Бурано - по-добрата Венеция (галерия)

Венеция е най-романтичната дестинация, перлата на Адриатика и какво ли още. Всъщност Венеция е туристическо клише, и то от най-лошите примери на масовия туризъм.

Фактът е, че в наши дни Венеция е претъпкана с туристи. И изоставена от венецианците, с което почти напълно губи духа си. Реално единственият начин този град да бъде видян, без човек постоянно да бъде стъпкван от тълпи с фотоапарати, е, когато градът е наводнен. Трябва обаче да си носиш собствени гумени ботуши, защото тогава продавачите им стават по-нагли дори от гондолиерите, а те са си единица мярка.

Въпреки лошите страни на масовия туризъм Венеция си заслужава да бъде разгледана. Основните забележителности като площада “Сан Марко”, едноименната базилика, моста Риалто и каналите обаче се обхождат за по-малко от ден. Още повече, че заради масовите истерии покрай птичия грип отпреди няколко години храненето на гълъбите на площад “Сан Марко” е забранено.

И внимателно, местните разказват, че при липса на други занимания общинската полиция обича да глобява дори деца, ако хранят птиците.

Музеите на Венеция безспорно си заслужават човек да им отдели и времето си, и парите за вход. Все пак венецианците са крали предмети на изкуството и артефакти от почти цялото Средиземноморие, включително и от България, така че има какво да се види. Въпреки това пълноценният престой в този град трудно надхвърля повече от два дни. Освен ако човек не реши да разгледа по-ценната и интересна му страна – лагуната и многобройните островчета в нея.

Лидо, Торчело и Мурано (известен с многобройните фабрики за стъкло) са безспорните хитове. Което обаче ги прави да приличат на Венеция с наводнените си от туристически групи улици.

Има обаче едно малко по-отдалечено и съответно не толкова популярно, но доста по-интересно островче Бурано.

Всъщност не става дума за цял остров, а за свързани с мостове няколко малки островчета. Бурано е вероятно най-зрелищната и със сигурност най-цветната част от лагуната на Венеция.

Намира се само на около 40 минути път от Венеция с местния градски транспорт – лодките вапорети (vaporetti). До островчето стигат няколко номера - във Венеция вапоретите са номерирани като автобусите в останалите градове..

Препоръчително е обаче да се хване корабче през Мурано, защото тогава няма да се наложи прекачване, а понякога и доста дълго чакане на следващата лодка.

Алтернативният маршрут е през “Пунта Сабиони”, но тогава трябва на два пъти да се сменя корабче. Това става без доплащане, ако се купи карта за градския транспорт за цял ден срещу 12 евро.

Първото, което хваща окото, докато корабчето пърпори към острова, са редиците дървени стълбове, които се показват от водата на равни разстояния. Единичните се наричат палине, а свързаните като пирамида тройки са бриколе. Тези стълбове служат като граници на отделните “пътни платна” в лагуната, където водното ниво постоянно се мени.

При наближаване към Бурано човек забравя всичко останало, включително и понякога изнервящото 40-минутно пътуване от Венеция през лагуната.

Още с навлизането на корабчето в “алеята” към пристанището на Бурано пред очите се разкрива една невероятна гледка – редици плътно прилепени една до други къщички, оцветени във всички възможни и невъзможни цветове. Резултатът прилича на детска рисунка.

Градчето на острова още от средновековието е типично рибарско поселище.

Заради това и има по-различен изглед от останалите острови и самата Венеция, които са били търговски и занаятчийски селища.

Къщите на Бурано са оцветени в изключително ярки цветове. На пръв поглед изглеждат като свободна детска рисунка, но всъщност какъв да е цветът на всяка къща, решава общината.

И тя ги раздава на семействата, а не на самите къщи. Ако една къща бъде продадена от една на друга фамилия, следва и смяна на цвета. Общината определя дори нюансите, за да се знае кое поколение на конкретния род живее в този дом.

Въпреки че подобна регулация звучи налудничаво, тя има изключително практичен корен. Причината за шарените къщи и стриктното следене за спазването на цветовите династии се крие в миналото на острова. Благодарение на ярките бомбонени цветове рибарите разпознавали дома си от морето.

Къщите в Бурано са населени за разлика от Венеция, където местните напускат историческия център на града. Това носи всъщност много повече настроение. Човек усеща, че е в наистина жив град както заради провесеното над тесните улици пране, така и заради някой местен, който се е разположил пред дома си и спокойно си чете, без въобще да се интересува от ставащото наоколо.

Една къща се различава от останалите постройки тук и задължително попада във всички туристически брошури за острова. Известна е като като Бепи Суа (Bepi Sua). Тази къща изобилства от ярки геометрични форми, които преливат една в друга..

Друга забележителност на Бурано е църквата “Сан Мартино”, и по-скоро прилежащата й кула-камбанария. Първото впечатление на прииждащите туристи за нея е, че тя е толкова наклонена на една страна, че всеки момент ще падне и ще потъне в морето. Местните обаче се отнасят спокойно към кулата. А феноменът не е непознат, да си припомним кулата в Пиза или камбанарията на венецианския площад “Сан Марко”, срутила се неочаквано през 1902 г. Просто почвите тук са толкова влажни и блатисти, че почти няма постройка, която да не се е килнала нанякъде.

Тесните улички на Бурано много често отвеждат туриста в частни дворове. От прозорците виси традиционното за толкова много италиански градове пране, което минаващите туристи усърдно снимат. Също както във Венеция повечето улици тук са доста тесни и извеждат на многобройните канали, с които е осеян островът. Има ги и задължителните полегати мостчета. За разлика от тези във Венеция, тук те са дървени.

Характерна особеност за Бурано е отсъствието на всякакви атомобили. Той е най-големият град на света без автомобилно движение.

Местните се придвижват с лодки, а дори и бензиностанцията е на вода. Липсата на автомобили обаче не решава проблема с паркирането. Законът на Бурано гласи, че на една къща се пада по една лодка, която има право да паркира в канала пред нея. Местните са си отбелязали на кого е всеки стълб за връзване на лодка и никой друг няма право да вързва своята на него.

С рибарското минало на островае свързана и основната му забележителност – дантелите. Легендата разказва, че докато чакали мъжете си да се приберат с дневния улов, местните сеньори седели пред пъстрите си къщи и усърдно кърпели рибарските мрежи. Така постепенно се зародило изкуството на буранската дантела, която напълно може да съперничи по красота на брюкселската. А и все още продаваната тук дантела е наистина буранска, а не китайска.

Както подобава на рибарско градче, в Бурано основната храна са морските деликатеси. Ресторантите не са много, но затова пък има по-малък риск да попаднете на долнопробни при положение, че липват тълпите от изгладнели туристи.

Ако човек иска да добави местен колорит към следобедното кафе, задължително трябва да опита яркожълтите сладки бусола буранело. Истинската рецепта за направата им се съхранява единствено тук, а в миналото дори са ги слагали между изпраните чаршафи заради аромата им. Тези сладки вървят добре както с капучино, така и потопени в сладко вино.

Бурано е малко градче и не отнема повече от ден да бъде разгледано. При завръщането си към “Сан Марко” във Венеция обаче човек се чувства, все едно се завръща от детска приказка.