Пишеща машина със стъклени клавиши е причина Добромир Банев да се изучи за юрист, но цял живот да пише стихове. Тя е подарък от баща му и вдъхновява момчето да създава все нови и нови рими. Без да иска да ги издава - пишел само за себе си, разказва поетът в подкаста “24 часа от живота”.
Един ден Дим Дуков, с когото били близки приятели, го окуражава да сподели творчеството си с по-широка публика. Отначало Банев приема идеята с насмешка. А и като всеки творец изпитвал страх дали написаното ще бъде оценено от читателите.
През 2011 г. излиза първата му книга - “Еднакво различни”, която предизвиква огромен интерес. “От този момент започнах да гледам професионално на това, въпреки че думата “професия” не би следвало да се използва при писателите и поетите. За тях това е призвание”, казва той.
Първите му плахи поетически опити са още в I-II клас, а истинският му полет започва в седми клас, когато участва в асамблеята “Знаме на мира”. Въодушевен от нея, озаглавява свое стихотворение със същото име. Наградата, която получава на асамблеята, му дава увереност да продължи да пише.
За Банев случайности в живота няма. “Не вярвам в случайности, наричам ги “нарочности”, казва той, защото повечето неща му се случват “нарочно”. Той разчита на силно развитата си интуиция, която го води през житейските предизвикателства. “Много ѝ се доверявам и досега никога не ме е подвеждала – нито за събития, нито за хора”, казва поетът, който може да се похвали с втори тираж от най-новата си книга “Всички дни ще се казват неделя”.
Завърна ли се модата на поезията, защо избира София пред Париж и още от интересния разговор с Добромир Банев, слушайте в подкаста “24 часа от живота” в сайта на “24 часа” и във всичките ни подкаст платформи. Ще ни откриете като “24 часа podcast”.
