Учили са ни да се съобразяваме с всички, да бъдем мили и добри с близки и непознати, да внимаваме какво говорим, колко силно говорим, колко гръмко се смеем. И може би в утопичните представи на нашите родители ние трябваше да живеем в точно такъв свят – където хората са мили едни спрямо други, изразяват деликатно мнението си и внимават да не обидят някого. Е, няма какво да се лъжем – светът ни е всичко друго, но не и изпълнен с добронамерени хора. Нещо повече – дори тези, които имат добри намерения, много трудно ги формулират с такт и разбиране. „Каквото ти е на сърцето, това да ти е и на езика“ - веруюто, което се счита за предимство на характера днес. А онези, които проявяват деликатност и премълчават неща в името на това хората около тях да не бъдат засегнати, минават за слабохарактерни.
Не е лошо да бъдеш откровен. Напротив – това наистина е подарък и за теб, и за хората около теб. Но всяка нещо има как да се каже, така че да не нарани. Освен това колко от нас не са се свивали в болезнена конвулсия от категоричността на някого спрямо нас? Тази категоричност, която някои хора оправдават с елементарното „просто съм откровен“, е символ на незрялост и неразвит интелект. И понеже хората ще продължат да бъдат груби, нетактични, незрели и понеже ще продължат да ни застигат техните категорични оценки, може единствено да влияем на себе си. И трябва да го направим, защото щастието е недостижимо, докато позволяваме чуждото мнение да ни спъва по пътя напред.
„Но аз съм възпитан да ми пука за чуждото мнение! Как да се променя на толкова години?!“, ще изплаче някой от вас. Така е – набивано ни е в главите да слушаме какво ни казват и да се съобразяваме, да угаждаме. Но не е късно да се променим. Може да започнем с тези четири неща:
1. Независимо дали мнението, което получиш, ти допада или те обижда, сложи го мислено в графа „Другите“. Ако нямаш такава графа в главата си, създай я още сега, докато четеш тези редове. В графа „Другите“ отиват и всички грубиянски прояви, на които се натъкваш по улиците, там пускаш киселото отношение на продавачката, агресивното поведение на шофьора до теб, а също и всички онези ужасяващи новини, които те намират ежедневно – за кражби, убийства, измами. Не че не може да се случи на теб, но е глупаво да се тревожим за хипотетични неща, нали? Слагай всичко, което идва отвън, от чужди хора, от хора, които не са твое семейство и абсолютен приоритет, в графа „Другите“ и не забравяй от време на време да изпразниш кошчето. Пускай ги далеч от теб, забравяй за тях, упражнявай се да съществуваш нормален и щастлив въпреки тях.
2. Когато получиш нечие чуждо мнение, за което не си молил, кажи: „Благодаря, но не съм искал/а твоето мнение!“ Ще ти бъде трудно в началото, защото ти си мил човек, учен на добри обноски, и ти се струва проява на грубост да изразиш отношение, но щом са засегнали теб, имаш право да се защитиш. Хората уважават само онези, които не допускат да бъдат тъпкани.
3. Всеки ден, преди да излезеш от вкъщи, си кажи на ум: „Искам днес да е един щастлив ден и няма да позволя на никого да ми повлияе за обратното. Днес ще бъде един щастлив ден!“ Имай своите мантри, своите тайни ритуали, с които викаш хармонията и живееш в тон с нея. Няма да повярваш колко успешно съзнанието ни се настройва на щастие. А когато сме щастливи, ние сме силни и не допускаме така лесно вмешателство.
4. Възпитавай децата си да вярват в себе си и да се съобразяват на първо място със себе си и със семейството си. Разбира се, че не бива да са егоисти, които смятат, че светът се върти около тях. Но им давайте увереността, че единственото място, където могат да се чувстват сигурни, е домът. Единствените хора, които без съмнение ще ги посъветват само за тяхно добро, са хората от тяхното семейство. И това им е достатъчно, за да бъдат щастливи, спокойни и уверени.
Коментари (0)
Вашият коментар