Митът за червените рози и любовта

Митът за Адонис разказва за любовта и красотата.
Става дума за кръвосмесителна любов, заедно с наказанията и трагедиите, до които води тя. И до днес историята остава символ на невъзможността на този вид любов.

Митът за Адонис е един от най-красивите и интригуващи на класическата епоха. Всичко започва с Мира - неговата майка. Тя била прекрасна и всеки мъж, който я видел, безнадеждно се влюбвал в нея. Поради тази причина баща й, който се тревожел за ефекта, който оказва върху мъжете, я заключил със седем ключалки, за да я изолира от света.

Таткото на Мира твърдял, че дъщеря му е по-красива от богинята Афродита. Естествено, като чула това, богинята се ядосала и направила магия, за да накара младата жена да се влюби в собствения си баща.
Съзнавайки, че кръвосмесителното й желание е отблъскващо, Мира искала да умре. Една от жените, които се грижели за нея, обаче й попречила да се самоубие. Тогава Мира й признала тайната си страст. Прислужницата обещала да помогне, стига да не се опитва да се самоубие отново и двете измислили план.

Съблазняването и неговите последици
Прислужницата помогнала на Мира да сбъдне желанията си. Тя казала на бащата, че има жена, която тайно го обича и иска да спи с него, при единственото условие той да не вижда лицето й. Бащата се съгласил. Той спал с дъщеря си девет дни, без да разбере нейната самоличност.
Накрая обаче той разкрил лицето й и видял, че дъщеря му го е измамила. Той искал да я убие на място, но тя избягала вдън гори тилилейски. Татко й бил на косъм да я хване, когато тя помолила боговете да помогнат. Зевс се смилил над нея и я превърна в дървото смирна.

Според легендата ароматните изпарения на растението са сълзите на младата жена, все още оплакваща нещастието си.
Но това не било всичко. Когато станала дърво, Мира вече била бременна. След девет месеца дървото се отворило и от него се родил Адонис, който наследил красотата на майка си.

Митът за Адонис
Богинята Афродита се почувствала донякъде виновна за случилото се и отишла да посети дървото, спасявайки детето. Тя го поставила в красив сандък и го дала на Персефона - богинята на подземния свят, която го осиновила още щом го видяла.

Адонис се превърнал в красив млад мъж и Персефона се влюбила в него. Един ден Афродита случайно погледнала към голия спящ Адонис. Тогава тя също се влюбила в момчето и помолила Персефона да й го върне. Персефона отказала да направи това и те трябвало да потърсят съдействието на Зевс, за да им посредничи и да разрешат спора си.
Зевс постановил, че младежът трябва да раздели годината си на три части. Адонис щял да прекарва една трета от времето с Афродита, една трета част с Персефона, а другата трета ще принадлежи на него и той може да прекарва времето, както пожелае.

Трагична любов
Тази легенда разказва, че младежът решил да прекара две трети от годината с Афродита. Той обичал лова и тя го придружавала в неговите пътувания. Един ден обаче тя трябвало да бъде на друго място и го предупредила да не ловува животни, които не показват страх.
Адонис обаче пренебрегнал предупреждението й. Тогава видял диво прасе, което решил да ловува, макар че животното не показвало никакви признаци на страх. Това създание всъщност бил бог Арес - един от любовниците на Афродита, който знаел за аферата й с Адонис и искал да убие младия си съперник. Поради тази причина той яростно му се нахвърлил.

Според историята Афродита искала да му помогне, но се заплела и набола в близкия трънлив гъсталак. Тя се опитала да се освободи, но не успяла, гледайки как мъжът, когото обича, е убит. С всяка нова рана кръвта й капела на земята и моментално се превръщала в червена роза. Оттогава това цвете е символ на любовта.

Адонис отишъл в подземния свят след смъртта си. Разбира се, Персефона била там и Афродита отново се обърнала към Зевс, за да разреши ситуацията. Зевс отсъдил, че младежът ще прекара по шест месеца с всяка от тях . Оттогава шестте месеца, прекарани с Персефона в подземния свят, станали есента и зимата . Шестте месеца, които прекарва с Афродита, съответстват на пролетта и лятото.