157 млрд. евро палят свиреп сблъсък "око за око, зъб за зъб" между Тръмп и Европа

US президентът не е забравил как Брюксел елементарно го надхитри през 2018 г. и сега търси отмъщение или реванш

Спор за близо 157 млрд. евро може да запали ожесточена търговска война между САЩ и Европа, каквато дори не ни се е присънвала и в най-големите кошмари. Стресиращото е, че това е като бомба със закъснител, която има потенциал да закопае дълбоко в земните недра производствената машина на Европа, която и в момента едва-едва крета.

За епичната драма между съюзниците се разбра преди дни, когато президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард в прав текст заяви, че лидерите на Европа трябва да работят за избягване на търговска война със САЩ при Доналд Тръмп, като купуват повече американски оръжия и втечнен природен газ (LNG).

Чрез Financial Times Лагард се обърна към лидерите на ЕС с призив „да не отмъщават, а да преговарят", предупреждавайки, че търговските войни не са в ничий интерес и това ще доведе до „глобално намаляване на брутния вътрешен продукт". Най-вече този на Европейския съюз.

Не всички обаче са съгласни с миролюбивия подход на опитния финансист номер едно. Френският президент Еманюел Макрон отдавна се опитва да спечели привърженици в името на идеята ЕС да има обща отбрана, армия и да изгради мощен капацитет за производство на оръжия.

Подтекстът е Европа да се освободи от зависимостта си от САЩ и да продължи да плаща занижен членски внос в НАТО.

Макар че в годините се направиха много опити тази идея да стартира, до съществен резултат така и не се стигна. Затова в момента Съюзът отново е изправен пред още един труден мандат на костеливия орех Доналд Тръмп.

Очевидно е, че в ЕС никой няма да любезничи с него. Дори тактичната Кристин Лагард посочи, че той е „явна заплаха за Европа", но не може да се отрече, че милиардерът е феноменален търговец. Той преследва целите си настървено и ако е необходимо, не се свени да се държи стряскащо и брутално. Европейските граждани все още сънуват кошмари, след като Тръмп обяви, че ако Европа не плаща за отбрана, той ще я остави на Путин „да прави с нея каквото иска". 

Тогава Еманюел Макрон реагира по единствения достоен начин на това нелепо за XXI в. изказване. Тезата му бе, че Съюзът трябва да има своя собствена защита и повече не трябва да зависи от прищевките на САЩ. За съжаление, ситуацията се оказа твърде многопластова и нюансирана заради интересите на различни страни, които имат свои търговски интереси с Америка, и на този етап френската тактика се оказа „мисия невъзможна".

Раздразнението на новия стопанин на Белия дом се превърна във фучащо цунами, когато научи, че ЕС поддържа най-високия излишък със САЩ в търговията със стоки - 156,7 млрд. евро. Много или малко е това? За разярения от хитростта на Европа бъдещ президент това са десетки милиарди, ощетяващи директно щатските компании, и той бе категоричен, че пазарите на Стария континент трябва широко да се отворят за тях. От друга страна, цифрата от 156,7 млрд. евро, макар и да изглежда доста помпозна, всъщност представлява едва 0,9% от брутния вътрешен продукт на Америка за 2023 г.

Същевременно числото е достатъчно дразнещо и новоизбраният президент го определи като нелоялни търговски практики, защото американците масово карат европейски автомобили, но ЕС не допуска американските коли на пазарите си. Затова Тръмп реши да приложи обичайната си тактика и да изплаши до смърт политиците на Стария континент, обещавайки им, че ще наложи общи мита върху целия внос между 10 и 20%.

Проучване на аналитици на ING bank сочи, че тарифите между Европа и Америка в момента не се различават кой знае колко. Примерно ЕС облага продуктите от САЩ средно с 3,95%, а тези от Европа влизат в Америка със средна ставка от 3,5 на сто.

Оттук нататък обаче започват нюансите и подмолните удари под кръста.

Тръмп се абстрахира от тези средни стойности и ядосано си забоде пръста в онези, където оборотите са най-големи. Примерно Европа налага мита върху US автомобилите и селскостопанските продукти и храни в размер на 10%, докато колите от ЕС влизат в САЩ с мито от едва 2,5%, а средните ставки за храни и напитки са 3,5%, сочи още анализът на ING.

Това драстично разминаване между 3 и 4 пъти - при това все в полза на Европа, определено може да изкара от кожата каления в десетки търговски битки опитен боец Тръмп. За него това са тарикатлъци на дребно, на които много скоро ще сложи край.

В интерес на обективността той има известни основания.

Америка е водещ пазар за експортните стоки на Европа – натам се насочват 19,7% от общия износ на Съюза. От друга страна, САЩ са вторият по големина вносител на Стария континент. Ако Китай експортира към нас 20,6 на сто от общия ни внос, то за янките сме отредили той да е едва 13,8%.

Както и да го анализираме и оправдаваме, е очевидно, че милиардерът-президент няма как да приеме подобна несправедливост. Точно в тази сфера той е в стихията си и Европа трябва да се готви или да кръстоса шпага с него, или да преговаря за преодоляване на търговските дисбаланси.

За беда на Старата госпожа, в момента тя не е във форма да води каквито и да е кръвопролитни икономически сражения.

Причината е тривиална - по ред причини Европа регистрира крехък и едва забележим растеж, а загубата на конкурентоспособност и изоставането й в редица сфери вече е очевидно за всички. Когато немската икономика „киха", всички останали направо ги тресе.

Затова мнозина прогнозират, че ако Тръмп и Урсула фон дер Лайен не се разберат, търговската война ще е мухата, която буквално ще потопи Европа в дълбоките води на рецесията.

Последствията ще са опустошителни и според ING растежът през следващите две години ще е твърде слаб, което означава, че индустрията трудно ще се измъкне от тресавището.

Към целия този коктейл от нюанси се добавя още един наситен с напрежение пъзел, но все пак той дава надежда, че до сериозно дрънкане на оръжия едва ли ще се стигне. Причината е, че различните страни в ЕС преследват във Вашингтон свои интереси и провеждат своя собствена политика. Някои развиват просперираща търговия с Америка, а при други тя е толкова скромна, че каквото и да реши мнозинството в Европа, на тях ще им е все едно.

Примерно Словакия и Германия са номер едно в износа на автомобили и транспортни средства за САЩ, а Ирландия и Белгия са предпочитан партньор отвъд океана в областта на химическата промишленост и фармацевтиката – двете страни експортират съответно 10% и 5,6% от своя брутен вътрешен продукт.

Тоест тези 4 страни никога няма да допуснат по-сериозна караница с Америка да срине икономиките им.

От друга страна, за САЩ Нидерландия и Белгия имат по-особен статут, защото там са големите пристанища, в които акостират корабите им. Затова тези две страни внасят много повече продукти оттам, отколкото останалите членки на Съюза.

Но тук има още един нюанс – Европа иска или не, разчита за отбраната си основно на Америка, която е водещ партньор в Алианса. Ако влезем в търговска война, Тръмп моментално ще припомни на Брюксел, че ЕС не плаща дължимото от своя брутен вътрешен продукт за защитата си.

За да не се чака Тръмп отново да размаха пръст, припомняйки неудобната истина, че Европа от десетилетия не желае да инвестира в отбраната си, упорито се заговори, че ще има обща договореност всяка членка да отделя по 3% от брутния си вътрешен продукт. Подтекстът на тази неособено приятна новина бе разяснен от Кристин Лагард – предложението й е с тези завишени бюджети да купуваме повече американски оръжия и системи за защита.

Друг опит да се уравновеси търговският дисбаланс е ЕС да купува по-големи количества американски втечнен газ от САЩ. Идеята за последно бе спомената от Кристин Лагард, но истината е, че Урсула фон дер Лайен се разтревожи веднага след като Тръмп спечели изборите. По този повод председателката на ЕК настойчиво призова страните членки първо да обсъждат общите интереси на Евросъюза, да се съобразят с тях и едва след това да започват да преговарят.

Освен това тя смъмри част от държавите, които продължават да купуват руски газ. Оказа се, че само за първите 6 месеца на годината ЕС е внесъл от САЩ 48% от газа си срещу 16% от Русия.

„А защо да не заменим руския с американския LNG – провокативно попита Лайден. – Той е по-евтин за нас и като цяло понижава енергийните ни цени. Това е въпрос, по който можем да влезем в дискусия, а също и по отношение на нашия търговски дефицит."

Специалистите обаче на този етап са скептични, че този опит да се избегне търговска война е осъществим в близко бъдеще. Причината е, че пазарът на втечнения газ е глобален и всяка страна или потребител сключват договор по най-изгодна цена със съответен доставчик. С други думи, необходимо е някакво споразумение на ниво ЕС и САЩ, където тези покупки да се регулират и да е ясно, че европейските държави купуват от американски доставчици на LNG. В противен случай хейтът от страна на Тръмп никога няма да спре.

Преговорите така или иначе ще бъдат трудни. Повечето лидери на Стария континент много добре помнят как предшественикът на Урсула фон дер Лайен – Жан Клод Юнкер, елегантно успя да надхитри американския магнат през 2018 г. и сега той неминуемо ще търси реванш. Или отмъщение.

Тогава обиграният и усмихнат Юнкер някак успя да внуши на Тръмп, че няма нужда да повишава митата, защото Европа рязко ще повиши вноса си на американски втечнен газ и соя. Как милиардерът му повярва, все още не е ясно, но тъй като този ангажимент така и не бе спазен, сега US президентът ще има всички основания да го припомни.

Именно затова тихомълком Европа се готви не само за преговори, а и за тежка битка, вадейки най-мощните си „оръдия" – подготвя се списък с американски продукти, на които могат да се наложат реципрочни мита. Заедно с това се прецизират текстовете в Инструмента за борба с принудата, даващ право на Брюксел да предприеме контрамерки срещу държава извън ЕС – те могат да са инвестиционни, търговски или финансови рестрикции. Разбира се, в случай че преговорите се провалят.

Но Тръмп също предупреди, че този път няма така лесно да приеме обещанията на Брюксел и че ЕС „ще плати висока цена" за това, че не купува достатъчно US продукти.

„Те не вземат нашите коли – отбеляза на митинг той. - Те не вземат нашите земеделски продукти. Те продават милиони и милиони коли в Съединените щати."

Осъзнавайки, че вендетата може да е свирепа и безогледна, Кристин Лагард първа би камбаната и предупреди, че с Тръмп трябва да се преговаря конкретно и да си приготвим чековите книжки.

„Това е по-добър сценарий от стратегията за отмъщение, която може да доведе до процес „око за око", при който никой няма да е истински победител", каза тя.

Дали миролюбивият й подход ще даде резултат, много скоро ще разберем.