Семейство Зюмбюлеви продължават планьорките вкъщи. В екипа им няма място за глупави и мързеливи хора
Преди 3 години в. "Всичко за семейството" публикува разказ за главния редактор на в. "24 часа" Борислав Зюмбюлев и съпругата му Поли Хюсеин. Пускаме го сега в памет на главния редактор на "24 часа", който си отиде от живота внезапно преди броени дни.
Екипът на MILA.bg скърби заедно с колегите от "24 часа" и изказва най-дълбоки съболезнования на семейството на един от нашите учители в журналистиката и в живота - г-н Борислав Зюмбюлев.
"24 часа" наистина е дом за нас, колкото и изтъркано да звучи. Прекарваме по-голямата част от денонощието в редакцията, а и когато сме си вкъщи, продължаваме да работим онлайн. Но това си е наш личен избор. Журналистиката е голям кеф. Тя не може да бъде оценявана равнодушно - като източник на доход и някакво занимание от 9 до 5", казва Борислав Зюмбюлев, главният редактор на "24 часа". Всекидневникът чества своята 30-годишнина на 18 април.
За Борислав работата наистина е 24/7, защото и у дома продължават планьорките. Неговата съпруга Паола Хюсеин е шеф на отдел "Оживление". За всеки от тях
пътят до вестника е "смешна история".
Поли не е работила никъде другаде. "Аз съм правил какви ли не неща - работих в телевизия, други вестници, списания, правих дизайн на етикети. В един момент Валери Найденов ме покани в "24 часа" на позицията "коментатор". Тогава имаше много строг принцип да няма семейства във вестника и аз му казах: "А жена ми да не пострада?". Той ме увери, че няма да има проблем. После Венелина Гочева ми предложи да стана първи зам.-главен редактор и аз пак имах леки тревоги на тази тема", откровен е Борислав.
Поли признава, че причината да е в "24 часа" е Борето, с когото по онова време били състуденти и гаджета. Винаги е искала да работи във вестник, затова и летните й стажове минавали все в пресата. "Тогава се появи "24 часа". Толкова много ми харесваше, но изобщо не си представях, че ще ме вземат, за да ме обучават. Изброих на Борето други вестници и поисках съвет къде да отида. "Ти нали искаш да си във вестник? Тогава иди в най-добрия - "24 часа", каза ми той. Викам му, че те там мен чакат. Посъветва ме да пробвам. Това ми беше достатъчно."
След два дни Поли вече била в редакцията и потърсила главния редактор Валери Найденов. Оказал се в отпуск. До кабинета му имало друга врата, почукала и на един дъх изговорила пред жената там защо е дошла. "Оказа се, че е Венелина Гочева, която се усмихна и както винаги бърза в решенията си, само каза: "Ела на планьорката в 14 ч.".
Щеше да ми се пръсне сърцето
от притеснение. Влязох в зала, пълна с журналисти, а Гочева, която ме виждаше за втори път в живота си, обяви: "Това е едно наше момиче от факултета и вече ще е при нас". И така 29 години", разказва Поли. 
Иначе навремето като ученичка дълго се колебаела дали да учи журналистика, или медицина. Татко й, бог да го прости, бил най-добрият педиатър в Кърджали и много се надявал да продължи професията му. Когато я приели журналистика, той й обясни смисъла й: "Медицината лекува човека, а журналистиката - цялото общество".
30 години е навлизане в зрелостта, много време и за човешки живот и за вестник. "Наистина е много време - фактът, че много малко неща оцеляха за тези години, казва всичко. За мен най-голямото постижение е успешният ни онлайн завой - имаме милиони реални читатели в интернет, които прекарват все повече време в сайта на вестника, което означава, че това, което четат, им е интересно", горд е главният редактор.
За това постижение е нужен преди всичко екип. Борислав е категоричен, че в неговия няма място за мързеливи и глупави журналисти.
Понеже е буржоазно възпитан, е прекалено куртоазен
в отношенията си с хората - гледа да не обижда никого, което понякога не е най-добрата практика. Но описаните категории лица някак си не намират място сред нас, отсича той.
Според Паола журналистиката е една от малкото професии, в които с връзки не става. Вестникът сам изхвърля онези, които пишат скучно, преписват, лъжат или все не разбират коя е новината. Когато някой непригоден за журналист попадне при нас, много бързо сам си тръгва, обяснява тя.
Двамата са категорични, че читатели се печелят по един единствен начин - достоверност и задълбоченост при съобщаване на новините, каквито са. "Винаги пишем истината. Читателите отдавна знаят, че щом в "24 часа" го пише, значи е вярно. Това доверие не се постига с един брой, а се гради всекидневно вече 30 години. От голямо значение е и това, че всички журналисти в "24 часа" умеят да пишат, разбират това, което искат да кажат на читателите. Важен е и фактът, че тук работят най-добрите редактори", обясняват те. Признават, че
спорят, и то много, но и се съветват един друг.
Той е първият читател и редактор на всичко, което напиша, аз съм първата, която чете неговите статии, допълва Поли.
Макар често работата да се пренася в дома им, Борислав се шегува, че там е под чехъл. Половинката му обича точно това негово чувство за хумор - голямо, в повечето случаи доста хапливо, особено когато е по неин адрес. "Рядко се караме и винаги аз съм виновна, защото Борето е търпелив и внимателен. Много лесно и хубаво се живее с него. Научи ме да готвя, макар и не колкото него, защото той може много. Някой път го улавям, че не ми казва всичко от рецептата, за да може накрая да мине и с едно-две допълнения да я превърне в шедьовър. Обича, даже изисква всеки вкъщи - дори и гостите ни, да го похвали за храната, която е направил", разкрива подробности от кухнята на семейството Поли.
Двамата се намерили във факултета по журналистика. В началото на първи курс, още преди да се познават, по време на лекции и упражнения Борислав все казвал нещо умно и забележително различно от общия поток. Поли чак
се обръщала да види кой е толкова умен.
Борислав твърди, че само привидно е толкова сериозен. Дължало се на мързеливите му добруджански устни. Голям фен е на ренесанса и изобщо на изобразителното изкуство, на класическото кино. Гледал е всички филми, които трябва - като почнеш от "Броненосецът Потьомкин" и свършиш с "Името".
Паола 12 години свирила на пиано и това оставило у нея трайно влечение към класическата музика. Сега, уви, я слуша предимно в колата. Така е и с джаза, заради който дори се записала на джаз лектория. Чисто по женски чете поезия и плаче.
"Още когато започвах във вестника - аналоговото време на 90-те години, знаех, че съм на "ненормиран работен ден", че няма събота и неделя, както и истинска ваканция - обяснява Паола. - Така уча и стажантите. Журналист си винаги. Независимо кога и къде видиш нещо важно, интересно, значимо, си длъжен да го напишеш за вестника или да намериш начин да го съобщиш на колегите си. А и снимка да осигуриш. Истината е, че не го усещаш като задължение, нужно ти е да го направиш."
------ Децата сами избират пътя си ------
Семейството преминава през не едно и две лични изпитания - тежка катастрофа, болести. Жена ми е голямата ми опора и заедно се справяме с многобройните беди, които ни сполетяваха, благодарен е Борислав. Според Поли се опитват да помнят повече хубавите мигове, а те им се случват всеки ден.
Не изпитват вина към децата си. Според таткото не са пропуснали нищо важно от живота им. "Даже се бяхме нагласили да отидем и на първия им учебен ден в гимназията, но не бяха съгласни, чувстваха се големи - обяснява майката. - За две неща обаче тъгувам. Дъщеря ни Ани беше в детската градина и щеше да свири на годишния концерт по пиано. Тръгнахме от редакцията, но успяхме да пристигнем в мига, в който тя се покланяше след изпълнението си. Вторият път, когато не успяхме да сме до нея, е, когато тръгна за студентството си във Великобритания миналата есен. Искахме да я заведем, но пандемията и задължителната карантина ни попречиха. Тогава разбрахме колко е пораснала, тъй като се справи отлично сама."
Децата сами избрали поприщата си. Синът Борис завършил икономика с международни отношения в САЩ, специализирал в Италия и Великобритания. Върнал се в България, работи и той с кеф в преуспяваща българска фирма, където се занимава с оптимизация на бизнеспроцесите. Иначе като студент в Щатите водел радиопредаване, но по-скоро като диджей.
Дъщеря им завършва първи курс "Фармакология" във Великобритания. Нейният досег с журналистиката е, че помагала на майка си в разбирането на механизмите на ваксините.
"Учим ги да са задълбочени във всичко, което правят. Да уважават възрастните, да са честни, да имат самочувствие", казват родителите.
Коментари (0)
Вашият коментар