Проклятието на Жокера и фаталната му лудост, която превзема актьорите

"Обичам в тебе чудовището и циркаджията... Ти сигурно, без сам да знаеш, си демон. Ти си въплъщение на огромния пъклен кикот. Ти си господарят, когото очаквах. (Из "Човекът, който се смее")

Без да очаква, още Виктор Юго е посял в редовете на литературната класика зърната, които захранват редица други умове, за да се стигне до създаването на един от най-култовите и опасни персонажи в комикс вселената, а оттам и в световното кино. Жокера! Суперзлодея, отвеждал до ръба на лудостта и отвъд създателите си, но най-вече актьорите, дръзнали да му вдъхнат живот.

Неслучайно най-новата лента за този фатален образ триумфира на кинофестивала във Венеция. Мрачната драма за корените на антагониста на Батман “Жокера” на режисьора Тод Филипс спечели “Златен лъв” за най-добър филм.

В главната роля се изявява Хоакин Финикс, на когото вече критиците предричат “Оскар” за изпълнението. Холивудската звезда е последният от редицата титанични актьори, които се заиграват с опустошителното въздействие на този злодей.

Но да се върнем към самото начало... Юго вече е написал своя роман “Човекът, който се смее”, в който се разказва за обезобразеното момче Гуинплейн. Белезите по лицето му създават илюзията за постоянна усмивка. Години наред то печели от вида си като циркаджийска атракция, а накрая се оказва наследник на огромно богатство.

Произведението е адаптирано от германския режисьор Пол Лени за големия екран в едноименна американска драма през 1928 г. Гуинплейн е изигран от немския актьор Конрад Вейд, който успява да даде на героя една незабравима ухилена визия.

Именно “вечната усмивка” на Вейд е вдъхновението за появата на Жокера. За негови същински “бащи” се смятат Бил Фингер, Джери Робинсън и Боб Кейн. Тримата до последно спорят по въпроса кой и как точно първи се е сетил.

През 1939 година Кейн наема 17-годишния Робинсън като асистент, след като се впечатлил от бялото му яке, украсено с авторските му илюстрации. Започвайки като стажант, Джери бързо става главен художник за новосъздадената поредица от комикси за Батман. Той търси върховен и траен антигерой - дяволски зловещ, но и клоунски интересен. Визуално вълнуващ. Джери знае, че най-ярките характери са изтъкани от противоречия, които се израждат и в особено чувство за хумор. Робинсън твърди, че първо му дошла идеята за името, а после и за образа, вдъхновен от карта за игра, тъй като винаги имал под ръка тесте. Джери се обажда на Бил Фингър и му разказва концепцията си по телефона. По-късно предоставя скици на героя - това, което ще стане неговият емблематичен дизайн.

Фингър обаче помни станалото така: “Получих обаждане от Боб Кейн. Той имаше нов злодей. Когато пристигнах, държеше карта за игра. Изглежда Робинсън или Кейн, не помня кой, се бяха вдъхновили за герой от картата. Боб направи груба скица. В началото не приличаше много на Жокера. Приличаше повече на клоун. Напомни ми герой на Юго, сетих се, че имам едно евтино издание на “Човекът, който се смее”. Намерих го и изрязах изображение от книгата и го дадох на Боб. Той нарисува профила му и му придаде зловещ аспект. Това беше Жокерът!”

Кейн винаги категорично отказва да споделя съавторство за своите герои. До сетния си дъх той отрича Робинсън да има участие в “раждането” на култовия персонаж. Боб твърди: Бил Фингър и аз създадохме Жокера. Той беше писателят. Жокера прилича на Конрад Вейд. Джери нямаше абсолютно нищо общо с това, но винаги ще казва, че го е създал, докато не умре.”

От своя страна Робинсън изтъква, че Фингър е възкликнал, че именно неговата скица му е напомнила за Конрад Вейд, а не обратното. Нито пък скица на Кейн.

Експертите в жанра признават за създател на Жокера Робинсън - момчето, някога заредено само с бяло яке и добрите идеи, а Фингър за развитието на персонажа. Отдава се все пак заслуга и на Кейн. Истината за твореца с главно Т остава между тях. Те враждуват по въпроса до смъртта си.

А Клоуна принц на престъпността заживява свой живот. И всеки опит да бъде пресъздадена неговата лудост и да се разкрие неговия дълбок мрак влияе трайно на смелчаците. Убийствен и нестабилен персонаж, който не поставя лимити и който предизвиква всеки артист да се остави на хаоса. 

Първият, който дава лице на Жокера за екран, е нюйоркчанинът с кубински произход Сезар Ромеро в поредица по телевизията на “20th Century Fox” през 60-те години. Актьорът подхожда с повече чувство за хумор към героя, отколкото с отговорност, и дори отказва да си обръсне мустаците.

Така принуждава гримьорите да полагат неимоверни (и безуспешни) усилия да ги покрият с грим. Получава се гротескен образ, а персонажът е просто като обикновен и зъл клоун, далеч от жестокия психопат, какъвто всъщност е.

И въпреки това лудостта в генезиса му прониква в Ромеро, който не успява да овладее героя и неговата многопластовост.

Актьорът се чувства неуверен и се оплаква от постоянни главоболия на снимачната площадка.

След него Жокера намира достоен славоносител. Неустрашимият Джак Никълсън скача в обувките му за филма “Батман” на Тим Бъртън от 1989 г.

В началото звездата се радва на свободата да играе личност без съвест. Незабравима остава репликата му: “Някога танцувал ли си с дявола на бледата лунна светлина?”

Радостта му не продължава дълго и той започва да се оплаква от неспокойствие и тежко безсъние. Трудно е да се повярва, че актьор от неговата величина също е имал проблеми с ролята. И макар самият Никълсън да запазва за себе си страховете, които преживява, докато крачи в долината на мрака на Жокера, феновете смятат, че напуска снимачната площадка с ужас, закотвен завинаги у него.

Никълсън все пак успява да даде на публиката достоен злодей, да му спечели нужното внимание заради всичко, което той представлява. И все пак бива надминат от изпълнението на своя колега Хийт Леджър в лентата “Черният рицар” от 2008 г. на режисьора Кристофър Нолан. Удостоен с “Оскар”... посмъртно. И сякаш Жокера става все по-могъщ, като черпи от силата на тези, чрез които живее.

За съжаление мнозина смятат, че именно заради перфектната си игра Леджър плаща с живота си. Неспособен да напусне мрака на своя герой.

Никълсън казва само: “Предупредих го”.

Леджър е намерен мъртъв в своя апартамент в Ню Йорк на 22 януари 2008 г. в 15,26 часа местно време. Шест месеца преди премиерата на филма. В близост до тялото му са намерени сънотворни, отпускани с рецепта, както и опаковки от други препарати, които се продават свободно. И вестник, пълен с изображения на хиени, комикси, а на последната страница са написани с удебелен шрифт думите “чао чао”.

Извършената аутопсия не изяснява причината за смъртта на 28-годишния актьор. В резултат на проведеното разследване официално е съобщено, че причина е "остро отравяне, предизвикано от комбинирания ефект на шест различни лекарства”.

Леджър не крие преди да си отиде, че се е “уплашил” от ролята, която иска да направи по различен начин. Той изучава и имитира покварата на злия клоун, потапяйки се във всички аспекти на човека зад грима. За целта около месец стоял заключен в хотелска стая в Лондон.

“Съставих си дневник и експериментирах с гласове. Беше важно да се опитам да намеря някакъв емблематичен глас и да се смея... Не можех да спра да мисля. Тялото ми беше изтощено, но умът ми работеше. В крайна сметка се приземих в царството на психопат- човек с много малко или много съвест към своите постъпки."

Още в началото на снимките неговите колеги забелязват ефекта, който Жокера оказва върху актьора.

“Изглеждаше неспособен да остави героя на снимачната площадка.”

Много скоро последват депресията, тревожността и безсънието... И после краят.

Със сякаш невъзможната задача да надскочи Хийт Леджър и да запази ума си, пускайки този злодей в себе си, с трескава лудост се захваща Джаред Лето за “Самоубийствен отряд” на режисьора Дейвид Ейър.

Носителят на “Оскар” държал всички да се обръщат към него с Жокер, вместо с истинското му име. Напълно се потопил в образа на злодея, като дори пращал на своите колеги живи плъхове, мъртви прасета и използвани презервативи. Сценичната му партньорка Марго Роби дори се страхувала, че той може наистина да я нарани пред камерата, достигайки до истинско съединение с образа.

“Насилието за Жокера - това е симфония - обяснява Лето. - Този човек получава невероятно удоволствие, когато проявява жестокост или манипулира хората. Ролята е доста опияняваща. Струва ми се, че Жокера живее между два свята - реалността и илюзията. Получих възможност да нарушавам правилата, да се променям.”

Актьорът се среща с психичноболни хора, докато се подготвял за филма, като специално търси пациенти, вършили тежки престъпления. Консултирали го различни медицински експерти, главно - психиатри.

Последен, но не и по-отдаденост и отлични резултати, предизвикателството прие Хоакин Финикс. За играта си актьорът бе възнаграден с 8 минутни овации от публиката във Венеция.

Финикс също се откъсва от света, за да се гмурне в дълбините на отчайващата лудост на Жокера. Ролята на Леджър не му повлиява и той е категоричен, че показва един съвсем различен герой. “Най-умопомрачената” версия - смятат критиците.

Звездата трябвало да отслабне драстично с цели 24 килограма, което се оказва шок и за тялото, и за ума му.

“Започваш да полудяваш, когато губиш толкова килограми за толкова кратко време”, признава Финикс пред The Hollywood Reporter.

Актьорът не се отказва и изминава целия път заедно с героя от далечното му вече забравено човешко лице до превзелата света гримаса на безумието, докато накрая чува своя зловещ кикот напълно в тон с маникалния смях на Жокера.