Излезе неиздаван роман на известния български хуманитарист - писателят Владимир Свинтила.
„Написан камък" се издава от ИК "Изток-Запад" и разказва историята на загадъчния Георги, изпълнен с вътрешни терзания и проблеми, които се наема да разреши, връщайки се към корените си. По пътя към своето начало той преминава през редица приключения, сред които е и една любовна история с вълнуващ край.
„Причината е винаги вътре в нас - не отвън", твърди Владимир Свинтила. „Тя иска отвън само повод, за да се установи."
Такова е посланието на „Написан камък" - интригуващ, неиздаван досега роман на една от най-емблематичните фигури в българската антикомунистическа литература - Владимир Свинтила (1926-1998). Сюжетът проследява личната история на човек, изправен пред фундаменталните въпроси на битието си, екзистенциални проблеми и вътрешни терзания, които го разкъсват. Георги изкарва хляба си в каменарско ателие на гробищата, където изсича букви в надгробни плочи. Един ден е потърсен от свои роднини, които са се наели да проследят родословното дърво на рода и да се върнат в тъй важното за тях, а и за Георги начало - там, откъдето започва всичко: средногорското село Каменица. След срещата с тях героят на Свинтила решава да се върне във въпросното село (родното място на дядо му), където го очакват заветите на неговите деди (заточени в Диарбекир, участвали в Априлското въстание, бягали от дома си чак в Македония, за да отстоят обичта си), вълнуващи приключения и... развръзката на една загадъчна любов.
Свинтила е един от неколцината представители на модерната антикомунистическа литература у нас. Роден в комунистическо семейство с баща-ръководител на службата за сигурност на нелегалната комунистическа партия, Свинтила отхвърля идеологията на комунизма едва на 15-годишна възраст. През януари 1949 г. е задържан от органите на Комитета за Държавна сигурност и след редица инквизиции (в това число и двайсет денонощия без сън) е въдворен в концлагера Богданов дол, за което разказва в своята книга „Кладенецът на мълчанието". Това обаче не е последната му среща с ДС. През 1957 г. е въдворен в психиатрията, което е описано в „Лицето на Горгоната". Сред издаваните творби на Свинтила са още „Грифонът и химерата ", „Етюди по народопсихология на българина" и „Многоликият столичанин".
„Може би природата на тревогата е такава, че за нея няма повод, няма причина... или ако има, те са все още делечни в бъдещето. И само след време можем да ги свържем като причина и следствие, но по странен начин, по начин следствието да се яви далече преди своята причина, което естествено е недопустимо, но все пак е единственото обяснение на вътрешната тревога." Владимир Свинтила
Коментари (0)
Вашият коментар