Райна Кабаиванска за италианско списание: Никога не слушам гласа си, винаги съм го мразела

Италианско списание публикува интервю с певицата за предстоящия й юбилей

„Дон Карлос" е най-хубавата опера в света, има невероятен тъмен оттенък, който я свързва с епохата , с историята на крал Филип II и с противоречията със сина му", казва българската дива Райна Кабаиванска.

В интервю за „Ио Донна", женският седмичник на в.„Кориере дела сера", живеещата в град Модена певица допълва, че любимата роля в кариерата й е тази на Елизабет Валоа от творбата на Джузепе Верди. Списанието посвещава материала си на Кабаиванска в чест на предстоящия й на 15 декември 90-годишен юбилей и малко преди откриването на сезона в миланския театър „Ла Скала" със „Силата на съдбата" на Верди.Както припомня изданието, българката е изпълнила ролите на почти всички главни героини от произведенията на великия италиански композитор. Този път обаче тя ще седне като зрител в ложата на Скалата, за да гледа сегашното издание на операта под диригентството на Рикардо Шайи и под режисурата на Лео Мускато. Анна Нетребко ще се въплъти в Донна Леонора.

Как е влизала самата Каваиванска в ролите си? „На сцената не важи ти какъв характер имаш. Трябва да започнеш да мислиш с главата на героя си. Живяла съм с душите на тези нещастни жени и смятах за прекрасно да се потопя в техните персонажи, да избягам от себе си. Преди всичко съм интерпретатор, а после певица. Не съм родена с изключителен глас и силата ми е била в интерпретацията", казва Кабаиванска.

Тя твърди, че никога не слуша гласа си. „Винаги съм го мразела.Отхвърлям го".

Кабаиванска разказва пред списанието и как първата роля в кариерата й била тази на Дездемона, която изпълнила на 20 г. на прослушването в школата на Скалата. Преди да тръгне по пътя на оперното пеене обаче българката минала през пианото. Кабаиванска си спомня как в дома й имали пиано, останало от баба й, и как майка й я пратила на уроци още на 5-6 г. Българката разказва и как баща й, лекар на пристанището на Бургас, си измислил сам фамилното име. Пред Иванов поставил "Каба", което на турски значи добър, нежен, а за окончание прибавил „ски". Така омесил нещо българско с турско и полско.

Певицата разказва как след като чула за пръв път по радиото гласа на Мария Калас, целта й станала да отиде в Европа. Един ден младата Райна слушала лекцията на гостуващ преподавател от Парижката опера, който я убедил, че трябва да се премести в Италия. Щом завършила Музикалната консерватория, Кабаиванска получила стипендия за Болшой театър.Тя обаче отишла при отговарящите за стипендиите и казала, че предпочита Италия. По-късно с влак пристигнала от София в Милано с двата си куфара.Носела в ръка и цвете, макар че увяхнало по пътя, тъй като така трябвало да бъде разпозната от българско-италианското семейство, което я чакало на гарата. Така започнало и италианското приключение в музиката на Кабаиванска.

Българката допълва, че през цялото това време е имала силата и късмета да държи едновременно юздите и на кариерата, и на семейството си и как днес се радва и на две внучета, с които я дарила дъщеря й, по професия археолог.