До какво води синдромът на майка Тереза?

Чудесно е, когато хората помагат на другите, правят добри дела, оказват подкрепа на тези, които се нуждаят.
Но понякога това състояние се превръща в натрапчиво желание да „правим добро“ на онези, които изобщо не се нуждаят от него. Или става причина за постоянно усещането на вина, тъй като е невъзможно да се спасят всички хора на планетата.

С две думи, алтруизмът трябва да бъде контролиран, защото може да стане опасен за психичното здраве.

В официалната медицина и психология няма такова нещо като синдром на майка Тереза. Това по-скоро е дефиниция за отсъствие на граници на личната територия и здраво его. Това състояние е по-често в резултат на неправилно възпитание или детска травма.

Какво не е наред със синдрома на майка Тереза?
Хората, които го изпитват, се страхуват, че ще бъдат помислени за лоши и много се вълнуват от мнението на околните.
Някои индивиди се опитват да докажат своята „доброта“ по всички известни начини, за да изглеждат позитивно в очите на другите. Поразителен представител на този тип хора е английският крал Хенри VIII, който, за да оправдае желанията си, се развежда с две съпруги, екзекутира две, а друга умира при раждане. И в същото време той показва на всички колко нещастен е бил и какъв късмет е имал в семейния живот.

Когато този синдром се наблюдава при жени, те често отглеждат инфантилни деца. Малчуганите са толкова свикнали да бъдат обгрижвани за всичко, че не могат да живеят самостоятелно и зависят от любовта и грижите на любящата си майка, независимо от възрастта си.

Третата категория хора са служители, които постоянно се оплакват, че не са оценени, че им се плаща най-малко и че са затрупани с работа. И въпреки това те са първите, които тичат да свършат всичко, което някой друг не е имал време да направи. Независимо дали получават удоволствие от това, те пръскат около себе си с отрова и тайно мразят околните, принуждавайки ги да работят неуморно.

Постоянната нужда да помагаме на другите често се превръща в мания. Проблемът всъщност не е да бъдеш добър, да се развиваш, усъвършенстваш, да растеш духовно. Такива хора се опитват да бъдат добри за сметка на другите - да дават подаръци, да изпълняват поръчки, да отделят време и усилия за решаване на проблеми. Те помагат на всички, освен на себе си, въпреки че могат да имат огромен брой собствени проблеми.

Те не вярват, че могат да бъдат обичани просто така, просто защото съществуват. Тези хора глезят останалите, за да увеличат по някакъв начин собствената си цена в очите им, да почувстват, че без тяхна помощ всичко ще се разпадне.

За егоизма
Смята се, че егоизмът винаги е нещо лошо. Но обикновено това е естествено свойство на човешката природа, защитна реакция, която пази своето „Аз“ от влиянието на външния свят. Егоизмът се превръща в болест, когато човек е обсебен от натрапчиви желания, които завладяват цялото му същество. Сред тях е този синдром, който вреди на другите и унищожава самия човек. Тялото започва процес на самоотравяне.

Хората, изпитващи синдрома на майка Тереза, в един момент започват да вярват, че само те имат безпогрешно знание как всичко трябва да бъде подредено на този свят. Те започват да контролират всички с помощта на подаръци или добри дела, да вярват, че всички останали са безръки и глупави същества, които не са в състояние да решат никакъв проблем без тях.

Всеки, който се чувства като майка Тереза, трябва да помисли преди всичко за собствения си живот, да поправи това, което се разпада и да спре да заглушава проблемите си с непознати. За да придобиете стойност в очите си, трябва да си поставите свои, реални задачи, да ги решите, да започнете да се уважавате и да се гордеете с постиженията си. Станете уникален човек, който цени своите и чуждите граници.

Ако не успеят да постигнат това, хората с този синдром завършват с неврози, хронична умора, чувстват депресия от невъзможността да контролират всички, да помагат, да приласкават и сами да станат щастливи и пълноценни индивиди.