Печенката: Младите се осъзнахме и станахме патриоти, искаме българското

Разговора води Десислава Митова, вестник "Всичко за семейството"

АДРИАНА НИКОЛОВА, позната под артистичния псевдоним ПЕЧЕНКАТА, е родена през 1994 г. в Плевен. До миналата година учи оперно пеене в плевенското училище по изкуствата "Панайот Пипков", а през тази ще завърши софийското музикално училище "Любомир Пипков". Тя е първото момиче, което в две поредни години - през 2010-а и 2011-а, стига до финал на българския бийтбокс шампионат "Beatbox Nescafe 3 in 1 Battle". На 1 април 2012 г. тя и Скилър бяха провъзгласени за световни шампиони по бийтбокс на състезанието в Берлин. Няколко месеца по-късно Печенката спечели трето място в австрийския конкурс "Император на микрофона". През февруари при раздаването на Първите български хип-хоп награди тя получи още 3 приза. От 2009-а до 2011-а Печенката е шампионка и по тенис на маса за девойки.

Световната шампионка по бийтбокс реши да остане - ще учи
оперно пеене в София. Гаджето ци, които постоянно измисля и издава, но по улиците Бйтбоксърка, т.е. жена, която може да издава звуци като инструмент, река, птица... И с тях да прави музика, с която печели световни награди. Това е Адриана Николова-Печенката. Лъчезарна и къдрокоса, тийнейджърката сякаш не се е замаяла от това, че бързо се превърна в една от най-обичаните млади български звезди. Мисли и говори умно, работи много и има ясни планове за бъдещето. Ясно откъде - Приятелите все ми повтаряха, че съм много печена. Сигурно затова, когато си регистрирах скайп профила, реших да се кръстя "Pe4enkata". Харесвам си прякора, готин е.

- Пътят ти в музиката предопределен ли беше?

- Изглежда. И двамата ми родители са музиканти. Майка ми е пианистка, диригентка, занимавала се е и с оперно пеене. Баща ми свири на кларинет, бил е съученик на Слави Трифонов. Бях във втори клас, когато сама седнах на пианото. После тръгнах на уроци, кандидатствах оперно пеене в плевенското училище по изкуствата и попаднах в класа на Володя Исатков - страхотен преподавател, който ме научи не само на техника, но и ме накара да повярвам в себе си.

- Защо се прехвърли в софийското музикално училище?

- Причините са няколко. Родителите ми дойдоха да работят в София и трябваше да ги последвам, защото съм малка да живея сама. Освен това ангажиментите ми тук станаха толкова много, че трябваше постоянно да пътувам. През вечер пея по клубове. А и да не си кривя душата - животът в България е изцяло съсредоточен в столицата. В София са и работата, и купонът. Плевенските приятели ми липсват, но съм сигурна, че когато завършат училище, и те ще дойдат да следват тук, така че ги чакам с нетърпение.

- Как така реши да се занимаваш с опера в епохата на рапа и чалгата?

- Точно за да се движа срещу течението.

Операта е едно от най-старинните, красиви и въздействащи изкуства. Повечето млади българи я отричат само защото никога не са виждали какво представлява. Сигурна съм, че ако отидат на някой грандиозен спектакъл с великолепна сценография, драматургия и изпълнения, няма как да не се влюбят в нея.

- Лучано Павароти пръв я съчета с попмузиката. Какво мислиш за смесването на жанровете?

- Обожавам го, така се стига до повече сърца. Самата аз обичам да комбинирам елементи от бийтбокс, опера, народно пеене. Току-що записах "Либертанго" с цигуларя Веско Пантелеев-Ешкенази, получи се много въздействащо. Подготвям и спектакъл, в който ще комбинирам опера и бийтбокс. Готова съм и за хвалби, и за критики. През вековете се е доказало, че всяко новаторско хрумване първо бива оплювано, а след това става едва ли не най-великото нещо на света. Затова хората, които са креативни, трябва да се борят за идеите си, без да се обезкуражават при първите забележки.

- Бийтбоксът обаче сигурно уврежда гласа ти.

- Напротив! Повечето хора мислят, че между него и операта няма нищо общо. Но те даже доста си приличат, защото са на един и същи принцип - работи се с диафрагма, гласни струни, въздушна струя. Даже съм убедена, че бийтбоксът ми помага за изпълнението на арии.

- За коя роля мечтаеш?

- Все още уча и се опитвам да овладея основните певчески техники, да си изравня гласа. Но с времето всичко ще си дойде на мястото. Пучини е един от любимите ми композитори. Мелодиите му са възхитителни, а женските образи - много ярки. Само помисли за "Бохеми", "Мадам Бътърфлай", "Турандот"... При това подхождат на гласа ми, защото съм спинтов сопран - най-високия женски глас.

Много харесвам и "Кармен" на Бизе. Едва ли обаче някога ще мога да вляза в нейната кожа, защото партията е за мецосопран. Но пък обожавам да си я припявам, докато вървя по улиците.

- На какво отдаваш световния успех на българските оперни гласове?

- Може би школата ни е добра. Имам и друго обяснение - езикът ни е твърд, с труднопроизносими съгласни, а това прави артикулацията ни по-ясна. Отлични гласове имаме не само в операта, но и в бийтбокса. Най-добри сме ние и французите.

- Казвала си, че твой приятел те е запалил по бийтбокса.

- Да, Кристиян непрекъснато издаваше странни звуци. За да ме запали, ми изпращаше клипчета на други изпълнителни, показваше ми онлайн уроци и спектакли. Тогава господинът по информатика май реши, че съм се смахнала, защото от устата ми се издигаше същинска какофония, докато ходех из училище. Сега обаче ми е голям фен.

- Сигурно и вашите се побъркват от тази шумотевица?

- Ах, сложна тема. Особено през последната година преди световното направо щяха да полудеят. Издавах звуци по цял ден и по цяла нощ. Не можеш да си представиш колко труд и лишения изисква това. В събота и неделя, вместо да излизам с приятели и да ходя по купони, се занимавах единствено и само с бийтбокс. Но не съжалявам за нито една секунда, прекарана вкъщи пред микрофона и компютъра.

- Никакви ли инструменти нямаш право да използваш?

- Никакви. В буквален превод думата "бийтбокс" означава "удряне по кутия". Някога в Ню Йорк, където е създаден, го наричали "инструмента на бедния", защото го използвали музикантите, които нямали пари за барабани и китари. През десетилетията се доказа, че няма звук, който човекът да не може да възпроизведе. Мога да имитирам всякакви ударни инструменти, скречове, музикални ефекти, животни, машини. Когато чуя нов звук, го репетирам 1 милион пъти, докато се получи.

Тя е надарена с толкова силен глас, че е в състояние да надпее цял симфоничен оркестър. После го записвам още 1 милион пъти, преди да да го пусна в интернет. В бийтбокса е най-важно да си изградиш собствен стил. Затова почти всеки от нас си има и запазени звуци, които сам е измислил.

- С ноти ли записваш странните си композиции?

- Не, няма как. Запомням си бийтовете. Обичам да ги кръщавам с необичайни имена като "Жаба", "Хип-хоп", а първият ми клип се казва "Този бийт".

- Момчетата възхищават ли ти се или те подценяват?

- В началото ми се радваха. По едно време обаче взех много да им навлизам в територията, обрах и наградите, които дотогава смятаха, че са само за тях. И започнаха да ме приемат като конкурент. Всъщност много се гордея с това, че вече ме смятат за  достоен съперник, а не за някакво си момиче, решило да издава звуци.

- Ти наистина доказа, че и жените се справят. Но все още ти липсват сериозни съпернички.

- И аз се чудя защо в България бийтбоксът се приема за чисто мъжко изкуство, по света не е така. Сигурно защото е по-хард, изисква силен глас. Има и друг вариант - повечето ми връстнички се вълнуват от гаджета и тоалети, не от бийтбокс. Мисля обаче, че скоро нещата ще се променят.

- Твърди се, че първата награда се взимала най-трудно.

- И със следващите не е лесно. Но нека ти разкажа за първата. През 2009-а Кристиян се беше записал в шампионата на България "Nescafe 3 in 1 Beatbox Battle" и ме покани и аз да участвам. Викам му - аре, добре, ще се пробвам. Почти на майтап записах клипче и кандидатствах. Когато се явих на самото състезание, неочаквано за мен преминах във втория кръг, а после - и в първия. Понеже нямаше нито едно друго момиче, на финала се борих срещу момче. Бях адски уморена, надпреварата се беше проточила 4-5 часа, гледаха ни 5000 човека, нямах очаквания. Когато си изпълних парчето, се свих зад кулисите. Обаче изведнъж дойде някакъв човек и ме избута на сцената. Започна да ми говори на английски, а тогава почти нищо не разбрах. Връчи ми някаква грамота. Стана ми ясно какво става чак когато прочетох какво пише на нея - трето място! Постижението ме амбицира още по-усилено да се захвана с бийтбокса и така се оказах сред финалистите на българския шампионат и през следващите години.

- На сцената май е същинска война.

- Определено. Побеждава онзи, който е положил повече усилия и не загуби присъствие на духа. Но за разлика от други жанрове, когато не сме на сцената, ние, бийтбоксърите, сме много добри приятели. Няма я тази конкуренция на всяка цена, която съществува например в спорта и операта. Учим се взаимно, показваме си техники, взаимоотношенията ни са страхотни.

- Какво е усещането да си световна шампионка?

- Неописуемо! Подготвях се за този миг две години и половина. Оплаках ти се колко бях уморена на първото си състезание в София. Но това беше нищо в сравнение с надпреварата в Берлин. Тя продължи 14 часа, борих се с 20 момичета от цял свят. На финала мислех, че сънувам. Въобще не очаквах, че ще надвия французойката Флашбокс. Спечелих, защото бях подготвила много модерен бийт - смесица между всякакви звуци, народна музика, опера.

- През 2015 г. ще бъдеш част от журито на Световния шампионат. Каква композиция би оценила най-високо?

- О, изобщо не мога да говоря за това отсега. Измина едва година от световното, което спечелихме със Скилър, и през това време излязоха стотици нови бийтбоксъри и бийтове. Изкуството ни се развива толкова бързо и на толкова високо равнище, че нямам идея докъде ще стигне през 2015-а. Доскоро бяхме т.нар. "ню скуул", т.е. новаторите. След 2 години обаче всичко ще е съвсем различно, а ние ще сме ветерани.

- Изглеждаше изненадана, когато си тръгна с 3 статуетки от Първите български хип-хоп награди.

- Защото изобщо не планирах подобен развой на вечерта. Няколко часа преди церемонията заедно с Графа и Бобо участвахме в благотворителния концерт "Избери живота" в зала 1 на НДК, посветен на борбата с рака на маточната шийка. След края му тръгнахме към Първите български хип-хоп награди с единствената мисъл, че отиваме там, за да се забавляваме. Но още в началото, заедно със Скилър, получихме приза за принос към българската хип-хоп музика в световен мащаб. След това "Дим да ме няма" взе отличията за летен хит и за песен на годината. Толкова съм щастлива, че за първи път от десетилетия българско парче е най-слушаното в страната! Убедена съм, че ако искаш да създадеш нещо качествено, трябва самият ти да го почувстваш така, както искаш да го почувстват и останалите хора. А Графа изцяло се е потопил в парчето, докато го е писал, и затова се получи толкова страхотно.

- Напоследък има бум на качествената българска музика.

- Хората като че ли станаха по-големи патриоти - виж, улиците са залети с протестиращи. Младите най-после осъзнаха, че си имаме собствен език и трябва да го уважаваме.

Искат да слушат български песни, защото са с хубави мелодии, а текстовете им са разбираеми и могат да съпреживяват с тях. Освен това се нароиха артисти, които правят качествено изкуство, независимо на каква цена. Те дават всичко от себе си, за да могат да запишат първите си песни, да реализират дебютните си клипове, да излязат на концерти. И публиката им се отблагодарява, като все по-възторжено ги слуша. Но ние, бийтбоксърите, имаме малко по-различна аудитория от тази на поппевците. Затова без угризения на съвестта можем да си позволим да включваме в изпълненията си и чужди езици.

- Остава ли ти време за тенис на маса?

- Не много, но щом ми се отдаде възможност, веднага хващам ракетата, най-вече в час по физическо. За съжаление вече не мога да участвам в младежките състезания, преминах допустимата възраст.

- Дочух, че риташ и футбол.

- Откакто се помня, съм барабар Петко с мъжете, харесвам повечето им хобита. Бях централен нападател в музикалното училище в Плевен. Когато се деляхме на отбори, всеки викаше "Ани, ела при нас!", защото играех с огромен хъс. Мечтая лятото пак да поритам.

- Преди това обаче ще бъдеш абитуриентка.

- Балът наближава, а аз не правя нищо по въпроса. Още нямам тоалет, обувки, чанта. Мисля първо да поотслабна и после да се пъхна в някоя рокля.

- Но имаш кавалер.

- Е, да, имам си.

- Гадже ли ти е?

- М-м-м, да.
- С музика ли се занимава?

- По-скоро бих го нарекла всестранно развита личност. Обаче няма да кажа кой е - нека си остане само мой, без да го споделям с читателите и почитателите.

- Но поне си решила къде ще кандидатстваш.

- Дълги години мечтаех да замина в чужбина. Наскоро обаче взех твърдото решение да кандидатствам в тукашната Музикална академия. Парадоксално е, но точно след като взех международните награди, намерих смисъл да остана.

Убедена съм, че именно талантите ни са длъжни да развиват страната, защото ако всички заминем, кой и какво ще остане в България?

- Какво би посъветвала връстниците си, които искат да сбъдват мечтите си тук и сега?

- Да не вярват в евтината слава. Нищо не се постига с едно щракване на пръсти. Нека да знаят също, че успехът се гради с години. Трябва да притежават хъс за работа, упоритост, търпение. С една дума - труд му е майката. 

 Чети още интересни истории в новия брой на вестник "Всичко за семейството"