Израелски стартъп бори комарите с изкуствен интелект

Смята се, че комарите, които са най-смъртоносните същества в света, са убили до половината от всички хора, живели някога, като са пренасяли болести като малария, денга и Западнонилска треска, предаде израелската новинарска агенция (ТПС).

Със затоплянето на Земята и с нарастването на резистентността към инсектициди ареалът и опасността, която комарите представляват, само продължават да се увеличават.

Именно това подтиква израелския стартъп „Диптера.ей ай" (Diptera.ai) да намери креативно, нетоксично решение за справяне с проблема с комарите в настоящето и бъдещето.

„Макар че основните инициативи в областта на климата, като например конференцията за климата КОП29, се фокусират върху смекчаването на изменението на климата в бъдеще, някои от тези опасности вече са тук и основната сред тях са комарите", казва главният изпълнителен директор на „Диптера.ей ай" Навонел Глик.

„Всички говорят за смекчаване на последиците от изменението на климата, но всъщност се нуждаем от адаптиране към климата", продължи Глик.

Отговорът на борбата с разпространението на тропическите болести, обясни Глик, е да се контролира самият преносител.

Стерилизацията на насекомите е най-простият начин за справяне с комарите и съществува от десетилетия. При нея стерилни мъжки комари се отглеждат в лаборатория и се пускат на свобода, като се чифтосват с диви женски и ги карат да снасят яйца, които не се излюпват.

Глик обяснява, че най-голямата пречка е свързана с разходите: разделянето на мъжките от женските екземпляри е сложен, времеемък и скъп процес, който може да се извърши само в лабораторни условия и след като комарите са съзрели.

Тук се намесва „Диптера.ей ай"

„Разработихме машина, която може да определи пола на ларвата много рано, използвайки машинно обучение и оптика. Машината може автоматично да определи дали една ларва е мъжка или женска", казва Глик.

Глик обясни, че тази машина може да сортира комарите за секунди, като една тръба влиза и две излизат, една за мъжки и една за женски. Това намалява броя на комарите, които трябва да се отглеждат за проекти за стерилизация, и позволява много по-прост, по-евтин и по-бърз процес на сортиране.

„Ще успеем да намалим цената за производство на стерилни комари с 95 %", допълва Глик.

Глик също така добави, че за разлика от предишните техники, които са изисквали обширни, високотехнологични съоръжения за отглеждане на комари, подходът на „Диптера.ей ай" е по-ефективен и се нуждае от по-малко пространство и оборудване.

При последното си изпитване „Диптера.ей ай" „произведе 4,5 милиона комара, което е едно от най-големите изпитвания за освобождаване, правени някога", обясни Глик, като добави, че „направихме това само в две стаи с площ 10 метра".

Защо това е важно

„Маларията убива едно дете под петгодишна възраст на всеки 68 секунди, а около 40 % от хората по света са изложени на риск само от денга", обясни Глик.

Това са здравните щети, но според Глик има и трудно измерими икономически щети.

„Преките разходи за болестите, пренасяни от комари, са десетки милиарди, но косвените разходи - дългосрочни симптоми, здравеопазване, загуба на производителност, продължаване на цикъла на бедност - са огромни", обяснява Глик.

Според Глик „Диптера.ей ай" вижда ролята си в тази битка в провеждането на научноизследователска и развойна дейност, необходима за ефективното сортиране и производство на стерилни комари за програмите за изкореняване на комари.

„Сега разполагаме с автоматизирана технология с ниска инфраструктура, която работи", обясни Глик. "Искаме да дадем възможност на правителствата наоколо да могат устойчиво да контролират собствените си проблеми с комарите", добави той.

„Имаме един одобрен патент за сортировчика и три патента в процес на разглеждане. Целта ни е да помогнем на правителствата да създадат свои собствени съоръжения за отглеждане на комари и ще продължим да предоставяме лицензиране и подкрепа", продължава Глик.

„Искаме държавите да могат да произвеждат свои собствени стерилни комари", каза Глик.

„Това не е нещо, което е от полза само за малцинство", обясни Глик. „Това е универсална нужда, която всички имаме", уточни той.