Няма как да се научим на домошарство – човек или се ражда с любов към пантофите и халата, или никога не изпитва симпатия към тях. Разбира се, има различни степени на домошарството, а крайностите винаги са вредни. Ако си дадете сметка до колко сте превърнали дома си в своята крепост, ще можете по-лесно да се избавите от негативните аспекти на пристрастието си към домашния уют.
(+)
Рядко са самотни, излъчват спокойствие
Повечето домошари без съмнение са хора, които умеят да създават уютна атмосфера около себе си – не само вкъщи, а и на всяко място, където попаднат. Те винаги ще открият дребни детайли, с които да сгреят душата на другите. Според някои психолози преобладаващата част от този тип личности умеят да остават сами със себе си, без да се чувстват самотни. Комфортно им е, когато са заобиколени от привичните си вещи и хора, затова полагат усилия да поддържат приятна обстановка около себе си. Грижовни са (истината е, че понякога прекаляват), близките им могат да разчитат на тях за помощ, стига да не се опитват да ги измъкнат от привичната им среда.
Домошарите обикновено са балансирани натури, високо ценят комфорта, вкусната храна, стабилните любовни отношения. Не са склонни да изневеряват и не са ревниви. Като цяло от тях лъха спокойствие и увереност. Някои се специализират в кулинарията, други обожават просто да се изтегнат на креслото и да четат, трети се фокусират върху възпитанието на децата.
Домошарите обикновено са самодостатъчни личности, които не си падат по шумни компании – сред много хора те често се чувстват некомфортно. Нямат нужда да доказват нищо на никого , а в свободното си време предпочитат да се образоват или да се занимават с хобито си. По правило тяхната самодостатъчност се проявява още в тийнейджърска възраст и в течение на целия им живот тяхната зона на комфорт си остава домът.
( - )
Могат да бъдат инертни и скучни, дори депресивни
Много жени се оплакват, че партньорът им е домошар и това съсипва връзката им. Основните обвинения към домошарите са в липса на инициативност, инертност, отказ да придружават половинката си при пътувания и срещи с приятели, неконтактност. Много хора предпочитат да си стоят вкъщи просто за да не харчат излишни пари – което ги лишава от насладите на живота. При други водещият мотив е страхът от неизвестността и нежеланието да излезе извън зоната на комфорт.
Още една негативна черта на прекалената любов към дома е страхът и неувереността в себе си. Причините за това може да са много – страх от грешки, от провал, от присмеха на околните. Когато домошарството не е просто любов към домашната обстановка, а нежелание да се контактува с други хора, може би става дума за дълбока депресия или за психологически травми. В този случай е важно близките да преценят има ли нужда от специализирана помощ.
Къде е златната среда?
Психолозите обясняват, че причините за домошарството най-често се коренят в детството. Именно тогава се формира умението и желанието за общуване. Особено важно е влиянието на родителите – ако те са по-затворени, ако бащата постоянно е бил работа, а майката се е занимавала само с домакинството, ако вкъщи почти никога не са идвали гости, детето свиква да стои само. То трудно се сприятелява и се стеснява, когато се контактува с други хора – затова предпочита да си стои у дома. Ако ситуацията при вас е такава, за начало поставете под съмнение своята любов към усамотяването.
Започнете да се учите да се доверявате на хората, забелязвайте добрите им качества, отбелязвайте за себе си ползата от общуването с всеки човек. От друга страна, много жени се пристрастяват към дома си заради децата. Действително отглеждането на им е сложна и отговорна дейност, но не си струва заради нея да занемарявате социалните си контакти, тъй като това ще се отрази негативно и на самите деца: саможивата майка не е най-добрият родител. Децата имат нужда от грижовни родители, но също така и от авторитетни, успешни и уверени майка и баща, които да бъдат пример за тях.
Коментари (0)
Вашият коментар