Бум на аматьорско кино! Но става ли?

•  Гладът за български заглавия и липсата им в афиша провокира вълна от бързо и лесно създавана халтура, която не изисква голяма инвестиция
• Прилагат се елементарни маркетинг стратегии - кой инфлуенсър и попфолк звезда ще участва, за да се превърнат последователите му в зрители
• Подхожда се като към правенето на видеа в YouTubе. Докато кинематографично издържана творба става бавно и струва скъпо

Вълна от "бързи" аматьорски филми залива кината. Попкорн съдържание, което запълва времето вместо такова, което го осмисля. На тази тенденция обърна внимание режисьорът Виктор Божинов във фейсбук. Конкретните примери не са малко - "Фабрика за кокошки", "Русалки", "Киберпрестъпност", "Опасни шматки", "Никога не е просто секс", "Murda Boyz: Махленска класа", "Цената на властта" и т.н.

Това са продукции с независимо финансиране, които не са преминали през никаква предварителна оценка и сито за поддържането на определени художествени, технически и естетически стандарти.

Но на какво се дължи този бум? Професионалните филммейкъри у нас нямат съмнение, че отговорът е в глада на българския зрител за български заглавия и липсата на качествено съдържание в това отношение.

Киното е скъпо изкуство. Един професионален филм не само струва много, но и става бавно. У нас още по-бавно. Отделят се малко пари за българско кино, а различни нормативни неуредици и неизяснени казуси в НФЦ често свършват в съда и това стопира обещаващи заглавия. Трудностите и проблемите около държавното финансиране са безброй, но въпреки всичко системата упражнява контрол и задава стандарти. Процесите са сложни и изискват време.

Освен всичко стачката на холивудските кино и телевизионни сценаристи в САЩ от миналата година отваря голяма дупка от реално 12 месеца, в която не се създава нищо. Съответно кината стоят празни, докато им трябва каквото и да е, за да се издържат. При липсата на български филми и при дефицита на чужди заглавия всяко съдържание, което може да осигури зрители, е добре дошло. За да излезе сметката накрая. Дали ще е Джеймс Бонд, или Бай Иван, няма значение, ако се продават билети и пуканки.

Така едни хора виждат пазарна ниша и се възползват. И опираме до непосилната лекота на социалните мрежи и безплатните онлайн платформи, от които идват много от героите на "новата" вълна.

В YouTube всеки може да създава някакво съдържание, като то доста често е халтура. Съдържание, което е лесно за възприемане от широката публика и лесно става популярно. Масовият зрител не обича да изпада в детайли и не е подвластен на по-сериозни драматургични творби. В един момент на някого му хрумва да капитализира онлайн успеха си до създаване на кино.

Големият проблем е, че се подхожда по същия начин към създаването на кино като към правенето на видеа в YouTube - бързо. С телефон и без особено внимание към детайла се прави лесно и достъпно съдържание. С малко пари се прави филм, за чиито резултати се разчита на броя последователи, които евентуално ще се трансформират в зрители. Дори да има загуби, те не са страшни, защото инвестицията е малка във всяко отношение - и като пари, и като време.

Докато в същото време качественото кино и телевизия изискват огромна материална база, хора и усилия. Бюджетът на един хубав филм е почти невъзможно да падне под 1 милион лева, а ако говорим за историческа продукция в епоха - от минимум няколко милиона нагоре.

Но при "бързите" продукции проблемите сякаш са и по-лесни за решаване. И има примери за това как няколко души (или дори един) покриват сами различните етапи от тежкия творчески процес - от сценария до монтирането, без значение от експертизата им.

Прилагат се и елементарни маркентинг стратегии - като кой известен герой ще се изяви пред камерата и ще се види после в съдържанието. Най-добре е да са инфлуенсъри или други популярни лица - попфолк звезди е за предпочитане заради голямата им фенска база. Те от своя страна не са твърде алчни по отношение на хонорара си, защото се работи с валутата на популярността - възможност за изява на голям екран и впоследствие повече последователи. Всички печелят.

Въпреки всичко професионалистите в киното са категорични, че такива лица няма как да изместят като тежест утвърдени актьори като Юлиан Вергов и Теодора Духовникова например.

Големият риск спрямо халтурата е, че се консумира от възрастова група до 25 години, която, вместо да формира някакво критическо мислене, консумирайки истинско изкуство, всъщност гледа маргинално съдържание без дълбочина.

Маргинализирането на обществото може да се определи като резултат от усилията на частните ни телевизии в последните 25-30 години. Тъй като те са ориентирани основно към това, което прави пари. На Запад също има риалити програми в праймтайма, но телевизиите, бидейки национални, създават и качествено съдържание, продуцират филми и тв сериали, различни от риалититата.

У нас риалити форматът е много изгоден, защото е най-евтиният, а в същото време създава много часове съдържание. Един час тв сериал например е 30/40 пъти по-скъп от един час от риалити програма.

Така пред телевизора у дома човек се забавлява с това, което му се предложи. Но с такова съдържание не се възпитава вкус у едно общество. Оказва се, че се ляга под нивото на аудиторията. А публиката е отговорност.

Въпреки това неуспехът в боксофиса на повечето от "бързите" филми показва, че зрителят може да направи разликата дори когато няма твърде голям избор. Затова професионалистите са спокойни, че с времето нещата ще се изчистят, защото хората ще започнат да го изискват.

Виктор Божинов: Това е имитиране на кино, евтино като съдържание и реализация

• Истинският процес по създаване на един филм е съвкупност на отговорности, а не проява на амбициозно его

- Г-н Божинов, каква е причината за вълната от аматьорско кино, която залива кината?

- Обикновено когато има свободна територия, тя бива веднага заета. В случая основната причина е липсата на български заглавия в афиша. Смело мога да кажа, че тази година е доста драматична в това отношение, защото, както виждате, по екраните излязоха някакви филми и след това пълна тишина. Желанието на българския зрител да гледа българско кино по никакъв начин не е задоволено. И в този смисъл има ентусиасти, които вече могат с един телефон и малка инвестиция в техника да решат, че могат да произведат филм, който кината да вземат веднага, без да се интересуват от качеството, защото просто зрителят има такава нужда.

- Социалните мрежи свалят ли допълнително нивото на това, което масовият зрител после намира в салона?

- Определено, защото социалните мрежи създават един особен кръг от комуникационни взаимоотношения, които са, меко казано, безконтролни. Всеки може да прави каквото си иска. Не подлежи на никаква регулация, освен може би естествена. Това са форми, в които може да се рекламира всичко, както се вижда. Според мен това води категорично до опошляването и ниското ниво, което може да се достигне.

В интернет всеки може да пусне почти всичко, а когато говорим за официално разпространение и голяма киномрежа - има различни етапи на контрол, през които продукцията трябва да премине, покривайки определени художествени, технически и естетически стандарти. Само че у нас се размива въпросът с регулацията и естественото улягане на процесите. Затова е възможно един човек буквално с телефон или някаква камера да реши, че може да измисли много интересна история, да създаде по нея сценарий, да организира снимачен процес, да бъде продуцент, да намери финансиране и да действа. Целият процес по създаване на един филм и различните отговорности тотално се размиват, като се ляга само на една-единствена теза - "публиката това иска". Което е доста наивно и глупаво съждение, защото публиката ще гледа това, което ѝ се предлага.

Въпросът е защо ѝ се предлага толкова ниско ниво. Все си мисля, че нашата работа е да държим една летва. Киното има различни територии - има филми, при които летвата е много високо и те са по-трудно достижими от зрителя, има и по-комерсиални. Но ние, българите, така и не можахме да се ориентираме в тази среда и да създадем един адекватен професионален мейнстрийм и нивото на филмовата претенция да не е нито прекалено високо, нито много ниско. При наличието на концепция, според която държавата финансира високохудожествена продукция, имаща ограничен кръг аудитория, ние няма какво да очакваме освен тази ниша да се запълни от други претенции.

- Има ли правила в професионалното кино, които, бивайки пренебрегвани, водят до дилетантски резултати?

- Основното правило е да няма пренебрежение към отделните степени на отговорност. Работата на един сценарист е достатъчно сложна, за да е изведена в отделна професия, а да не бъде само част от портфолиото на млад човек, който мисли, че с щракане на пръсти се създава "яката" история.

Реално всичко започва с една идея, която трябва да намери своя продуцент и своя творчески екип, като всеки един добавя към бъдещия филмов проект своята отговорност. Защото истинското кино е именно това - съвкупност на отговорности, а не проява на амбициозно его, което смята, че може да направи всичко. Срещу това се съпротивлявам.

Може би живеем в такива времена, в които царува усещането, че целият свят се върти около някого, и той си мисли, че е способен на всичко и има едва ли не божествена мисия. Това сякаш върви с цялостната обществена нагласа на младото поколение. Определям го като проблем, но по някакъв начин нещата у нас се случват абсолютно безконтролно и безпринципно. Трябва регулация, при която всяко нещо да има своята тежест. Като се изпусне нишката, стигаме до разни скандални реклами... История, в която амбицията и егоцентризмът са водещи. За критично мислене, за това апелирам. Не бих разбрал зрител, който отива в киното да гледа подобни филми, които са дълбоко под нивото му.

- Гилдията трябва ли да се притеснява от тенденцията инфлуенсъри и попфолк звезди да изместват доказани актьори при тази "нова" вълна?

- Странно е, че в нашата гилдия това се оценява като опасност, но на нея се гледа пренебрежително и се смята, че никой не трябва да обръща внимание, защото е под достойнството ни. В същото време това нещо плъзва като зараза. Преди известно време излезе един филм, който доби някакви резултати на базата на интернет популярността на основните герои. Тогава колегите казваха колко е лошо ставащото, но официалната критика мълчеше. Няма как на аудиторията да не се дават ориентири.

Без да съм дълбок изследовател на този тип създаване на съдържание, мисля, че нещата се случват горе-долу по следния начин - виждаме кой има много последователи и веднага си представяме, че механично те се превръщат в зрители, като не отчитаме много детайли. След което създаваме някакво сюжетче, за да може да въвлечем тези лица по някакъв начин в него, и смятаме, че това е готово произведение, което хората искат. Според мен някои от тези популярни лица го правят дори безплатно, разчитайки на вторични ефекти - повече популярност. Затова са възможни тези филми - евтини са като съдържание и реализация. Те имитират създаване на кино. Докато това е правене на някакво аудио-визуално съдържание, чието място е в интернет и платформите, които са безплатни и до които всеки има достъп. А билетът за кино вече е 20 лева. Смятам, че това всъщност е препъникамъкът за творчески амбиции от този тип.

- Голяма ли е разликата в бюджетите на един кинематографично издържан филм и такъв, който е по-бърз и лесен?

- Същественият фактор, който ми дава основание да определя един филм като аматьорски, е, че той струва изключително малко на своите създатели. Създател обикновено. В крайна сметка имаше един такъв филм на две части, който събра аудитория, но след това заглавията, които последваха, нямаха добър боксофис. Оказва се, че аудиторията не е чак толкова глупава и може да направи избор.

Доброто зрителско кино у нас не може изцяло да се финансира само. Най-малко създаването на един качествен сценарий и реализирането на една добра продукция с професионален актьорски състав струва над 1 милион лева. И не става бързо. Колко време отнема? Мога да дам пример с мои филми. "Възвишение" отне пет години. "Чамкория" отнема вече седма година, за да започне да се реализира. "Голата истина за група Жигули" отне три години. За българско кино това са адекватни срокове.

Тайно се надявам, че през есента филмът за Гунди ще покаже как трябва да се случват нещата по отношение на професионалния подход в създаването на съдържание за голяма аудитория.

- Притеснявате ли се за бъдещето на родното кино?

- Мисля, че това течение ще се задълбочава, защото хората, които посягат към създаването на такива филми, стават все повече. Основният им аргумент е: "Вие като не правите, ние правим", а под "вие" разбирайте хората зад продукции, финансирани от НФЦ. "И на вас никой не ви гледа филмите, затова хората искат да гледат нашите".

Смятам, че стратегията за българското кино трябва да бъде цялостно осмислена и да се намери този баланс между комуникативни филми и такива, които са по-специфични.

Има какво да се промени. Извън НФЦ държавата почти нищо не е направила за това да се създадат благоприятни условия за меценатство например. Защото тези, които биха инвестирали в култура, не го правят, тъй като нямат интерес от това.

А хората, които са избрали да правят "бързо" кино, бих ги посъветвал - вместо да се оплакват, че нямат достъп до държавно финансиране, нека да кандидатстват. В крайна сметка така ще минат и през някакъв конкурсен процес на оценка.

Важно е всеки, който прави кино, да се запита защо го прави. Дали за да задоволи собствената си амбиция, или за да бъде част от някакъв адекватен културен процес. Иначе става част от опростачването на този народ.