В свят, пълен с хора, които търсят временни удоволствия, ви представяме вечната любовна история на Хосе и Анна.
Въпреки 79-годишната си възраст, Хосе бил обладан от духа, любопитството, чувството за хумор и игривостта на дете. Освен това бил дълбоко грижовен човек, но може би най-облагодетелствания от щедростта на духа на Хосе била неговата съпруга Анна, с която той бил женен от 38 години.
Анна почива през 2009 г., след като единадесет години страда от болестта на Алцхаймер. От момента, в който е диагностицирана с тази болест, Хосе става нейният изключителен и основен болногледач до смъртта й.
„Знаех още преди официалната диагноза, че Анна има физиологичен проблем и взех решение, че ще посветя живота си да направя всичко възможно, за да облекча нейните физически и психически страдания. За пръв път забелязах, че тя погрешно поставя разни предмети, които преди това педантично поставяше на мястото им. Анна беше учителка в предучилищна възраст в католическо училище във Флорида и не бях единственият, който забеляза, че тя все по-често забравяше информация, стана разсеяна - персоналът и администрацията също забелязаха това.
Стигна се дотам, че не подновиха договора й. Тя беше с разбито сърце, че трябваше да се пенсионира рано и да е далеч от учениците, които обичаше толкова много."
Оставени без важен източник на семейни доходи, Хосе и Анна останали и без медицинската застраховка, която работата й осигурявала, Тъй като Хосе бил много активен в дейността на църквата, която той и семейството му посещавали той сподели за положението им с техния свещеник, който им помогнал отново да имат здравно осигуряване. През това време основната грижа на Хосе била да подкрепи Анна, която все още не била информирана за нейната диагноза и прогноза за бъдещето.
„Знаех, че Анна не е готова да приеме реалността на положението си. Без да казва това, тя ми даде ясно да разбере това без никакви конкретни думи. Трябваше да зачитам границите на нейния капацитет да се изправи накрака, макар че това означаваше да трябва да „огъвам истината“, за да минимизирам страданията си."
Когато става ясно, че не е безопасно за Анна да бъде оставена сама в къщата или да шофира, Хосе й казал, че колата се нуждае от ремонт, но не си струва да се поправя. Анна приела обясненията на Хосе и за други неща, които той премахнал от живота им. „Мисля, че тя може да е имала по-голямо осъзнаване на състоянието си, отколкото ми е позволила да видя. Предполагам, че никога няма да разбера със сигурност. "
Малко след като навършва 62 години, Хосе се оттегля от бизнеса си, за да бъде основният болногледач на съпругата си.
С течение на времето енергията и силите на Хосе били силно изчерпани и той усетил, че има нужда от някаква подкрепа, затова посетил сбирка на местната група за подкрепа на болните от Алцхаймер.
„Беше много депресиращо. Всички бяха толкова уплашени и изпълнени със скръб, че знаех, че това не е за мен. Отношението ми към ситуацията беше много различно от хората в тази група."
Хосе остава до Анна почти непрекъснато в продължение на единадесет години, като осигурява все по-високи нива на обслужване с нарастването на нейната зависимост от него.
„Анна изглежда се чувстваше много по-добре, когато имахме предвидима рутина, на която можеше да разчита. Така че имаше регулаторни събития и дейности, които редовно извършвахме. В събота ходихме до мола и след това ходехме на кино, на което тя винаги се радваше. Обичаше зоологическата градина, която посещавахме всеки неделен следобед."
Тъй като и двамата винаги са обичали да пътуват, те постоянно кръстосвали пътищата на щата Флорида.
„В много отношения бях по-близо до Анна след поставянето на диагнозата, отколкото преди това. Неспособността й да общува с мен толкова лесно, колкото преди, ме предизвикваше да й обърна по-голямо внимание, за да разбера какво чувства и има нужда. Когато я виждах да държи главата си, знаех, че има главоболие. Тя стана като малко дете, което нямаше достатъчен набор от думи, за да изрази какво не е наред. Наблюдавах внимателно движението на червата й, тъй като запекът може да бъде сериозен проблем за хората с болестта на Алцхаймер. Отглеждах я като бебе. Бях твърде зает с кариерата си, за да обръщам голямо внимание на дъщерите си, когато бях по-млад. Тъй като сега бях пенсионер, можех да бъда напълно на разположение на любимата си Анна в момент на нужда. И за това съм дълбоко благодарен. Въпреки че нея вече я няма, все още се чувствам много свързан със съпругата си. Посещавам я на гробището всяка неделя и говоря с нея така, както когато беше жива. Разбира се, все още ми липсва, но никога не се чувствам самотен поради дълбочината на връзката, която споделяме толкова дълго."
Историята на Хосе ни напомня, че любовта е вечна и надхвърля дори физическото ни присъствие.
Любовта, която Хосе и Анна имали, не е била напълно развита в този вид още от началото на връзката им.
Тя нараства и се задълбочава чрез техния споделен принос от грижа, внимание, щедрост, благодарност, прошка, състрадание и толкова много други неща, които си дават един на друг през годините.
Анна и Хосе не са извънземни хора, но те създават изключителния си брак поради желанието си да рискуват, да живеят с предаността, която идва от откритото сърце.
Коментари (0)
Вашият коментар