Защо в един момент от връзката всеки от нас усеща промяна у партньора си? Защо идва момент, когато казваме: „Той не е човекът, в който се влюбих!"? Има няколко отговора.
В началото на всяка връзка, човек се представя в най-добрата си светлина- романтик, точен за срещите, с голямо чувство за хумор. С течение на времето обаче, се уморява, отпуска се и дава воля на своето АЗ. То може да не се различава много от първообраза, но със сигурност си има и своите недостатъци, които в началото е прикривал.
При жените се наблюдава синдромът „Идеализиране на половинката", при който виждаме само хубавите страни на човека до нас. Розовите ни очила не „показват" негативните черти. Но когато свалим тези очила, се появява нотка на разочарование.
Всеки човек се променя. През целият си живот човек се опитва да се приспособи към дадена среда, общност или ситуация. Ти и човекът до теб не правите изключение.
Ако сте се срещнали в повратен за половинката ти момент, той наистина може да се е променил. Ако е сменил града, в който живее, компанията, с която общува или университета, в който учи, може наистина да се е променил. От теб зависи дали ще го приемеш такъв или ще се разделите.
В случай, че от години сте заедно, има вероятност просто да сте си омръзнали. Колкото и силна и жарка да е една любов, в един момент тя бива заместена от обич или навик. При първия случай не можем да си говорим за омръзване, защото любовта оправдава всякакви грешки и промени. Но при навика, няма какво да крепи тези взаимоотношения, освен желанието да видиш този човек, просто, защото си свикнал да го виждаш. Тук се нуждаете или от разнообразяване на връзката, един освежаващ период на нови преживявания или припомняне на добре забравени стари, или от раздяла. Всеки да поеме своя път и да търси щастието си някъде другаде. В противен случай и двамата се измъчвате и актьорски добре прикривате пред себе си и другите отегчението си. Не залъгвайте себе си, не си заслужава!
Ваня Сухарова
Коментари (0)
Вашият коментар