Пет любопитни факта за G-точката

Мислите ли, че знаете всичко за G-точката? Ние ви даваме няколко любопитни и често противоречиви идеи за тази мистериозна област, всички одобрени от науката.
Милиони мъже и жени по света се хвалят, че знаят точното му местоположение, но само малцина са я намерили.

G-точката несъмнено е една от най-големите енигми на последните няколко века и все още се обсъжда горещо и от учените, и от откривателите й аматьори.

В популярната култура G-точката е необичаен герой. Тя е главен персонаж в хиляди книги и комедийни монолози и често се споменава във филми и телевизионни предавания. Въпреки това почти всичко, което се знае за нея, е напълно изкривено.

Историята на G-точката
G-точката е кръстена на Ърнест Графенберг. Той е немски лекар и учен, специализирал гинекология и акушерство. Графенберг провежда проучвания върху женските ерогенни зони, базирани на откритията на други изследователи преди него. Още през 17-ти век Рение де Грааф описва съществуването на женска еякулация и ерогенна зона във вагиналната стена.

Терминът G-точка става популярен за първи път в резултат на статия, публикувана през 1980 г. Тя описва случай на женска еякулация, свързана със стимулация на област в стената на вагината. Оттогава зоната стана известна като G-точката и послужи като вдъхновение за хиляди статии, книги, есета и други творби.

Споменатото дотук има за цел изясняването на две неща. Първо, че винаги е имало спекулации за съществуването на специфична ерогенна зона във влагалището. Второ, говоренето за G-точката е комерсиално явление. Със сигурност всеки иска да знае къде е, какво е усещането и как да я намери. Ето защо има толкова много материали под формата на видеоклипове, статии, книги и т.н.
Представяме ви пет любопитни факта за G-точката - информация, одобрена от учени.

1. Съществуването й не е доказано от експертите
Първият любопитен факт за G-точката е, че тя може дори да не съществува. Експертите и изследователите са съгласни, че няма убедителни доказателства в подкрепа на хипотезата за G-точката. Освен това няма консенсус относно неговото местоположение, размер или текстура, така че районът остава загадка.

Имайки предвид мненията в тази насока, някои специалисти предлагат да се отхвърли терминът G-точка и да се замени с термина клитоуретровагинален комплекс. Това се отнася до функционална, динамична и хормонално зависима област, която включва клитора, уретрата и вагиналната стена.

Дебатът обаче продължава и всяка година се публикуват толкова много статии, които защитават съществуването й, колкото и отхвърлят нейното наличие на този свят.

2. Стимулацията е частично психологическа
Доказателствата показват, че около 50 процента от жените не вярват в съществуването на G-точката. Тези, които вярват, имат по-добро възприятие за своите гениталии, имат полов акт по-често и имат здравословна представа за своята сексуална функция. Въпреки това експертите са открили, че жените, които вярват в съществуването й, често не могат да й намерят, когато поискат.

Има хипотеза, че стимулацията, генерирана в стените на вагината, е частично субективна. Това не означава, че в тези стени няма ерогенни зони, а по-скоро субективният компонент играе важна роля. Известна степен на възбуда, комфорт и удоволствие е от съществено значение за „намирането“ и стимулирането на G-точката.

3. Женската еякулация е истински феномен
Въпреки че може да се постигне и чрез стимулация на клитора, женската еякулация често се свързва със стимулация на G-точката. Очевидно все още е спорен термин, но експертите го класифицират като реален феномен. Съставът й се различава от урината по отношение на концентрациите на урея и креатинин, така че определено е различно вещество.

Въпреки това специфичната функция на тази течност не е известна (семенната течност на мъжа има функция).
Смята се, че еякулацията произхожда от парауретралните жлези на Скене, описани за първи път от шотландския гинеколог Александър Скене.

4. Стимулирането може да е свързано с по-интензивни оргазми
Всеки оргазъм до голяма степен зависи от субективни или психологически променливи. Към това трябва да добавим, че тялото на всеки е различно, така че не е възможно да се обобщават глобалните резултати. Освен това, има доказателства, че стимулирането на вагиналните стени може да доведе до по-интензивни оргазми.

Проучване, публикувано в The Journal of Sexual Medicine през 2020 г., установява, че 62 процента от жените намират оргазмите чрез вагинална стимулация за по-приятни от тези, постигнати чрез стимулация на клитора. Вторият вид обаче може да се задейства по-бързо. Въпреки това някои експерти не са склонни да използват етикетите вагинален оргазъм и клиторален оргазъм.

5. G-точката може да се увеличи, но не е препоръчително
От няколко десетилетия се предлага процедура за уголемяване на G-точката, а с това и удоволствието, което се усеща при нейното стимулиране. Увеличението е временно и се състои в инжектиране на колаген под повърхността на зоната, в която се предполага, че съществува. Въпреки това интервенцията не е препоръчителна, отчасти защото е установено, че съществуването на G-точката е спорно.

Огромната публичност, дадена на тази област, създаде прекомерна зависимост от нея.

Ако жените не постигат удоволствие в тази област, тяхната интимност се свежда до чувство на неудовлетвореност, несигурност и тъга. Ето защо те търсят процедури като уголемяване на G-точката. Но недостатъкът е, че може да доведе до усложнения като инфекции, сексуална дисфункция, диспареуния (болка) и други.

От тези любопитни факти за G-точката може да се направи заключението, че социалният, културен и медиен натиск около G-точката трябва да се остави настрана.

Това може да доведе до залагане на нездравословни процедури, както и до преживяване на сексуална дисфункция. Най-важното е да изследвате собственото си тяло и да стимулирате онези области, в които намирате по-голяма възбуда.