Пред камерата с Коста Цонев, Павел Поппандов, Анета Сотирова - така изгрява актьорската звезда на Стефка Янорова още преди да бъде приета във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ – б.а.). С големите имена се снима в първия си филм “Племенникът чужденец” под режисурата на Мариана Евстатиева-Биолчева. Попада там съвсем случайно, след като я късат на приемния изпит в театралната академия, но пък я съветват да отиде на пробни снимки за лентата.
Отидох и бях безкрайно изненадана, че никой не поиска от мен да кажа монолог, басня или поне да изпея нещо. Седнах до едно момиченце, което по-късно във филма игра моята сестра, заговорихме се и това, оказа се, бил кастингът, разказва Янорова в подкаста “24 часа от живота”.
Като дете прекарва летата при баба си в Нова Загора – място, превърнало се в сцена за най-ранните ѝ “ролички”. Щом баба ѝ сваляла пердетата, за да ги изпере, и тръгвала на работа, малката Стефка се втурвала в игра. Завивала се с тях като с кралски одежди, вървяла тържествено из двора и с цялото си сърце вярвала, че е принцеса.
Днес актрисата не крие надеждата си за младото поколение в театъра. Имаше един период, в който доста млади колеги искаха просто да са известни, да снимат в сериал, да ходят по риалити формати. Това отмина. Все повече виждам деца, които са предани на театъра и вярват, че той може да променя, казва тя.
Янорова е на мнение, че да се занимаваш с изкуство, не те прави непременно творец. Според нея има много хора, които творят чудеса в градинките си – без сцена, без публика, но с вдъхновение. Нейното чудо обаче идва, когато спира да се сравнява с другите.
На какво я учат компромисите в живота, как се променя човек след 50 и още от откровения разговор със Стефка Янорова слушайте в подкаста “24 часа от живота” на сайта на “24 часа” и във всички подкаст платформи. Потърсете ни като “24 часа podcast”.
