Най-големите губещи в историята на "Оскар"

• Брадли Купър изпусна приза в 3 категории. Но с общо 12 поражения е трети дори при антирекордьорите
• Легендарният Ричард Бъртън има 7 от 7 битки без победа, Питър О'Тул печели след 8 загуби при актьорите
• Абсолютният шампион сред лузърите има 17 номинации и нито 1 статуетка. Чували ли сте за Грег П. Ръсел?

И след края на шоуто всички говорят за победителите. Техният триумф, благодарствената реч, с какво са били облечени... А извън прожекторите остават губещите, които няма за какво да благодарят и чийто провал не е удобно да се коментира гръмко. И те са се потрудили доста, но на милиметри от победата губят всичко, защото такава е играта.

Тази година на наградите "Оскар" холивудският актьор Брадли Купър за пореден път вкуси от поражението. Вече цели дванадесет пъти той е в битката за статуетката и дванадесет пъти я губи. Как ли се понася това? Всъщност той не е единственият от звездната група на първите, които все остават точно под заветния връх през годините.

Но преди да стигнем до губещите на всички времена, да започнем от пораженците на 2024 г.

Съвсем очаквано "Опенхаймер" бе коронясан като абсолютния победител, завоювайки седемте основни награди. Триумфът му посече другия голям претендент, който остана без абсолютно нищо - "Убийците на цветната луна" на Мартин Скорсезе.

Драмата беше номинирана в десет различни категории за своите режисьорски, естетически, технически и изпълнителски качества. С пълното си пренебрегване за една бройка щеше да счупи рекорда на "Повратна точка" и "Пурпурен цвят", номинирани за по 11 награди "Оскар", но без резултат. Това обаче е само дежавю за самия Скорсезе, който и с "Бандите на Ню Йорк" вече има записано антипостижение от десет номинации и нито една победа.

Режисьорът Йоргос Лантимос, макар и признат за автор на киношедьоври, за момента остава непризнат с лична статуетка като творец.

Няма такава за "Най-добър филм", нито за "Най-добър режисьор". Неговата рожба "Клети създания" беше обречена, изправяйки се срещу "Опенхаймер", но пък Ема Стоун прибра вкъщи втори "Оскар" за главна женска роля в своята кариера, благодарение именно на Лантимос.

А какво да каже Брадли Купър?! Ако беше дама, за него щеше да важи изразът: "Винаги шаферка и никога булка". Този път той изпусна цели три приза в категориите "Най-добър актьор", "Най-добър филм" и "Най-добър оригинален сценарий" за "Маестро".

Първата си номинация за най-добра мъжка роля получава преди 11 години за "Наръчник на оптимиста". В същата категория след това се бори с изпълненията си в "Американски снайперист" и "Роди се звезда", но е бил в надиграването и за поддържаща роля за "Американска схема" през 2014 г. Като продуцент Купър има пет номинации за най-добър филм за проектите, в които е участвал: "Американски снайперист", "Роди се звезда", "Кошмарна алея", "Маестро" и "Жокера". Освен всичко продуктивният актьор мери сили и със сценаристите в тяхната категория за оригинален сценарий с "Маестро", а през 2019 г. за адаптиран сценарий с "Роди се звезда".

Сега Купър е в реална опасност да постави минусовия рекорд за "Оскар", ако и догодина запише някой провал. Но дори и към момента е трети по загуби.

Честно казано, статистиката показва, че мъжете са основните играчи в отбора на пренебрегнатите.

Дамите рано или късно получават признание за труда си и не могат да запишат протяжно дълги години на несполуки. Изключение прави Глен Клоуз, която никога не е печелила "Оскар", а цели осем пъти е можело.

И то като се има предвид, че още с филмовия си дебют през 1982 г. в "Светът според Гарп" е номинирана за статуетката. След още две последователни номинации в категорията за най-добра актриса в поддържаща роля за "Големият хлад" от 1983 г. и "Естественото" от 1984 г. тя прескача в категорията за главна роля с номинации за "Фатално привличане" от 1987 г. и "Опасни връзки" от 1988 г.

30 години по-късно Клоуз има най-добрия си шанс за победа със "Съпругата" от 2018 г., но записа горчива загуба от Оливия Колман за "Фаворитката". Две години по-късно като че ли получи номинация от съжаление за поддържащата си роля в ужасния Hillbilly Elegy, но загуби от достоен претендент - Юн Ю Юнг за "Минари".

С гордост преглъща препъванията си легендарният Ричард Бъртън. След като прекарва повече от десетилетие, трудейки се на сцената, Бъртън доминира през 60-те години с три последователни номинации от 1964 до 1966 г. за "Бекет", "Шпионинът, който дойде от студа" и "Кой се страхува от Вирджиния Улф?" Завършва десетилетието, като отново е сред претендентите за най-добър актьор за "Ан от хилядата дни" през 1969 г. Общата му сметка е 7 от 7 битки без победа.

Като прокълнат е и Питър О'Тул - един от най-добрите актьори на своето поколение и един от малцината, получавали номинации през четири различни десетилетия. При актьорите той държи рекорда от 8 номинации за "Оскар" без спечелена награда за играта си.

През 60-те години на миналия век той е в битката за най-добър актьор за впечатляващата си игра във филмите "Лорънс от Арабия" от 1962 г., "Бекет" от 1964 г. заедно с колегата си, вечно губещия Бъртън, после с "Лъвът през зимата" от 1968 г. и музикалния римейк на "Сбогом, г-н Чипс" от 1969 г. През 70-те години на миналия век има само една номинация за сатирата от 1972 г. "Управляващата класа", но с право губи от емблематичната работа на Марлон Брандо в "Кръстникът".

През 80-те години на миналия век О'Тул се завръща за кратко с номинация за "Каскадьорът" от 1980 г. и "Моята любима година" от 1982 г., преди да измине почти четвърт век, докато бъде посочен за играта на фаворитите отново. В крайна сметка пораженческата линия е прекъсната с почетен "Оскар" през 2002 г., а след това О'Тул успява да спечели и приз за най-добър актьор за сантименталната драма "Венера" през 2006 г.

О'Тул поне накрая получава своето признание, защото други още повече пъти са били приласкавани, за да остават отново и отново подгласници.

Така Академията винаги е обичала режисьора Пол Томас Андерсън, номинирайки го цели 11 пъти за оригиналните му сценарии, режисура и филми, но и винаги го е пренебрегвала, оставяйки го без статуетка.

Но и това не е нищо в сравнение с 15-те разочарования на Томас Нюман, плодовит филмов композитор, който освен всичко идва от семейство на носители на "Оскар". Баща му Алфред Нюман и братовчед му Ранди могат да се похвалят с награди от Академията. Томас няма такъв късмет, като стига само до своите номинации в категорията за най-добра оригинална музика за следните филми: "Изкуплението Шоушенк", "Малки жени", "Безструнни герои", "Американска красота", "Пътят към гибелта", "Търсенето на Немо", "Поредица от нещастни събития на Лемъни Сникет" и т.н.

И така стигаме до абсолютния шампион - най-номинирания човек без победа, записал цели 17 неуспеха. Вероятно никога не сте чували за Грег П. Ръсел - звуков инженер, който се труди неуморно зад кулисите по култови заглавия в категория с нисък профил.

През годините Ръсел е номиниран многократно (и безрезултатно) за "Оскар" за най-добър звук и звуков микс за хитови филми като "Скалата", "Маската на Зоро", "Армагедон", "Патриотът", "Пърл Харбър", "Спайдърмен", "Мемоарите на една гейша", "Апокалипто", "Трансформърс", "007 координати: Скайфол".

Но ако гледаме чашата като наполовина пълна, може да се каже, че всички тези загуби всъщност са на хора, които са победили много други свои колеги, мечтаещи да бъдат на тяхното място.