев след моноспектаклите на Велко Кънев, режисиран от Иван Добчев, и на Владо Пенев, режисиран от Явор Гърдев. Младата режисьорка Весела Василева не се поколеба да се зарови в мъжката психика на поп Кръстьо, и то в неговата критична точка на самоанализ за предателството на Левски.

Разбираме смелостта ѝ, след като

ролята на свещеника се поема

от Свежен Младенов 

За този актьор си заслужава да гърмим с фойерверки, но той е прекалено сдържан и скромен и ще ни се разсърди. Само преди седмици по екраните тръгна новият български филм “Чума” със Свежен в главната роля, а до неотдавна той блестеше в сериала “Алея на славата”. Така че имаме шанс добре да го огледаме. Свежен Младенов никога не си позволява да олекотява и подценява сцените, в които се появява, никога не се глези или самозабравя. Неговият поп Кръстьо не подценява ситуацията, в която съгражданите му го изоставят самотен в черквата като наказание за предателството му. Но това деяние не може да се докаже и попът разчита на двусмислицата, за да се оневини. В тази роля Свежен е дълбок, рационален, логичен. Повече разум, отколкото емоции.

Спомняме си ролята му в “Алея на славата”, когато призна – сдържан и сериозен – че е баща на момченцето на Радина Кърджилова. С тази дълбочина Свежен извисява позициите на опонента си, превръщайки всяка случайност в качество. В сравнение с гротесковото поведение на Велко Кънев и със самовеличаенето на Владо Пенев, така че да се извиси като старейшина над критичната ситуация, поп Кръстьо на Свежен Младенов остава вътре в диспута и се опитва логически и сякаш научно да го победи. Заслужава да се види на всяка цена! 

За да гледаме Елеонора

Иванова, трябва да

направим усилието

да проследим сцените, където театър “София” се мести във времето на строежа на сградата си. Страхотно чаровно момиче с нестандартна красота и талантливо сценично поведение. Но за да я гледаме в “Игри в задния двор”, трябва да изчакаме средата на март. В спектакъла на Николай Поляков Нори Иванова играе момиче, което е хванато в капана на неколцина жадни за секс младежи, без да съзнава риска на дружелюбните обноски. Младата актриса набляга на двойственото поведение на своето момиче – някъде дълбоко в природата му се чува гласът на еротичното любопитство към момчетата, така че чувството за опасност се заглушава. И в следващия момент самосъхранението надделява и момичето се отдръпва или се държи агресивно. Тази психологическа игра е раздиплена сложно от режисьора Поляков и именно тя съблазнява зрителя. Не е изключено поразеният зрител естет да влезе в киносалона, за да продължи да гледа Нори в “Шекспир като улично куче” и “Чалга”. 

Ако сме позабравили удобните столове в салона на Сатирата, задължително е да си ги припомним с

хита на Теди Москов

“Станете, за да легна аз”

В спектакъла, импровизиран от самия режисьор, Рада Кайрякова играе секретарка на шефа на погребално бюро (Борислав Захариев). Истинска блондинка, дублираща русата си посестрима, която в сексшоп поискала синия и червения вибратор, но продавачът казал: “Синия веднага ви го давам, но за червения пожарогасител трябва да питам шефа!”. 

В спектакъла на Теди Москов секретарката не може да разбере откъде се звъни - телефона или на вратата. Затова отива на вратата с телефона. При следващото звънене носи вратата при телефона. Фарсовият ефект се постига с контраста между красотата на актрисата и отчайващата тъпота на героинята ѝ. 

“Чест” все още се

върти в Театър 199

и ако си падате по Владо Карамазов, това е мястото да му се насладите. Пиесата е на австралийска писателка, а режисьорът е Ивайло Христов, голям познавач на актьорския потенциал. Карамазов е в ролята на писател, увлякъл се по чаровна журналистка, дошла за интервю (Каталин Старейшинска), и така внася дисбаланс в отношенията с жена си (Кристина Янева). Обаче дъщеря му (Елена Хрант) смело се впуска в дискусия за любовта и отговорностите на връзките, насочвайки баща си към осмисляне на поведението си. Ще видим един спокоен, аналитичен Владо Карамазов след кризата на миналогодишните съмнения в силата на сцената.

Колко хубаво би било, ако някой посъветва и мен къде да гледам театър, за който копнеe душата ми. Като гледам успокоения софийски афиш, очевидно колегите не искат да създават сензации и полемики. Така полека-лека си върви керванът на премиерите.

Не пропускайте Боян Арсов 

Ако имах повече от две ръце, с всичките щях да гласувам за награда за Боян Арсов, актьор от Сатиричния театър. Не ми идва на ума друг негов колега с такава доза отдаденост на сцената. Но талантлива отдаденост!

Голям пропуск ще е за театралния фен, ако забрави да гледа Боян Арсов в моноспектакъла му “Луцифер” в “Комеди бар” на Сатиричния театър. Вярно, че не е лесно да се вземат билети за това пространство на театъра, местата са ограничени, но това не е препятствие за почитателя на сценичните продукти. “Комеди бар” е място за моноспектакли на артистите от Сатирата и е обзаведен като вариете. Идеята е на директора Калин Сърменов. Много го бива в хрумванията за благото на театъра.

Боян Арсов играе “Луцифер” (текст на Хосе Варлета) именно като шоу от афиша на вариетето (режисьор е Николай Младенов). Неговият персонаж опонира на Създателя, който призовава за ограничения на веселбата и житейските удоволствия. Всички божествени заповеди ограничават свободата в поведението на човека и го обричат на скучен, неемоционален живот. Актьорът се прави на конферансие в кабаре – изключително динамичен, постоянен импровизатор, той защитава нуждата от разтуха в живота на човека. Само така ще преодолеем мъката и страданията, завещани ни след изгонването на Адам и Ева от Райската градина.

В словесните си монолози актьорът цитира Библията и “50 нюанса сиво”, прави препратки към Мадона, Едит Пиаф, “Куин”… Боян сменя няколко пъти облеклото си, а от един момент нататък остава гол до кръста, подлудявайки дамската публика с атлетичното си тяло. Защото освен прекрасното владеене на комуникацията и импровизацията на стендъп шоуто Боян Арсов впечатлява като хубаво момче.

В Народния театър близо три години се върти представление, което не се рекламира достатъчно адекватно на мощната му стойност. 

“Какво да правим с

виолончелото?” събира

актьори класици

според времето на тяхната пикова сила и същевременно модернисти според стила им на игра. Спектакълът, поставян на сцената “Апостол Карамитев”, е работа на режисьора Николай Поляков, голям майстор на сценичните отношения и тайни. Авторът Матей Вишниек е румънец, който напуска родината си, за да живее и твори на свобода. Той остава в Париж и продължава да пише класни текстове, поддържащи напрежението на зрителя и предизвикващи изпълнителите да показват най-доброто от възможностите си.

“Какво да правим с виолончелото” ни среща със Снежина Петрова, Марин Янев и Валентин Танев. Те киснат в помещение като чакалня, докато навън плющи дъжд. Какво чакат, не е ясно. Може би да спре дъждът? Тема на разговора им е четвъртата фигура на сцената - музикант, който свири на виолончело, облечен като за концерт. Той не обръща капчица внимание на другите трима, които започват да се дразнят от неговото свирене. Те се питат – от кого е оставен тук? Какво свири? Защо не им обръща внимание? Няма ли да потвърди, че е обект на интерес? Въпросите се обсъждат от двамата мъже, които се опитват да въвлекат дамата. Постепенно настроението се изостря, те започват да коментират агресивно. Вишниек и Поляков третират зараждането и нарастването на агресията у обикновения човек. 

Двамата мъже стигат до мисълта да премахнат възбудителя на лошите емоции у тях. Представлението е идеален пример за изследване на генезиса на агресията, една тема, която все повече се обсъжда в обществото ни. А тримата актьори са повече от прекрасни, носещи сладостта на живот със зрелищни детайли на преживяването и в същото време ограничаващи се откъм дълъг разказ.

Музикантът е проф. Анатоли Кръстев, голяма фигура в световната музика. Неговата величина изключва възможността агресорите да искат да го ликвидират, защото не е виртуоз.