И понеже Великден е най-големият християнски празник, ние решихме да ви срещнем не с кого да е, а с един изключителен човек, творец на световно ниво и извор на великанско вдъхновение. Ева Тонева започва своите кулинарни опити преди няколко години, когато излиза в майчинство, и като много от нас в началото снима храната със сапунерка. Нейният съпруг обаче съзира веднага таланта й и я стимулира да разбере какво има по-натам по пътечката, която е поела така неуверено. А по-натам има фантастично развитие на нейните кулинарни и фотографски възможности, има публика, има световно признание. Да, Ева, която започва плахо със сапунерката, преди година бе обявена от престижна класация за четвъртия най-добър фууд стилист в света! За нас е чест и радост да посрещнем светлината на Великден в компанията на това вечно усмихнато момиче, което ухае на ванилия и говори с гласа на влюбен ангел.
Ева, как започна твоето приключение с кулинарията?
Първият ми спомен е как разглеждам готварски книги вкъщи. Имаха много малко илюстрации и макар че още не можех да чета, разглеждах с часове картинките. Вторият ми спомен е как баба ми ме учи да готвя. Аз още не можех да си нарежа продуктите и тя ми помагаше. Оттогава си спомням една плакия с тиквички, която и до днес ми е любима. Друг спомен е с другата ми баба, която беше майсторка на баниците. Имам уникална рецепта, която е наречена на нея – Велика баница. Тя е с козуначено тесто и е сиропирана.
Още като дете ли знаеше с какво искаш да се занимаваш?
Не. Това, което исках още като ученичка, беше да уча фина механика и оптика. Беше ми много интересно. Още в часовете по физика бях завладяна от темите за пречупването на светлината, огледалните образи и т.н. Понеже съм от Плевен, родителите ми тогава не ми позволиха да дойда в София, за да уча това. Влязох в Техникум по облекло. Сама се подготвих за изпита – в единия край на апартамента правех ремонт, а в другия - композиции и рисунки. Влязох без проблем и завърших с отлична диплома. Кандидатствах икономика, като ме приеха и в Свищов, и в София, и във Варна. Избрах Свищов, защото е по-близо до Плевен. Завърших там предсрочно. Още първата година разбрах, че ходенето на лекции е загуба на време, и минах на индивидуален план на обучение. Завърших по-бързо висшето си образование, но така и не започнах работа в моята област. Иначе съм дипломиран застраховател.
След завършването започнах работа на шега в един златарски магазин. Да, била съм продавачка! :) Запознах се с моя съпруг и много бързо се оженихме. Седмица след като се запознахме, той ми предложи брак.
Ехааа! Ами да, то злато не се изпуска!
Дойдоха децата, а мъжът ми получи изгодно предложение за работа в чужбина. Дъщеря ми беше на пет и половина, а синът ми – на шест месеца. Оставихме всичко и тръгнахме само с най-необходимото да осъществи той мечтата си – да се реализира в професията си. Последваха едни от най-хубавите, но и най-трудни години в съвместния ни живот. Три години живяхме в Бърно и там започнах да се занимавам с готвене и с фотография на храна.
Форумска ли беше първоначалната искра?
Да. Един от големите сайтове за бебета е мой. Той се роди успоредно с дъщеря ми. След това се роди едно сдружение с нестопанска цел с доста добре развита благотворителна дейност. Прекратих я в момента, в който повече не можех да я развивам. Та в този сайт отбор мами, докато си гледахме децата, готвехме, снимахме и публикувахме. Един ден дойде предложението от моя мъж да започна да се занимавам професионално с фууд стайлинг и фууд фотография.
Доколкото те познавам, ти си му казала: „Аз?! Професионално?! Ти полудя!“
Да, така е, аз не вярвах, че това е възможно. Но той инвестира в мен – купи ми фотоапарата, обективите, отражателите и изобщо цялото оборудване. Говорейки как си представяме себе си след пет години, той ми каза, че категорично си представя как след пет години аз снимам за списания и за реклами. Аз му казвах, че е луд и че това са измишльотини. Но така и стана – върнахме с в България и първият ми ангажимент беше едно гостуване в сп. „Меню“. Седмица след това ме поканиха като фууд стилист на реклама за кайма и това беше истински скок в дълбокото. Аз още нямах представа как се случват нещата. Работата ми с бранд мениджърите беше голяма школовка и вдигане на нивото. С техните високи изисквания ме стимулираха да уча, да работя и да ставам все по-добра. Работата намаля, но за мен естественото развитие е създаването на собствени рецепти – авторски, които да са съобразени с българския вкус. Както и такива, които са по-съвременни и биха се харесали, но изключват така наречените модерни продукти, които не са достъпни за всички. Моето желание е с наличните в шкафа продукти и с малко повече въображение всеки да може да разнообрази менюто си. И в същото време да покаже отношение и любов към близките си, защото за мен готвенето е любов.
Ти направи електронно списание Eva Toneva magazine, което вече излезе в два броя. Първият беше в партньорство с шеф Радослав Машков, когото ние сме представяли. Но когато ти си му предложила да си партнирате в този проект, си виждала ястията му само на снимка. Как разбра, че са и вкусни?
Когато видя нещо или някого, аз си го припознавам. Няма как да ти го опиша. Това чувство идва още при първия допир, при първия поглед, при първата усмивка. Те няма как да ме излъжат. Интуитивна личност съм и много рядко може първата преценка да ме излъже. Не че не се е случвало, но с него просто....
Може би да. За мен нетолкова самите съставки, колкото чувството, което си вложил, докато приготвяш храната, може да бъде афродизиак. Ако ти си вложил цялата си любов и желание, приготвяйки храната за точно определен човек, той няма как да не го усети, няма как да не го докоснеш и да не отвърне по същия начин. Аз си направих проучване отделно за мъжете, отделно за жените – има и общи храни, които въздействат на двата пола, но за мен личното отношение си остава най-важно.
Има ли секси храни?
Определено! Шоколад! Много шоколад! И кафе...
Ти беше призната от световна класация за един от топ 10 фууд стилисти в света. Какво означава всъщност фууд стилист?
В буквален превод е „стилист на храна“, но това не ми звучи много хармонично на български. Затова може би и у нас е прието като „фууд стилист“ - това е човекът, който се грижи храната да изглежда възможно най-красиво, апетитно и привлекателно. Независимо дали става въпрос за фотография или за телевизионна реклама.
Има ли строги правила при фууд стайлинга и фотографията? Например знам, че някои твои колеги не готвят храната докрай, преди да я снимат, за да изглежда по-сочна.
Има две течения във фууд стайлинга – едното е на колегите, които използват нехранителни продукти, за да пресъздадат илюзията за храна. Например пяна за бръснене вместо пяна на бира, машинно масло вместо мед, вместо истински сладолед – неядливи топки от картофено нишесте, което при засъхването образува характерните за сладоледа порички, и т.н. Използват боя вместо шоколад – особено за заснемане на реклами, при които се правят множество дубли, е много трудно да се използва шоколад, и то качествен.
Знам, че има специалисти, които работят единствено стилисти на бира – те знаят как да направят пяната по желание на режисьора, как да запотят чашата изкуствено и т.н.
Да, има такива специалисти вече и у нас. Аз за запотяване на чашата правя разтвор 50:50 вода и глюкоза. Разтворът се впръсква върху стената на чашата и без да зависи от температурната разлика, тя си стои така през целия процес на заснемането.
Тигрови козуначета 
Продукти за 8 броя:
350 г брашно
7 г суха мая
щипка сол
25 г какао на прах
80+80 г захар
4 с.л. зехтин или слънчогледово олио + за намазване
2 х 150 мл прясно изцеден портокалов сок
настъргана кора от 2 портокала
Начин на приготвяне:
В купа пресейте и смесете добре брашното, маята и солта.
Половината от нея преместете в друга купа.
Добавете и размесете в първата купа какаото,
настърганата кора на 1 портокал и 50 г захар.
Направете кладенче в средата, изсипете в него прясно
изцедения портокалов сок и половината зехтин, замесете тесто.
С помощта на миксер го омесете до гладкост и еластичност - 5 мин, при нужда добавете допълнително брашно - 30 г.
Оформете тестото на топка, поставете го в намазана с
мазнина купа, покрийте с кърпа и оставете да втаса.
В отделената брашнена смес прибавете портокаловата кора,
захарта и размесете добре, направете кладенче в средата.
Изсипете в него останалия портокалов сок и зехтина,
замесете гладко и еластично тесто, оформете на топка.
При нужда добавете допълнително брашно - 30-50 г.
Поставете го в намазнена купа, покрийте с кърпа и
оставете на топло да удвои обема си.
Разтеглете двете теста на квадрати със страна около 25 см.
Поставете едно върху друго, прегънете страната към вас до 1/3,
покрийте я с другия край на тестото.
Завъртете кората на 90 гадуса и разточете на
правоъгълник с дълга страна около 40 см.
Повторете прегъването, за да получите след него квадрат, нарежете го на 8 равни части.
Оформете всяка внимателно на топка, намажете със зехтин, покрийте ги с кърпа и оставете на топло да втасат 30-45 мин.
Може да оформите всяка на фитил и да направите плетеница,
да ги оставите кръгли или да ги изпечете в термоустойчиви чаши.
Намажете ги отново със зехтин и изпечете за 20-25 мин в загрята до 200 гадуса фурна, охладете върху решетка и сервирайте.
Шоколадови яйца с мус от шамфъстък 
Продукти за муса:
50 мл портокалов сок
5 г желатин
1 яйце, леко разбито
150 г бял шоколад
50 г смлян шамфъстък
200 мл сметана 30% масленост
20 малки шоколадови яйца или 6 големи
едро нарязан шамфъстък за декорация
Начин на приготвяне:
Накиснете желатина в 2 с.л. студена вода, оставете 10 минути.
Загрейте на слаб огън портокаловия сок.
Добавете към него желатина, разбъркайте до разтварянето му.
На водна баня разтопете шоколада, прибавете портокаловия сок, яйцето и шамфъстъка.
Разбъркайте до хомогенност, охладете до стайна температура.
Поставете за 15-20 мин в хладилника, докато сместа започне да желира.
Разбийте сметаната до твърди върхове и я прибавете към крема.
С нагорещен сух нож внимателно разрежете яйцата в горната част.
Поставете малките в хартиени чашки, а големите в поставка за яйца.
Напълнете муса в сладкарски пош с голям накрайник и напълнете яйцата.
Поставете ги в хладилника за 1-2 часа.
Преди поднасяне декорирайте с нарязан шамфъстък.
За да бъде винаги във форма кулинарното ви вдъхновение, дръжте Ева Тонева и нейните творения близо до вас – уверени сме, че тя тепърва ще ни смайва! Нейният сайт е http://www.evatoneva.com/
На него освен рецепти ще откриете и книгите на Ева на различна тема, както и всеки брой на Eva Toneva magazine.
снимки Ева Тонева за Eva Toneva magazine
Коментари (0)
Вашият коментар