Истини и измислици в “Гладиатор II”

• Римските императори наистина са правили наумахии - възстановки на морски битки с кораби и реални жертви, но без акули
• Истинският Луций може да не е доживял до зряла възраст, баща му не е бил гладиатор на име Максимус, но е вдъхновение за култовия герой на Ръсел Кроу

Имало ли е някога морски битки с акули в Колизеума? Яздени ли са на арената носорози? Водели ли са гладиаторите почти фантастични битки помежду си?

"Краткият отговор на това е - бяхте ли там?".

Това отвръща режисьорът Ридли Скот, който отново разбуни духовете със способността си да филмира историята по възможно най-епичен начин, като сам надмина себе си с "Гладиатор II".

Всички говорят за продължението на кинохита с Ръсел Кроу от 2000 г., преди който в Колизеума в Рим се влизаше безплатно, а след него всичко се промени - и в живота, и в киното.

Няма как Скот да не вдигне залога и без притеснение да посреща критиките за историческите неточности в разказа си за наследника на Максимус - Луций. Филмите му хиперболизират реални хора и събития, но дори най-невъзможно изглеждащите сцени от новата продукция съдържат истина в себе си. Действително римските императори са правили възстановки на морски битки. И определено в Колизеума са се случвали немислими сблъсъци.

Какво е истина и какво - не, в "Гладиатор II", експертите по история на Древен Рим не закъсняха да изяснят, обръщайки внимание на всеки детайл.

Действието се развива 16 години след това в първия филм. Сюжетът се съсредоточава върху Луций (Пол Мескал), който като дете е бил принуден да напусне Рим. Вече е един от пълководците на Нумидия, когато кралството е нападнато от римски легиони начело с генерал Акаций (Педро Паскал). Луций е взет в плен, а неговата жена Аришат е убита. В Рим той става роб на Макринус (Дензъл Уошингтън), който го използва в гладиаторски борби. Луций се доказва на арената и славата му достига до императорите близнаци - Гета (Джоузеф Куин) и Каракала (Фред Хечинджър). Целта на младия мъж е да убие генерал Акаций като възмездие. Но междувременно героят разбира, че е син на гладиатора Максимус (Ръсел Кроу) и жената на Акаций - Лусила (Кони Нилсен се завръща в ролята на сестрата на император Комод), която именно го е изпратила в изгнание с цел да го защити. Същевременно Макринус се опитва да използва Луций, за да детронира братята императори.

Историците имат какво да кажат на първо място за главните герои.

В реалността истинският Луций може да не е доживял до зряла възраст, баща му не е бил гладиатор на име Максимус, но той определено е бил син на Лусила. Майка му, която е втора дъщеря на император Марк Аврелий, обаче не надживява брат си император Комод и следователно би трябвало да загине още в първия филм. Любопитното тук е, че историческата фигура, която вдъхновява образа на легендарния Максимус, е именно истинският баща на историческия Луций - Тиберий Клавдий Помпеян.

Напълно измислен е персонажът на генерал Акаций, наред с брака му с Лусила. Не е истина и бунтът срещу братята Каракала и Гета, които не са били близнаци, но наистина са управлявали заедно няколко месеца през 211 г. сл.Хр. Но тук възелът между действителност и художествена фикция е интересно заплетен.

На смъртния си одър техният баща, император Септимий Север, посочва Каракала и Гета като съимператори. Двамата не се понасят и в един момент дори обмислят разделянето на Римската империя по Босфора. Това можеше и да се случи, но през декември 211 г. сл.Хр. по-големият с година брат убива по-малкия.

"Гладиатор II" предполага, че Каракала е убеден да убие Гета от коварния Макринус, но в реалната история такова повлияване не е известно. Каракала е властолюбив и буен, като дори е опитал да отрови баща си преди смъртта му, за да се добере по-бързо до властта. Той погубва брат си в присъствието на майка им Юлия Домна, която е ранена, докато опитва да защити по-малкия си син. Каракала управлява шест години, презиран от Сената и копнеещ да бъде следващият Александър Велики. Със сигурност той не е имал маймуна за съветник, с каквато провокативна хрумка Скот разпалва още повече критиците си. Каракала е убит от свой войник, за когото вече хрониките твърдят, че е бил вербуван от Макринус.

Във филма този ключов герой, изигран от Дензъл Уошингтън, е представен като бивш гладиатор и някогашен роб на Марк Аврелий. Това е измислица, но е вярно, че Макринус е бил човек със скромно начало, който е бил издигнат до могъщата позиция на преториански префект.

Макринус наистина става император на Рим след смъртта на Каракала, но не умира в ръцете на Луций, а става жертва на заговор. Екзекутиран е малко повече от година след като взема властта. Лелята на Каракала организира бунт, за да направи внука си Елагабал император, въпреки че е само на 14. И успява. Елагабал, когото историята помни по-добре като Хелиогабал, е вероятно първият транссексуален император.

Консултантът по историческия сценарий на "Гладиатор II" - Александър Мариоти, който съветва Ридли Скот, още от самото начало е напълно наясно, че не работи по документална продукция. И няма проблем с твърде смелите идеи на режисьора. Мариоти също така подчертава, че ако филмът трябваше да се придържа строго към действителността, тогава дори думата Колизеум нямаше да бъде произнесена.

Тъй като първоначалното му име е Флавийски амфитеатър - на името на династията, управлявала по време на построяването на сградата. Хората започват да го наричат Колизеум едва векове по-късно, около 1000 г. сл.Хр.

Така стигаме до зрелищните събития, които са се случвали там, и съответно най-обсъжданата сцена от новия филм, когато Луций и други гладиатори са принудени да участват в симулирана морска битка.

Историята сочи, че ако един император искал да надмине своя предшественик, той провеждал подобен вид спектакъл - известен по онова време като наумахия.

За целта се налива вода в амфитеатрите, внасят се кораби и след това бойците пресъздават исторически събития.

"Обикновено това са възстановки на морските битки на гърците срещу персите - казва Дейвид Потър, професор по гръцка и римска история. - Екипажите на корабите са били хора, осъдени на смърт."

Юлий Цезар е първият, организирал наумахия в Рим. Август поставя своята в басейн, захранван от специално изграден акведукт. Император Клавдий напълно се отказва от каквато и да е форма на арена, като избира да бъде домакин на своята наумахия от 100 кораба и 19 000 души на съществуващо езеро. И така се пада на Нерон през 57 г. сл.Хр., според римския историк Касий Дио, да постави първата наумахия в амфитеатър.

Със сигурност тези възстановки са били част от римските забавления, но дали са се провеждали в Колизеума, е въпрос на дебат. Мариоти предполага, че римският амфитеатър е осигурявал възможност за това, тъй като е бил построен на мястото на изкуствено езеро и това е правило възможно наводняването му.

Докато филмът на Скот създава впечатлението, че корабите се движат с пълна скорост и водата е достатъчно дълбока, за да има акули в нея, римските амфитеатри можели да осигурят по-плитка сцена.

Не е имало как корабите да наберат достатъчно скорост, за да се блъскат един в друг, тъй като са с плоски дъна, за да могат да се движат лесно.

Надали е имало възможност също така по онова време римляните да ловят морски чудовища, за да ги включват в своите забавления, защото те дори не са знаели за съществуването на акули. Но крокодилите са били част от лова на животни пред публика, макар да не е сигурно, че са били включвани в морските битки.

Въпреки че това са били фалшиви възстановки, смъртните случаи в тях са били съвсем реални. Смята се, че последната наумахия се е състояла в Колизеума през 89 г. сл. Хр., повече от 100 години преди събитията от филма.

Битките в "Гладиатор II" също включват екзотични диви животни и дори яздене на носорог.

Павиани и носорози са били отвеждани в Колизеума и показвани на римляните, но те не са пускани в бой срещу гладиатори, които са се биели предимно с лъвове, пантери и слонове. Когато император Тит провежда 100 дни игри в Колизеума, за да отбележи откриването му, Белоник изчислява, че около 10 000 животни са били убити само за няколко дни.

Смята се, че и носорог е бил част от откриващата програма тогава, като се е борил с бик, мечка, бивол, лъв и бизон.

Историците обръщат прецизно внимание на статута и йерархията на гладиаторите, подчертавайки, че повечето от тях са се биели доброволно. За учените е важно и как точно са се случвали игрите някога по регламент, часове и т.н.

Няма съмнение, че на арената в Колизеума са се разигравали невероятни спектакли, отвличащи от действителността.

Мариоти вярва, че именно това е, което прави Ридли Скот - нищо по-различно от работата на Шекспир или Микеланджело. Дори картината Pollice Verso от Жан-Леон Жером, която вдъхновява режисьора за първия филм - е исторически неточна.

"Гладиатор II" свързва зрителите с техните предци, особено сцените в Колизеума. Защото това някога е било тяхното кино.