Йорданка Христова загубила гласа си, когато майка й починала

Паша и Фучо изгоряха един до друг в любовта си, разказва певицата за самолетната катастрофа през 1971 г.

Премиерата на втора част от мемоарите на Йорданка Христова, озаглавени кратко, но ясно "Изповед", привлече като магнит не само десетки почитатели на естрадната ветеранка, но и много от най-ярките тв звезди, съобщава "България днес".

Изпълнителката на "Обич моя, песен моя" не спести на почитателите си ужаса, който е преживяла след кончината на майка си.

"За мен 2000-та година беше много тежка. Загубих петима от най-близките си и любими хора. Тогава си отиде майка ми. След смъртта й буквално не можех да дойда на себе си, загубих гласа си. Починаха и трима мои роднини, а и няколко колеги. Отиде си и Християн", не пропусна тя да спомене и "мъжа на живота си", композитора и китарист Християн Платов.

"Мама почина внезапно. Отидох да й занеса продукти, тя не отваряше, оставих ги на съседката й, тя предположи, че е отишла рано на пазар... Отидох да върша другите си задачи, но бях неспокойна. Наложи се да разбиваме вратата. Вътре видях мама, беше мъртва", не може да забрави и досега този страшен ден Йорданка Христова.

"Не можех да спя, бях с непрекъснато сърцебиене... И тогава ме посъветваха да се обърна към йогата и духовните практики. Така се намерихме с Ани Павлова, племенницата на покойния композитор Мишо Ваклинов", довери още легендарната певица.

"С Гунди се родеем по линия на майка ми. Той беше невероятно чаровен и красив! Много жалко, че си отиде толкова млад. Но като че ли човек трябва да напусне рано този свят, за да го превърнат в кумир", смята любимата певица на покойния кубински лидер Фидел Кастро.

Именитата изпълнителка отговори и на въпроса с какво е запомнила друга звезда на родната естрада - загиналата само на 25 години Паша Христова.

"Паша беше невероятен талант. Той обаче беше скрит зад една скромна визия, зад едно дори свито държане, като че ли на човек без самочувствие. Но когато се влюби в Николай Арабаджиев-Фучо и започнаха връзката си, тя се промени. Смени прическата си, грима, разхубави се... Те изгоряха в любовта си един до друг на седалката на самолета при катастрофата от 21 декември 1971 г.", възхищава се на намерилите смъртта си на летище София свои колеги Данчето Христова.