Всеки е чувал приказката „Каквато майката, такава и дъщерята”. Да, но всяко правило си има изключение, което го потвърждава. Историята познава не един случай, в който вече порасналото дете се опитва да се пребори с прекалено властната си майка, която го „моделира и контролира”. Истината обаче е много простичка. Жената, която е дала живот, не се свени да плаче, да се смее, да показва уязвимост, да изразява нежност и да залива с дълбока, непосилна любов дъщеря си, която винаги ще бъде нейното малко момиченце.
Кейт Хъдсън става актриса напук на майка си
Въпреки че кариерата на Кейт Хъдсън е набрала такава скорост, че само метеорит може да я спре, историята помни времена, в които известната й майка Голди Хоун, всячески се опитва да сложи прът в актьорското колело на щерка си. След като още от съвсем невръстна възраст Кейт врънка холивудската фурия да й позволи да се занимава с нейната професия, Хоун най-накрая кандисва. Позволява на дъщеря си да се яви на прослушване за главната роля в телевизионно шоу, което така или иначе не вижда бял свят. Голди е убедена, че няма да изберат детето й, но за нейна почуда става точно обратното. Решена на всяка цена да опази момиченцето си от лъскавия, но коварен свят на киното, партньорката на Кърт Ръсел спестява тази информация на амбициозната си и талантлива дъщеря. Няколко месеца след това си признава за тази пакост, неохотно съгласявайки се Кейт да започне курсове по актьорско майсторство. Но и тук има уловка, защото родителката смята, че детето й ще се запише да следва в Нюйоркския университет. Това така и не става, защото току-що завършилата гимназистка иска първо да си пробва късмета пред камерата, а после да търка академичните банки. Две години след като прави филмовия си дебют, Кейт печели номинация за „Оскар” за ролята си на групито Пени Лейн в лентата на Камерън Кроу „Почти известни”.
Когато през 2009 година Наташа Ричардсън претърпява ски инцидент, който я довежда до мозъчна смърт, майка й Ванеса Редгрейв взема нечовешки тежкото решение да пусне дъщеря си в необятното, вместо машини да я поддържат „жива”. Последното нещо, което прави легендарната британска актриса за детето си, е да й изпее приспивната песен „Еделвайс” и да я погали по лицето. Страшното е, че тази мелодия от филма „Звукът на музиката”, Ванеса пее като поздрав на сватбата на Наташа с първия й съпруг Робърт Фокс. Няколко години преди да каже „Сбогом” на дъщеря си, Редгрейв й изпраща писмо, пропито от майчина любов и гордост.
Скъпа Таша,
Ти си удивителна майка, но съм напълно наясно, че това не си го научила от мен. Когато ти се роди, се научих да бъда майка, говорейки с педиатри. Четях безброй книги за това как се отглеждат деца. Направих най-доброто, на което бях способна. Настоявах да родя по естествен път и все още съм тотален привърженик на това. Кърмих те девет месеца, защото смятах, че ще е добре за теб. Но признавам, че докато растеше, не винаги съм била до теб. Бях прекалено заета с амбицията си за политическа кариера. (б.р.: Ванеса освен изключителна актриса е основател и на британската Работническа революционна партия) Помня, че беше на шест, когато ме молеше да прекарвам повече време вкъщи с теб. Опитвах се да ти обясня, че всичките кампании, които провеждам, ги правя за доброто на хората, независимо дали събирам пари за бежанци или за добруването на децата от твоето поколение. Сега осъзнавам, че това е било грешка. Но тогава, направих това, което мислих, че е правилно. Със сигурност причината не е била, че не искам да бъда с теб, а това, че не бях в състояние да се фокусирам едновременно в две неща. Знам, че ти и сестра ти сте страдали, но нямах представа как да се справя с всичките ми отговорности. А имаше толкова много неща, които трябваше да се свършат. Знам каква съм късметлийка, че моите деца ме обичат въпреки това. Ти и Джоули се превърнахте в такива жени, каквато винаги съм искала да бъда – прекрасни кулинари и прекрасни майки. Жени, които наистина се грижат за другите. Всички тези родителски умения са твои и само твои. Аз не се погрижих да ти дам майчински пример, който да следваш. Сега вече мога да разбера, че не съм те чувала, докато растеше. Винаги си мислех: „Добре де, този път не успяхме да си поговорим, но следващия път”, а в крайна сметка се оказва, че едва сме имали време да се чуем една друга. Ако трябва да съм честна, трябва да призная, че това продължи чак до момента, в който не станах баба. След като ти и Джоули станахте майки, чак тогава осъзнах колко важни са жените за децата. Опитвам се да се реванширам за майчинските си грешки, прекарвайки колкото се може повече време с внуците си. Да бъдем баби е причината, заради която жените трябва да полагаме усилия да се поддържаме здрави и енергични до края на живота си. Такова велико чувство е да знаеш, че това е едно от предопределенията, заради които си на тази земя. Имам три внука и две внучки и съм тотално замаяна от тях. Не го казвам достатъчно често, но се чувствам по същия начин към моите собствени деца. Много ми се иска да мога свободно да изразявам любовта си към вас със сестра ти, както го правя за вашите деца. По някаква причина, защото ти, също като мен, си в професия, която изисква доста публично внимание, се чувствам малко срамежлива да споделям колко луда съм по теб. Но аз наистина съм. Това, което най-много обичам в нашите отношения, е тоталното доверие, което изпитваме една към друга.
Любов, Мама
Въпреки че Дрю Баримор произхожда от една от най-великите актьорски династии на Америка, майка й Джейд, която също има няколко записа в тази професия, никога не успява да усети така желания от нея вселенски успех. Най-„запомнящите” й роли са на проститутка и жена, която разхожда кучета. След раждането на Дрю, унгарката Джейд става тотално настървена за известност и започва да мъкне невръстното си момиченце на всякакви прослушвания. Иронията е, че вместо тя да стане кинозвезда, дъщеря й е тази, която успява да влюби целия свят в себе си с участието си във филма на Стивън Спилбърг „Извънземното”. Шестгодишното, вързано на плитки, приятелче на симпатичния пришелец, обаче не успява да се справи с внезапно връхлетялата го слава и с ненормално напористата си майка. Преди още активно да се сблъска с пубертета, Дрю вече има проблеми с дрогата и алкохола. На 15 години със съдебно решение тя се освобождава от настойничеството на родителите си. Макар и вече не живеещи под един покрив, майката продължава да се състезава с известността на дъщеря си. Осем месеца след като Дрю позира за корицата на Playboy, Джейд прави същото.
Шер става борец за правата на детето си 
“Момиче е!” Гордите Шер и Сони Боно обявяват пред света раждането на дъщеря си Частити през 1969 година. В днешно време щерката вече е мъж и се нарича Чаз. На 13 години наследницата на иконичните си родители осъзнава, че е лесбийка, а пет години по-късно им го признава смело. Първоначално Шер приема различността на детето си доста негативно, чувствайки „вина, страх и болка”, въпреки че тя самата играе бисексуална жена в едноименната лента, на която е кръстена дъщеря й. След като приема сексуалната ориентация на Чаз, стига до извода, че лесбийките, гейовете и бисексуалните хора нямат равни права с останалите и се наема с ролята на техен говорител и лобист. Шер е призната от световното гей общество за една от иконите им, макар да е хетеросексуална.
30 години след появяването си на този свят, Частити решава да промени тялото си, в което до този момент се е чувствала некомфортно. В продължение на две години се подлага на хормоналния терапия и серия от операции, за да стане най-накрая мъжа, който винаги е била в съзнанието си. Когато миналата година участваше в американското Dancing with the Stars, Щатите реагираха доста пуритански. Започнаха кампании за бойкотиране на предаването, настоявайки трансексуалният мъж да не се явява по телевизията. Тогава Шер защити Чаз в ефир: „Моето дете е чудесно дете! Хората са толкова тесногръди, че не могат да видят каква прекрасна личност е той. Нямам подходящите думи, с които да ви утеша и да ви накарам да разберете, че няма защо да бъдете толкова ужасени от факта, че моето дете танцува в ш******е Dancing With The Stars”.
Присила Пресли отпраща Лиса от Града на греха 
След смъртта на Елвис Пресли, Лиса Мари губи не само татко си, но и човека, който я глези до припадък. Не такъв е случаят обаче с мама Присила. Любимата на Краля на рока не иска дъщеря й да расте в Ел Ей, защото смята, че това не е място, подходящо за отглеждане на деца. „Моята битка беше да я опазя от цялата суета на този град. Записах я на училище, което беше на два часа път, но и това не помагаше”, споделя пред Опра Уинфри мис Пресли. Майката предприема крути мерки и изпраща наследницата на Елвис в Париж – да се научи на френски, да стане модел и да стои далече от всевъзможните наркотици, които вече е опитвала. „Толкова бях пуста след смъртта на баща си, че се захванах с дрогата. Когато се събудих една сутрин в непозната задимена стая от звука на телефона, по който ми съобщиха, че мой приятел се е застрелял под въздействието на дрогата, се уплаших нечовешки. Помолих майка да ме изпрати в клиника, но решението й за Франция беше кошмарно”, споделя Лиса от дистанцията на времето. Въпреки че в момента двете Пресли са заровили томахавките, има времена, в които за съдбовните събития в живота на Лиса Мари майка й разбира от телевизията. „За Лиса Мари бях прекалено деспотична, опитваща се постоянно да я дисциплинирам. Истината е, че тя имаше нужда някой да върши тази работа.”
Присила разказва, че разбира за първия брак на щерка си с музиканта Дани Киаф в деня на сватбата. А за да е още по-весело, споделя спомена си за това как научава за венчавката на дъщеря си с Майкъл Джексън. „Обадих се на Лиса Мари и й казах: „О, Боже, хеликоптери кръжат над къщата. По новините съобщиха, че си се омъжила за Майкъл Джексън.”
Коментари (0)
Вашият коментар