Наскоро станах свидетел как в супермаркет едно дете истерично искаше от майка си и баща си да му купят някаква играчка. Момчето падна на колене, тичаше наоколо, крещейки, че няма да мръдне никъде без тази играчка.
Често виждам как някои малчугани помагат на родителите си, бутат количката и послушно слагат там само най-необходимите неща, държат се нормално и не вдигат шум. И започнах да се замислям защо се случва това.
Те са деца, всеки иска да играе, да се забавлява и разбира се, ще се зарадва на играчка. Но някои са послушни и се държат прилично, докато други не се притесняват да избухнат с писъци и сълзи на всяко обществено място. Въпрос на възпитание ли е? Не винаги е така. Но често родителите могат да направят една важна грешка, която следващата притча обяснява много добре.
Един ден при мъдреца дошла жена с малкия си син.
– Учителю, синът ми яде твърде много сладкиши. Моля, кажи му да спре да го прави. Всички знаем, че си много мъдър и определено ще те послуша.
Мъдрецът не казал нищо на момчето, но заръчал на майка му да дойдат отново при него след седмица.
Жената се учудила, но послушала стареца. Тя и синът ѝ се върнали точно след седмица със същата молба. Но мъдрият учител направил като миналия път. Казал им да се върнат след една седмица. Така и направили. Нищо не се променило, момчето продължило да яде много сладкиши.
Когато жената довела сина си при мъдреца за трети път, той накрая казал на момчето: „Не яж много сладко, вредно е за здравето ти. Аз самият не ям сладко."
Момчето се съгласило.
– Добре, учителю, ще направя като теб и ще откажа сладкишите. Много си мъдър.
Майката на момчето попитала мъдреца защо не казал тези прости думи на сина ѝ веднага, когато дошли за първи път.
Мъдрецът отговорил:
- Факт е, че аз самият обичам сладко. И не можех да посъветвам момчето нещо, което не правя сам. Ще бъдат само думи. И тогава не можех да кажа, че и аз не съм ял. Би било измама. Реших да спра да ям сладко, мислех, че една седмица ще ми стигне за това. Но сгреших. Отне ми две седмици, за да се откажа напълно от любимите си лакомства. Не можем да съветваме никого за нищо, докато не преминем през това сами. Можете да преподавате само чрез пример. Думите не значат нищо.
Да се върнем на случката в супермаркета. Малко по-късно срещнах това семейство с детето, което толкова настоятелно искаше играчка на касата. И какво забелязах? Малчуганът получилил играчката. Но това не е основното. Родителите не се поколебаха да разискват защо съпругата е купила много зеленчуци, а съпругът е взел хляб. Започнаха да си крещят. Жената се аргументира, че трябва да намалят тестото, защото не може да отслабне, а съпругът отговори, че не може да се нахрани без хляб. Възрастният мъж и жена просто не обърнаха внимание на хората от опашката, те изясняваха отношенията си. И веднага ми стана ясно защо детето им се държи така.
Както в притчата, невъзможно е да научите дете на нещо без собствен пример. То не трябва да слуша, как трябва да се държи, а да вижда.
Източник: dzen.ru
СНИМКИ: Image by freepik
Image by skalekar1992 from Pixabay
Коментари (0)
Вашият коментар