Синдромът на Тарзан, или прескачането от една връзка в друга, често е начин за избягване на траура, причинен от раздялата, или за прикриване на прекомерна зависимост.
Най-тъжното в тази практика е, че тя често се превръща в начин за бойкот на романтичните отношения, които могат да продължат вечно.
Прескачането от една връзка на друга не е нормално поведение.
Синдром на Тарзан, скачане от една връзка в друга
Никой не иска да падне, разбира се. Ето защо всяка смислена връзка ще доведе до известна степен на безпокойство относно нейната кончина. Това, което трябва да знаете, е, че никаква значима любовна връзка всъщност не свършва. Това е време, в което посланието е да бъдеш щастлив, независимо от всичко. Траурът, следващ раздялата, е процес, през който много хора отказват да преминат.
Затова някои предполагат, че подходящото нещо, което трябва да се направи, е бързо да заменят бившите си партньори с нови.
Има празнина и почти всеки може да я запълни. Няма нищо странно в това. Това е така, защото съзнателно или несъзнателно сме готови да видим потенциален партньор в почти всички, които срещаме.
Обичайно е новата връзка да свети ярко в началото. Може би предишният партньор не е обичал да пътува, след което срещаме някого, който просто харесва да пътешества, така че веднага кликваме на едни честоти.
Несъзнаваните връзки
Вашето сърце, емоционалност и подсъзнание невинаги знаят, че сте оставили значима връзка. Те имат свои собствени ритми и процеси и продължават напред, докато вие не се отказвате от плановете, мечтите и споделените си очаквания.
Може би ще се опитате да напишете следващата страница от историята с бившия си. Това, което правите, е просто да промените името на главния герой от същата поредица. Понякога ще искате, но няма да успеете, за да продължите с настоящия партньор.
Новата връзка е нов епизод в същата история.
Това е грешният път.
Във всеки случай най-вероятно ще завършите с бойкота на връзката с вашите несъзнателни чувства и очаквания.
Живот през скръбта
Очаквано прескачането от една връзка в друга ще доведе до верига от разочарования. Може би сте цинични и гръмко заявявате, че любовта не съществува. Или може би ще станете безчувствени и ще оставите топката да се търкаля, без да се интересувате много дали ще ви направи щастливи или не. Така или иначе все някога ще трябва да се справите със страха от самотата и да извоювате автономията на сърцето от онова ужасно място.
Най-лошото е, че може да не цените ценни отношения, защото сте слепи. Желанието ви да избегнете скръбта приканва към самоизмама. Натрапчивата нужда да намерите „единствения“ ви пречи да се учите от всяка връзка, която имате.
Коментари (0)
Вашият коментар